Решение № 979 от 23.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110208359 по описа за 2023 година

Административно наказателно дело № 20231110208359 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на И. А. М., с ЕГН **********, с адрес: **** чрез адв. М.А.М., с ЕГН **********, адвокат при САК, с адрес: ****, срещу наказателно постановление № 23-4332-005305/30.03.2023г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.

174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата се релевират доводи за прекомерност на наложеното наказание в частта относно лишаването от правоуправление па МПС. Жалбоподателят моли съда да проведе съкратено съдебно производство, като се позовава на възможността, предвидена в чл. 63 б. „б“ от ЗАНН, признавайки фактите изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление и изразявайки съгласие да не се събират нови доказателства. Ведно с приложените материали по делото се представят и доказателства за 1 заплащане на 80% от сумата на наложената с наказателното постановление глоба в размер на 1000.00 лв., в предвидения 14-дневен срок от получаване на същото.

В съдебно заседание жалбоподателят М. и неговият упълномощен защитник адв. М. – редовно призовани, явяват се. Поддържат жалбата и потвърждават искането си за провеждане на съкратено съдебно следствие.

Жалбоподателят в хода на съдебните прения моли съда да намали размера на наложеното наказание лишаване от правоуправление на МПС и изказва съжаление в последната си дума.

Адв. М. пледира за уважаване на жалбата, като сочи че с оглед проведеното съдебно следствие при признание на вина, следва да бъде намален размера на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Въззиваемата страна – Началник група, ОПП - СДВР – редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуален представител.

Съдът, с оглед заявеното от жалбоподателя и неговия защитник и, след като констатира, че наложеното наказание „Глоба“ в размер на 1 000,00 лв., на основание чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН, е било заплатено в размер 80 на 100 на 01.06.2023 г., в срока на обжалване на процесното НП, то нам ери от една страна, че предмет на настоящото производство, се явява издаденото НП в частта, досежно наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като в останалата част, съгласно разпоредбите на чл. 79б, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН, НП следва да се счита за влязло в сила на 01.06.2023 г.- датата, на която е осъществено плащането.

Съдът, след като прие, че са налице основания за провеждане на съкратено съдебно производство по реда на чл. 63 б. „б“, ал. 1, т. 2 вр. чл.

79б, ал. 3 от ЗАНН, като с протоколно определение прие, че ще приеме за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на НП, установи следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 22.03.2023г., полицейски инспектор Р.Б.Б съставил АУАН № 930965 в присъствието на М.Й.К. срещу И. А. М. за това, че според отразеното в акта, на същия ден около 00.00 ч., нарушителят е управлявал МПС – Рено Сценик, с рег. № ****, собственост на А.М.., след употреба на алкохол.

2

Жалбоподателят се е движел по бул. Европа с посока на движение от ул.

Околовръстен път към ул. Шопска китка, като срещу магазин А. е бил спрян за проверка за употреба на алкохол, извършена чрез техническо средство Алко тест дрегер 7510 с фабр. № 0215, който е отчел положителен резултат 1.23 промила в издишания въздух от водача. Издаден е талон за изследване с № 113811 за УМБАЛ „Св. Анна“.

В АУАН контролният орган е квалифицирал нарушението по чл. 5, ал. 3, т.

1 ЗДвП. Същият е връчен лично на нарушителя, който не е изложил възражения.

Въз основа на издадения талон за изследване, съгласно Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, и техни аналози, и талон за изследване № 140/22.03.2023, концентрацията на алкохол в кръвта на водача била 1,12 промила.

На 30.03.2023г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган възприел фактите, описани в АУАН и резултата от медицинското изследване с което приел, че е нарушен чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1000.00 лева, както и наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка за установена, въз основа на събраните по делото доказателства, а именно: самопризнание от страна на нарушителя , АУАН № 930965/22.03.2023г., наказателно постановление № 23-4332-005305/30.03.2023г., талон за изследване, протокол за химическо изследване, протокол за медицинско изследване, тест дрегер, справка картон на водача, вносна бележка.

Доказателствата по делото са еднопосочни, непротиворечиви и подкрепят самопризнанието на жалбоподателя, поради което не е необходимо да излага анализ на същите.

При извършената проверка спрямо жалбоподателя с техническо средство, и в последствие при взетата кръвна проба и установените при химическото изследване резултати не се установяват допуснати нарушения на процедурата 3 от страна на контролните органи и медицинското лице, изготвило изследването, писмените документи са изготвени от компетентни лица, съдържат съответните реквизити, поради и което съдът ги кредитира изцяло.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (препис от наказателното постановление е връчен на 29.05.2023г., докато жалбата е подадена на 05.06.2023г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт в съответната му част, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

В настоящото производство съдът следва да прецени дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314 ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След извършването на служебна проверка съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление изхождат от компетентен орган. От заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.се установява, че е регламентирана компетентността на актосъставителя да издава наказателни постановления във връзка с извършени нарушения по ЗДвП.

На следващо място, в хода на служебната проверка на процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, съдът констатира, че същите са съставени при спазване на установените по чл. 34 от ЗАНН давностни срокове.

При проверката съдът счита, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички законоустановени реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав приема за безспорно доказано обстоятелството, че жалбоподателят М. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно 1,12 промила. Този извод следва от извършения тест на място с гореописаното техническо средство, ведно с извършеното медицинско изследване.

Процесното деяние съответства както на диспозицията на правната норма, 4 уредена в чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, така и на санкцията, предвидена в чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Нормата на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП предвижда санкции в две степени за водач, който управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол, като по т. 2 при концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, какъвто е настоящия случай, лишаването от правоуправление е за срок от 12 месеца и глоба в размер на 1000.00 лв. Съгласно нормативната уредба чл. 3а от Наредба №1/2017г. и по аргумент на чл. 6, ал. 4 от същата, лабораторното изследване отменя като доказателствен източник установяването с техническо средство. Следователно тук наказващият орган не извършва преценка и действа в условията на обвързана компетентност, и следва да вземе предвид установената концентрация с лабораторното изследване. В конкретния случай концентрацията, отчетена чрез медицинското изследване, е 1,12 промила.

По отношение на искането за намаляване на така фиксираното наказание, предвидено в ЗАНН, а именно лишаване от правоуправление на МПС за срок от 12 месеца, въз основа на провеждане на производството по реда на чл. 63 б.

„б“ от ЗАНН:

Съгласно чл. 79б ал. 1 от ЗАНН в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Ал. 2 урежда и последиците от извършеното плащане в посочения срок, а именно, че наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. Съгласно ал. 3 на същия член когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание, наред с глобата, или са отнети вещи в полза на държавата, то подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание , разпореждането с веществените доказателства, отнемането на вещи в полза на държавата и присъденото обезщетение по реда на чл. 63б.

Съгласно чл. 63б, ал. 1 т. 2 от ЗАНН „Районният съд може да проведе съкратено съдебно производство в случаите по чл. 79б, ал. 3“, тоест когато наред с административно наказание глоба на жалбоподателя е наложено и кумулативно наказание, в 14-дневен срок от връчване на НП нарушителят е заплатил 80% от размера на наложената глоба. В тези случаи съдът с определение обявява, че при постановяване на решението ще приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Съдът в мотивите на решението приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, като се позовава на доказателствата, които го подкрепят.

В процесния случай по делото беше установено, че на 01.06.2023г. при получаване на препис от НП на 29.05.2023г. жалбоподателят е заплатил 80% от размера на наложената му глоба, поради което наказателното постановление в тази му част /относно наложената глоба/ е влязло в сила, като жалбоподателят изрично е посочил, че желае да обжалване НП само в частта, относно наложеното му кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Следователно и доколкото са били налице предпоставките 5 на чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН съдът е провел съкратено съдебно производство.

Ал. 6 на чл. 63б от ЗАНН урежда изрично правомощията на районния съд в хипотеза на проведено съкратено съдебно производство по 63б, ал.1 т.2 от ЗАНН, а именно да измени наказателното постановление, като намали размера на наложеното административно наказание временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, отмени или измени наказателното постановление в частта относно прилагането на чл. 20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства, намали или увеличи размера на обезщетението, потвърди наказателното постановление или да отмени наказателното постановление и да прекрати административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон - в частта относно наложено друго по вид административно наказание, наред с глобата, разпореждането с веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата или присъденото обезщетение.