Решение № 21474 от 25.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21474 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110148770 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е и по искова молба с вх. № 244211/31.08.2023 г., уточнена с молба вх. № 263574/25.09.2023 г. на Т. С. П. с ЕГН ********** и Б. Х. П. с ЕГН **********, чрез адв. М. Б. Х. от Софийска адвокатска колегия със съдебен адрес: гр. София, ***, ет. 3, ап. 8, електронен адрес за кореспонденция: [email protected] срещу СО с адрес в гр. София, ул. „М“ № 33, представлявана от кмета ВТ с която е предявен иск по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) на недвижим поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 641 кв.м. (шестстотин четиридесет и един квадратни метра), находящ се в град София, район „Овча Купел“, в. з. „Люлин“ на основание давностно владение.

В исковата молба ищците твърдят, че са собственици на процесния недвижим имот в режим на СИО по силата на давностно владение, осъществявано от съпрузите по време на техния брак в периода от 1997 г. до настоящия момент. Сочат, че през 1997 г. започнали облагородяване на имота, който бил безстопанствен, окосили тревата, заравнили го, оградили имота и поставили в него каравана. През 2023 г. опитали да се снабдят с констативен нотариален акт, при което констатирали, че за процесния поземлен имот бил 1 съставен Акт за частна общинска собственост № 3761 от 22.08.2016 г., вписан в Служба по вписванията. Твърдят, че в периода от 1997 г. процесният недвижим имот се владее от тях явно, спокойно и необезпокоявано с намерение за своене, поради което имотът е неправилно актуван за общински.

Молят съда да уважи иска и да им присъди направените разноски.

Ответната страна Столична община е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва исковата претенция като неоснователна, като излага твърдения, че процесният недвижими имот е актуван още през 1969 г. с Акт за държавна собственост № 6907/1969 г., а в последствие и с Акт за частна общинска собственост № 3761/2016 г. Прави възражение за придобиване на процесния недвижим имот по давност, като сочи, че владее имота от 1969 г. с намерение да го свои, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ОСГК на ВКС, като сочи, че обективира осъществяването на фактическа власт върху процесния имот с намерение да го свои в продължение на 45 години от 1969 до 2016 г., в Акт за частна общинска собственост № 3761/2016 г. Моли съда да отхвърли исковата молба като неоснователна и да им присъди разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от заверено копие на „Споразумение“ от 25.10.1997 г., ищцата Б.

П., в качеството си на законен представител на фирма „Тобоан – П.“ е закупила каравана.

С Договор за доброволна делба на недвижим имот акт № 52, том 2, рег.

№ 5072/12.12.2001 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 5972 от 12.12.2001 г. на нотариус Маргарита Шамлиян, рег. № 042 на НК, Мара Т.а Тасева и Евдокия Т.а Бенева са извършили доброволна делба на поземлени имоти като Мара Т.а Тасева е получила ПИ с пл. № 37, находящ се в гр.

София, местността „Вилна зона „Люлин“ в кв. 9, целият с площ от 487 кв.м., при съседи за имота: Парцел IV-41, парцел V-40, парцел VIII-38, парцел ХI34, парцел ХII-35 и имот с пл. № 37а, а Евдокия Т.а Бенева е получила в дял и собственост ПИ с пл. № 37а, находящ се в гр. София, местността „Вилна зона „Люлин“ в кв. 9, целият с площ от 487 кв.м., при съседи за имота: Парцел ХIII36, парцел III-340, парцел IV-41 и имот с пл. № 37.

2

С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 54, том II, рег.

№ 5981, дело № 239 от 12.12.2001 г. на Маргарита Шамлиян, нотарис с рег.

№ 042 на НК и район на действие СРС, Евдокия Т.а Бенева и Борис Стойчев Бенев продали на Т. С. П. и Б. Х. П. ПИ с пл. № 37а, находящ се в гр. София, местността „Вилна зона „Люлин“ в кв. 9, целият с площ от 487 кв.м., при съседи за имота: Парцел ХIII-36, парцел III-340, парцел IV-41 и имот с пл. № 37, представляващ реална част от УПИ, съставляващ Парцел I-37, целият с площ от 974 кв.м. от кв. 9, съгласно Заповед № РД-50-09-198/28.06.1989 г. на гл. Архитект, заедно с построената в имота едноетажна вилна сграда със застроена площ от 20 кв.м., състояща се от първи етаж, съдържащ стая, тавански етаж, съдържащ стая, заедно с мазе.

Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0618 от 17.08.1961 г., ищците са сключили брак на 17.08.1961 г. в град София.

Представен е и Акт № 3761 за частна общинска собственост от 22.08.2016 г., на правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Имотът е описан като незастроен ПИ с идентификатор *** и площ 641.00 кв.м., съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на АГКК, като за имота е отреден УПИ ХIII-36, кв. 9, съгласно регулационния план на „Вилна зона „Люлин“, одобрен със Заповед № РД-50-09-198/28.06.1989 г., при граници: от североизток – *** – улица; югоизток – ***; югозапад – *** – УПИ III-340; 68134.4324.

От Писмо на СО – Район „Овча купел“, адресирано до Чавдар Бориславов Боянов и Т. С. П., последният е ищецът по делото, се установява, че Боянов е депозирал жалба за липса на достъп до притежавания от него имот с идентификатор ***. По повод на жалбата била извършена проверка на място и по документи от служители на Районната администрация като било установено, че за ПИ с идентификатор ***, собственост на Чавдар Боянов и ПИ с идентификатор ***, собственост на ищеца, е отреден УПИ I, кв. 9, местност „в.з. „Люлин“, съгласно регулационния план на вилната зона достъпът до УПИ I, кв. 9, се осъществява по задънена улица-тупик. При проверката на място било установено, че улицата-тупик съществува и осигурява достъп до посоченото УПИ, като в началото на улицата-тупик била поставена врата, която не представлявала 3 строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, поради което за посочения УПИ имало осигурен достъп от уличната мрежа.

Ответникът е представил Акт № 6907 от 05.07.1969 г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. София, местност „Люлин – вилна зона“, кв. 9, съставляващ празно място от около 620 кв.м., съставляващо парцел ХIII, бивша общинска собственост, отстъпен за ползване на СП „Софжилфонд – Кирковски район“, считано от 18.06.1969 г. На гърба на акта е отбелязано, че върху посочения имот е отстъпено право на строеж на Богдан Йорданов Колчишков с Договор № 71, считано от 18.09.1970 г.

По делото са разпитани свидетели, а именно Александър Александров Александров и Весела Симеонова Серафимова.

Свидетелят Александров, воден от ищците, познава ищците като приятели на баща му. Обяснява, че баща му им съдействал преди години да купят имота. Познава района на имота, тъй като имал наследствен имот там.

Имотът на свидетеля се намира на съседна улица, на разстояние около 800 метра, в малка долинка, последен имот в улицата. Улицата е „1011–та“. Дълги години нямало номера на улиците. До имота се стига по път с чакъл. Дълги години ищците се грижели, както и за пътя до имота. Преди имота на ищците имало баир и зимно време в една част, където тече вода, пътят се заледявал.

Ищците се грижили и за пътя до имота. От дете свидетелят знаел, че ищците се грижат за имота и за пътя до него. Имотът се намира във „вилна зона „Люлин“, в квартал 6. Според свидетеля имотът е цял. Първоначално ищците имали интерес към имот, съседен на имота на свидетеля, но се отказали, защото нямало къща в него. Тогава се свързали с Георги и Елена и чрез тях намерили този имот. Имотът бил закупен от две сестри. Сестрите трябвало да се делят, а ищците искали да закупят частта от имота, в която има постройка.

После съседите купили едно малко парче земя, което е затворено от всички страни с имоти. Тогава сестрите не се били разделили и самите те предложили тази част, която е предмет на спора, тъй като била безстопанствена, а те имали идея да го присвоят към техния имот. Ищците тогава си поставили каравана и в последствие закупили имота с къщата. Заградили го и го стопанисвали като общ имот. През 2001–2002 г. слели нещата. Последните години садели и произвеждали зеленчуци там. Караваната била поставена много рано в имота, който бил безстопанствен, през пролетта на 1997 година. Дворът бил ограден.

4

Бащата на свидетеля помогнал на ищците с поставянето на тока. В началото имота бил с дива растителност, след това поставили караваната. Ищците направили терасиране, направили достъп към къщата, бетонов път, който води до къщата. Разширили самата къща и пристроили към нея гараж. На покрива имало тераса с асма. На мястото на ливадата имало две тераси. Първата била с пространство за отглеждане на зеленчуци. След това имало бетонова стена, която води до следващото ниво. На следващото ниво имало направен навес, който може да се ползва като гараж. Следва още една тераса, през която минава границата на съседен имот. През годините ищците много инвестирали в имота. Ангажирали хора, които да прекопават, да поддържат и да косят имота. Според свидетеля никога никой не е предявявал претенция към владеенето на имота срещу ищците. Имотът бил безстопанствен, когато свидетелят бил дете. От 1997 г. до днес никой не бил притеснявал ищците по отношение ползването на имота.

Свидетелят обяснява, че през 2016 г. е бил без работа и от месец май до месец декември бил на вилната зона. Не е видял залепено обявление за някакви намерения и че нещо се случва. Свидетелят не знае някой да е имал претенции към процесния имот. Разбрал за претенциите към имота, когато ищците го помолили да свидетелства. За конкретния имот администрацията не била залепила обявления. Знае, че през 1969 година е било учредено право на строеж в този имот.

Свидетелката Серафимова, водена от ответника, работи в Столична община район „Овча купел“ от 2004 година, в отдел „Общинска собственост“.

Работи по преписки, включващи съставяне на актове за общинска собственост, изследване на имотите дали имат актове за държавна собственост, за да могат да се актуват, прилагане на ЗУТ. Обяснява, че в процеса на работа се посещават имотите. Знае процесния имот, който се намира на „Бонсови поляни“, вилна зона „Люлин“. Посещавала е имота преди години, поне един път. През 2010 година била приета кадастралната карта и във връзка с това трябвало да се преактуват общинските имоти, а тези на които не е бил съставен акт, да се състави. Това наложило изследване и на процесния имот.

Обяснява, че е открила Акт за държавна собственост, доста стар, в който било посочено, че е учредено право на строеж върху него. Във връзка с това е взела скица. Спомня си, че е актувала имота през 2016 година и е посетила имота с колеги, за да видят дали има построена сграда върху него. Обяснява, че ако 5 няма построена сграда, се отменя правото на строеж. Помни, че тогава нямало сграда в имота, той бил празен. Според свидетелката Районът поддържа имотите, които са негова собственост и поне един път годишно се косят.

Обяснява, че подава имотите за косене към отдела по екология, а те към групата, която коси общинските имоти. Сочи, че имотът не е заграден, тъй като от Общината не ги заграждат. Знае, че колеги са посещавали имота, защото са я питали дали имотът е общински. Те са правили проверка на този имот и по този повод са ходили на място, като свидетелката си спомня, че е давала на колегите си скица и документ за собственост. „На терен“ имотът представлявал незастроен имот, нямало нищо изградено в него. Свидетелката не е присъствала на самото косене на имота, виждала го е веднъж, когато е ходила и във връзка с други имоти, за да види дали са застроени. Улицата пред имота била асфалтирана. Не може да каже каква е денивелацията там, но обяснява, че там по принцип има денивелация. Ходила е на мястото преди повече от 3-4 години.