Решение № 12525 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12525 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110105649 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Н. Х., за сумите, по които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50035/2023г. по описа на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 49.92 лева за извършено дялово разпределение за периода 01.07.2020г. - 30.04.2022г. за топлоснабден имот – апартамент №..., находящ се в гр.

София, бул. „Ш. п.“, №.., бл..., ет..., абонатен номер ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.09.2023г., до окончателното изплащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за заплащане на сумата 0.14 лева - лихва за забава върху главница за топлинна енергия за периода 16.10.2022г. – 16.11.2022г., както и сумата 11.34 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2020г. – 22.08.2023г.

Ищецът- „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че било налице облигационно отношение, възникнало с ответника В. Н. Х., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали потребителите, 1 без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент №.., находящ се в гр. София, бул. „Ш. п.“ №.., бл..., ет.. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от 10. 07.2016г., ответникът имал задължение за заплащане на дължимата цена в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период. Твърди, че представител на етажната собственост в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният имот, е сключил договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис“ ЕООД, като след 2020 г. услугата се извършвала от „Директ“ ЕООД, с оглед на което претендира цената на услуга за дялово разпределение. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения, ответникът изпаднал в забава. Вземанията се претендират от ответника в качеството му на потребител за битови нужди като собственик на топлоснабдения имот. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на установителни искове с издадената в негова полза заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50035/2023г., срещу която длъжникът възразил. С оглед на тези обстоятелства, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника търсените вземания. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания. Претендира разноски. Прави искане за привличане на трето лице- помагач.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК от ответника В. Н. Х., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че е заплащал начислените за имота стойности на топлинна енергия, както и че практика на „Топлофикация София“ ЕАД било да не приема плащане на нови сметки, без да са погасни предходни задължения. Оспорва да дължи претендираните от ищеца суми, поддържайки че същите не са определени въз основа на отчет веднъж годишно, както и възразява, че не са отчетени разликите в потреблението и темепературните промени за различните отоплителни сезони през годините, както и навежда довод, че реалното потребление на топлинна енергия и топла вода е различно и начислените суми не отговарят на реално потребените количества от предоставяните от ищеца услуги. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на процесните вземания по давност.

Конституираното трето лице-помагач „Директ“ ЕООД представя изисканите документи.

В предоставения срок ответникът В. Х. депозира писмени бележки, в които релевира възражение за погасителна давност. Обяснява, че не е ясно от къде произтича тази сума от 0.14 лева мораторна лихва, че не знае за промяна на ФДР и че услугата не е необходима, след като не се извършва отчет на място при наличие на уред с дистанционно отчитане.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

Представен е Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици в 2 жилищната кооперация, където се намира процесния имот – гр. София, ул. „Ш. п.“ №.., бл..., на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Представен по делото е също договор от 03.06.2020г., сключен между ищеца и ФДР – „Директ“ ЕООД. Съгласно постановките на ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС решението на ОС на ЕС обвързва собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение. Налице е само промяна на дружеството, предоставящо тази услуга. Доказателства за релевиран отказ от услугата не се съдържат по делото, поради което решение на ОС на ЕС обвързва собствениците на имота, които се явяват обвързани и от последващия договор между двете ФДР. От представените от третото лице документ е видно, че при проверки на потребителят е присъствал.

За изясняване на релевантни по делото обстоятелства е била допусната съдебнотехническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания.

Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Директ“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване. Топлонната енергия за отопление е разпределена за три радиатора /с нулеви отчети/ и една щранг-лира с мощност 511.68Вт. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана по данни на редовно отчетен водомер, като количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода са изчислени по т.5.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяването. Разпределението на топлинната енергия за сградна инсталация е извършвано съгласно зависимост, описана в Приложение км чл. 61, ал.

1, т.7. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването, като за имота „сградна инсталация“ се разпределя в зависимост от пълния отопляем обем – 169 кум.м и този на ЕС – 10134 кв.м. Отговорено е, че размерът на дължимите суми по фактури, изготвени по прогнозни данни, е 459.60 лева, от които 345.88 лева за отопление на имота и за сградна инсталация, и 113.72 лева за битово горещо водоснабдяване. Посочено е, че размера на вземанията след изравнителните сметки възлиза на 494.72 лева – главница топлинна енергия.

С оглед въведените възражения по делото е допусната и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е обосновало заключение, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната сума. Даден е отговор, че за периода м.05.2021г.-м.04.2022г. включително, прогнозно изчислените от ФДР фактурирани суми за топлинна енергия, начислени по партида на абонатен номер №33989 за 3 топлофициран имот в гр. София, бул. „Ш. п.“ №.., бл., ет., ап..., са на обща стойност от 459.56 лева с ДДС, а след изравняването са в размер на 530.09 лева /70.53 лева за доплащане/. Вещото лице е посочило, че е платена сумата от 527.57 лева, посочвайки в таблица № 3 на стр. 3 от заключението фактурите и плащането по тях. Посочило е, че дължимо остава вземане в размер на 49.92 лева главница за дялово разпределение за 22 броя фактури и 11.34 лева лихва върху нея, осчетоводени по месечно в период м.07.2020г.м.04.2022г. Даден е отговор, че общо начислените суми са в размер на 61.40 лева, от които 0.14 лева лихва върху главница за топлинна енергия за периода 16.10.2022г.-16.11.2022г., 49.92 лева главница за дялово разпределение за периода 07.2021г.-04.2022г. и 11.34 лева лихва върху нея за периода 15.09.2020г.-22.08.2023г. Обяснено е, че лихвата върху главницата за топлинна енергия в размер на 0.14 лева е начислена върху изравнителна сметка за доплащане 31.89 лева по фактура №1022563563/01.09.2022г. за отоплителен период м.05.2021г.-м.04.2022г. с падеж на плащане 16.10.2022г., осчетоводена на 01.09.2022г. в общ размер на 0.29 лева, като на 16.11.2022г. е извършено плащане на лихва в размер на 0.15 лева и е останала дължима лихва от 0.14 лева. В платежната разписка е записано, че сумата на сделката е 32.18 лева, включваща ТЕ 31.89 лева и лихва 0.29 лева, като е платена ТЕ 31.89 лева и лихва 0.15 лева, или общо 32.04 лева.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такива, осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.

Отделение/. Законодателната идея е вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или трети лица материали, стига това да не почива на база на странични данни или предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност.

Ако истинността на документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131 от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./.

Обявено е за безспорно между страните, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот в рамките на исковия период.

При установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва 4 възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. По силата на договорните взаимоотношения между "Топлофикация София" ЕАД и третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто - потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора, сключван по реда на чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена.