Решение № 899 от 14.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 899 гр. Варна, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Бойко Ал. Мачорски Въззивно гражданско дело № 20253100501463 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и чл. 17 ЗЗДН.

Образувано е по въззивни жалби на Н. Г. У., ЕГН **********, М. К. У., ЕГН ********** и Р. Г. Н., ЕГН **********, подадена чрез адв. В. К., в качеството й на пълномощник, срещу решение № ********** г. по ГД № ********* г. на ВРС, с което:

- са задължени Р. Г. Н., Н. Г. У. и М. К. У. да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо М. И. Б., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал.

1, т. 1 ЗЗДН;

- е забранено на Р. Г. Н., Н. Г. У. и М. К. У. да приближават на разстояние по – малко от 100 (сто) метра молителката М. И. Б. и жилището й на адрес гр.

В., ул. „И.Й.М.“ № 2 за срок от 13 (тринадесет) месеца, считано от ******** г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН;

- са предупредени Р. Г. Н., Н. Г. У. и М. К. У., че следва да изпълнят незабавно заповедта и при неизпълнение следва задържането им от органите на Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за предприемане на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.

В жалбата на Н. У. са направени оплаквания за недопустимост и неправилност на решението на ВРС. Твърди се, че молителката Б. не е активно процесуално легитимирана да инициира производство за налагане на мерки за защита от домашно насилие. Изложени са пространни съображения за необоснованост на обжалвания акт с оглед събраните доказателства. Моли за 1 отмяна на първоинстанционното решение.

В жалбата на М. У. са направени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Оспорва се извършения от първоинстанционния съд анализ на доказателствения материал по делото, като се претендира, че не е доказано упражняването на насилие спрямо молителката Б.. Моли за отмяна на първоинстанционното решение, както и сторените разноски в двете инстанции.

В жалбата на Р. Г. Н., подадена чрез адв. В. К., в качеството й на пълномощник, са наведени оплаквания за недопустимост и неправилност на постановеното решение. Излага доводи за липса на активна процесуална легитимация от страна на молителката Б.. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, а производството – прекратено. В условията на евентуалност моли за отмяна на първоинстанционното решение поради необоснованост.

Твърди, че част от доказателствения материал не е обсъден от първоинстанционния съд.

Въззиваемата страна е депозирала възражения срещу така описаните жалби. С тях моли съда да ги остави без уважение. Поддържа, че постановеното първоинстанционно решение е правилно. Моли за потвърждаване на решението, както и за сторените разноски.

В съдебно заседание въззивниците поддържат подадените въззивни жалби, както и претендират сторените разноски. Въззиваемата оспорва въззивните жалби и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, както и за присъждане на сторените разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по молба на М. Б. за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН срещу ответниците Р. Н., Н. У. и М. У. за извършени актове на домашно насилие на ********** г. (от Р. Н.) и ******** г. (всеки от тримата ответници индивидуално и заедно).

В молбата си до ВРС с вх. № ************* г., уточнена с молба с вх.

№ 12910/15.02.2024 г., молителката М. Б. е навела следните твърдения:

От 05.12.2005 г. молителката и Г. У. са започнали да живеят на съпружески начала, като през годините са обитавали различни адреси.

Здравословното състояние на Г. У. се влошило след прекаран през м. ноември 2019 г. миокарден инфаркт и двукратно стентиране на коронарните артерии на 19.11.2019 г. и 20.12.2019 г. През последните години състоянието му изисквало периодични хоспитализации в различни болници, а за него полагала грижи молителката Б..

Разривът в отношенията със семейството на Г. У. настъпил при хоспитализацията му от 01.01.2024 г. до ********** г. в УМБАЛ „Св. М.“ – гр.

В.. Първият твърдян акт на домашно насилие е от ********** г. Твърди се, че Р. Н. е обиждала М. Б., че е „никоя“ и й казала „нямаш право да бъдеш в болницата“, както и „сигурно погребението си му подготвила“. Посочва се още, че в същия ден, по молба на Н., е извикан психиатър за консулт с цел същият да бъде поставен под запрещение и по този начин да раздели М. Б. и Г.

У.. Според молителката това представлява опит за принудително ограничаване 2 на личния живот и личната й свобода.

Вторият твърдян акт на домашно насилие е от ******** г., когато на адрес ул. „Л.П.“ № 26, вх. „Г“, ап. 114 – комплекс „А.“, гр. В., Р. Н. е упражнила физическо насилие спрямо М. Б., като я изблъскала от жилището, в което Б. твърди, че съвместно живеели с Г. У.. Твърди се, че Н. е упражнила физическо насилие, изразило се в многократно затискане ръцете на молителката на рамката на блиндираната врата на апартамента, в резултат на което получила травми, описани в медицинско удостоверение № ****** г.

МБАЛ „С.А.“ – гр. В..

На същата дата се твърди, че Н. У. също е упражнил физическо насилие спрямо Б., като също я изблъскал от процесното жилище. Посочва се още, че Н. У. упражнил и психическо насилие спрямо Б., като й заявил: „срещу тебе е пусната преписка в Районна прокуратура, че ти нямаш право да живееш тука, трябва веднага да напуснеш, а за вуйчо ми ще се грижат майка ми и Р.“.

Твърди се също, че Н. У. е отзовал патрула, който бил тръгнал към адреса.

Отново на ******** г. се твърди, че е осъществено насилие и от М. У., която обидила Б. по следния начин: след като служителите на МВР осигурили достъп на Б. до жилището и Г. У., молителката си показала ръцете на партньора си и му разказала, че травмите са причинени от дъщеря му – Р. Н.. В това време сестрата на Г. У. – М. У., е до него и казва на Б.: „Сигурно има за какво“, което обижда Б..

Отделно е заявено с молбата, че всички ответници съвместно упражнили психически тормоз по отношение на Б., като я разделили физически от нейния дългогодишен партньор Г. У. чрез действия, изразили се във: временно ограничаване на правото на собственост на Б. от вещите й, намерени от полицаите, изхвърлени в коридора; ограничаване правото на правосъдие и ограничаване на свободното й движение в жилището, обитавано от Б., както и ограничаване на правото й на личен контакт с дългогодишния й партньор. Към молбата е подадена и декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е декларирала горепосочените обстоятелства.

С молбата е поискано вземането на мерки за закрила от домашно насилие: забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице.

В писмени отговори ответниците оспорват молбата, като излагат доводи за недопустимост на производството поради липса на активна процесуална легитимация на молителката, както и за неоснователност на молбата за защита.

При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно. По отношение на допустимостта (с оглед поддържаното от въззивниците оплакване за липса на активна процесуална легитимация) и правилността на първоинстанционното решение съдът следва да анализира събраните по делото доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

3

Безспорно между страните е, че въззивниците имат роднинска връзка с Г. У. – Р. Н. е негова дъщеря, М. У. – сестра и Н. У. – племенник.

От приложеното по делото удостоверение за сключен граждански брак с № ********** се установява, че Г. У. и М. Б. са сключили граждански брак на ********* г.

От медицинско удостоверение № ****** г., издадено от „Св. А. – В.“ АД, при преглед на М. Б., извършен на 13.01.2024 г., се установили следните наранявания: по задната и долната повърхности на лявата мишница в средна трета се установява издължено синкаво кръвонасядане с размери 13/10 см.

При допир в същата област кожата е уплътнена и болезнена. По страничната повърхност на лявата мишница в долна трета се установява синкаво кръвонасядане с размери 8/6 см. По задната повърхност на лявата длан по основата на пети пръст и горната фаланга на същия се установява мораво кръвонасядане с размери 6/3 см. Движенията в пети пръст са ограничени и болезнени. По задната повърхност на дясната длан към основата на пети пръст и горната му фаланга се установява мораво кръвонасядане с размери 9/4 см. Движенията в ставата са ограничени и болезнени. По предната повърхност на средната фаланга на трети пръст на лявата длан се установява косо разположено, линейно ожулване с гладки ръбове и размери 1/0.3 см. По вътрешната повърхност на лявата гривнена става се установяват две окръглени синкави кръвонасядания с диаметър до 1/0.5 см. Заключението на лекаря е, че се касае за травматичен хематом в областта на лявата мишница, кръвонасядания по горните крайници, контузия на петите пръсти на двете длани, ожулване в областта на трети пръст на дясната длан, както и че описаните травматични увреждания са в резултат на действието на твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин (по предварителни данни прегледаното лице съобщава, че е било блъскано в областта на гърба, както и че са затиснати горните му крайници с метална врата). В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

По делото е приложена преписка № ************** г. по описа на II РУ при ОДМВР – В.. В докладна записка (който доклад според чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗЗДН е допустимо доказателствено средство в производствата по издаване на заповед за защита по ЗЗДН) по преписката, изготвена от св. К., е посочено, че на ******** г. със св. К. посетили апартамент в комплекс „А.“ във връзка с подаден сигнал. На място установили пред входната врата М. Б. заедно с част от багажа си. В апартамента били установени Р. Н., М. У. и Н. У., които заявили, че се притесняват за здравословното състояние на Г. У.. При беседа с Г. У. същият заявил, че живее с Б. от дълги години на семейни начала, както и че апартаментът е негов и желае тя да остане при него. На място още са установени св. П. и св. К.. Пред полицейските служители Б. заявила, че има синини по ръката си вследствие на избутване от Р. Н.. Б. е насочена към РУ за подаване на жалба.

В сведение по същата преписка, дадено от М. Б., също изрично е посочила, че на ******** г. Р. Н. я е изблъскала от апартамента, както и е изхвърлила нейни вещи на площадката пред апартамента, а когато е правила опити да влезе в апартамента, Н. е затискала ръцете й с вратата.

От разпитите на свидетелите Т. И. и Г. Б. (чийто показания съдът 4 преценява по реда на чл. 172 от ГПК с оглед обстоятелството, че същата заявява, че е съпруга на брата на молителката М. Б.) се установява категорично и безпротиворечиво, че първите данни за отношенията на молителката Б. и Г. У. датират от 2005 г. Т. И. посочва, че с молителката Б. се познават от 2005 г., когато Г. У. се е бил върнал в отпуск през лятото от К., като той я е представил като жената, която е до него. Събирали се често по празници и си ходили на гости. Г. У. живял във вилата на М. дълги години.

Излага, че молителката и Г. У. живеели от 2005 г. до момента, в който той починал. Свидетелите потвърждават, че често се събирали семейно по празници, както и че се посещавали един друг на гости без повод. Споделят подробности от личния живот на Г. У. и молителката, за техните роднини, пътувания в чужбина и гр. С., както и за близките им отношения. Според свидетелите И. и Б. всички около тях ги възприемали като двойка, както и че отношенията им били такива. Съдът приема тези показания за достоверни, еднопосочни и взаимно допълващи се.