Решение № 1220 от 20.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1220 гр. В., 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

И.ка Д. Дрингова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501776 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№50200/05.06.2025г., подадена от Община В., БУЛСТАТ ***, представлявана от Б.К. - кмет на община В., с административен адрес град В., бул. „*** чрез главен юрисконсулт Г. И., срещу Решение №1737/15.05.2025г., постановено по г.д.№7837/2024г. по описа на ВРС, 20 състав, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено в отношенията между Т. Х. К., ЕГН **********, с адрес град В., ул. *** и Община В., БУЛСТАТ ***, представлявана от Б.К. – кмет на община В., с административен адрес град В., бул. „*** че Община В. не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №*** от КККР на град В., находящ се в град В., местност ***, с площ 791 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, предишен идентификатор *** номер на предходен план ***, при граници по кадастрална карта, имоти с идентификатори ***.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че коректно първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е бил със статут на земеделска земя, по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ и че попада в територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което и следва, на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, че имотът е общинска собственост. Сочи се обаче, че погрешно съдът е възприел, въз основа на показанията на разпитаните свидетели, че праводателят на ищеца е упражнявал фактическа власт върху имота, считано от 1982г., поради което и е придобил същия на оригинерно основание. Допълва се, че ищецът в 1 исковата молба е изложил твърдения, че неговият праводател е владял имота с намерение за своене, считано от влизане в сила на ПНИ - 03.05.2010г., а не от 1982г. Отделно се изтъква, че съдът не е съобразил ограничената възможност за придобИ.е на общинска собственост по давност, както и не е изложил мотиви за началния момент, от който това е възможно. В заключение се оборват доказателствените изводи на първоинстанционния съд, касаещи оценката на събраните в хода на производството свидетелски показания. С тези доводи се моли обжалваното решението да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Т. Х. К., чрез адвокат Т. П., в който се оборват изложените в жалбата доводи. Поддържа се, че първоинстанционният съд е постановил решението си при правилна оценка на събрания доказателствен материал, а крайният му извод, че ответникът не е собственик на процесния имот, е правилен и законосъобразен. Претендират се разноски.

При така изложената хронология, настоящият съдебен състав намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, същата е процесуално допустима и отговаря на останалите изисквания на чл.260 и чл.261 ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки, във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

В тази последователност, от събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка №40, том VI, рег.№11157, дело 1027/2023г., се установява, че на 14.11.2023г. Д.А.А., ЕГН ********** е призната за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***. А от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №47, том I, рег.№1484, дело 26/2024г., се установява, че на 07.02.2024г. Д.А.А. е дарила на Т. Х. К., ЕГН **********, посочения по – горе поземлен имот.

На следващо място от Акт №11016 за частна общинска собственост от дата 29.05.2024г. се извлича, че на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, Община В. е актувала поземлен имот с идентификатор – ***, с площ 791 кв.м., находящ се в град В., с.о. „***“, при граници поземлени имоти с идентификатори ***.

От удостоверение с рег.№АУ058769ВН_008ВН/16.10.2023г., издадено от 2 кмета на община В. се установява, че към този момент е била започната процедура по съставяне на АЧОС за процесния имот. От съдържанието на удостоверението се извлича, че поземлен имот с идентификатор *** е идентичен с имот 54 по плана за новообразуваните имоти на кв. „***“ – с.о., с имот 54 по предходния кадастрален план и с имот 39 - съгласно помощния кадастрален план към плана за новообразуваните имоти, както и че имотът попада в територията на §4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за която територия с решение на ОС №322-4/29.05.2000г. е одобрен околовръстен полигон на с.о.

„***“, а със Заповед №РД-10-7706-126/03.05.2010г. на областния управител е одобрен планът за новообразуваните имоти, като в регистрите имотът е записан с неидентифицирана собственост.

Съдът кредитира и останалите писмени материали по делото, послужили и за надлежното изготвяне на назначената в хода на първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза.

Доколкото вещото лице, е боравило с годно събран и неоспорен от страните доказателствен материал, а въз основа на придобитите от него познания е дал пълно и обективно заключение, то съдът кредитира същото, а разгледано съвкупно с останалите доказателства, спомага да се изведе хронологията, пряко касаеща процесния имот и неговия статут през годините.

В тази последователност от експертното заключение се извлича, че между имота, описан в АЧОС №11066/29.05.2024г. и претендирания от ищеца такъв, е налице идентичност, като съгласно КККР на град В., същият се индивидуализира със следните белези: идентификатор ***, площ 791 кв.м., находящ се в град В., район „***“, с.о. „***“, граници, поземлени имоти с идентификатор – ***, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване.

Видно от експертното заключение, се установява, че планът за старите имотни граници на м. „***“, приет с протокол №16/04.06.1999г., съдържа данни за старите имоти на бивши собственици от преди обобществяване на земеделската земя в страната (послужил и за съставянето на помощния комбиниран план), надлежно визуализиран на комбинираната скица №1 (лист 130), към съдебнотехническата експертиза. От извлечението на КП-1999г. е видно, че процесният имот с идентификатор *** е попадал изцяло в границите на стар имот 39, целият с площ 3511 кв.м., предназначение на територията – земеделска по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ, начин на трайно ползване – нива, граници – стари имоти 38, 37, 40, 88 и 89, собственик – неидентифициран.

Горното от своя страна намира подкрепа и в приложения по делото списък на имотите, съществували преди образуване на ТКЗС и ДСЗ за град В., с.о. „***“, съгласно който имот 39 е бил с площ 3511 кв.м., начин на трайно ползване – лозе, собственост - неидентифицирана.

Видно от експертното заключение се извлича още, че „ОТКЗС-Ч.М.“, град В. е основано на 03.03.1955г., като в състава му са влизали ТКЗС на селата *** като впоследствие са образувани бригади и в село ***. А съгласно ПМС №137/1962г., „ОТКЗС-Ч.М.“ прекратява самостоятелното си съществуване и се преименува в ДЗС „В.“, чийто състав се включват филиалите ***, *** и *** на ДЗС „Д.К.“, а след което с решение 01.01.1963г. на ИК при ГНС – В., новото ДЗС „В.“, преминава в състава на ДЗС „Д.К.“ със седалище град В..

3

От скица на имот 9074 по кадастрален план на „***“ от 1956г., надлежно визуализиран на комбинираната скица

№2

(лист

131), към съдебнотехническата експертиза, както и от извлечение от разписния лист към него, е видно, че процесният имот с идентификатор *** е попадал изцяло в границите на стар имот 9074, целият с площ 3538 кв.м., предназначение на територията – земеделска по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ, начин на трайно ползване – нива, граници – стари имоти ***, собственик – Ж.Ф.

От извадка от кадастрален план от 1968г., надлежно визуализирана на комбинираната скица №3 (лист 132), към съдебнотехническата експертиза и разписния лист към него, е видно, че процесният имот с идентификатор *** е попадал в части от стари имоти – върху част 263 кв.м. от имот 404, с обща площ 1804 кв.м., предназначение на територията – земеделска по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ, начин на трайно ползване – нива, граници – стари имоти 403, 406, 413, 405, 424, 4254, собственик – ГНС, И. и ***, както и върху част от 528 кв.м. от имот 405, с обща площ 932 кв.м., предназначение на територията – земеделска по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ, начин на трайно ползване – лозе, граници – стари имоти ***, собственик – Н.Д.Л..

От извадка от кадастрален план от 1983г., надлежно визуализирана на комбинираната скица №4 (лист 133), към съдебнотехническата експертиза, е видно, че процесният имот с идентификатор *** е попадал в части от стари имоти – върху част 786 кв.м. от имот 1957, с обща площ 959 кв.м., предназначение на територията – земеделска по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ, начин на трайно ползване – лозе, граници – стари имоти ***, собственик – неустановен, както и върху част от 5 кв.м. от имот 1974.

От извадка от кадастрален план от 1999г., надлежно визуализирана на комбинираната скица №5 (лист 134), към съдебнотехническата експертиза, е видно, че процесният имот с идентификатор *** (54) е попадал изяло в имот 54, с обща площ 793 кв.м., предназначение на територията – земеделска по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ, начин на трайно ползване – лозе, граници – стари имоти ***, собственик – неустановен.

От скица на имот 54 по Плана на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание §4 ЗСПЗЗ на с.о.

„***“, одобрен със заповед №РД-08-7706-126/03.05.2010г., обнародвана в ДВ бр.37/18.05.2010г., е видно, че за процесния имот в разписния лист няма записан собственик, а планът не е бил обжалван в тази част. Видно от таблицата за дължимо обезщетение към плана за новообразуваните имоти, за стар имот 39, с обща площ 3511 кв.м., част от който е бил имот с идентификатор *** (стар номер 54) с площ 793 кв.м., е записано, че собственикът е неидентифициран.

Видно от писмо с изх.№РД12-02-1837/19.09.2023г., издадено от главна дирекция Аграрно развитие, общинска служба земеделие – В., областна дирекция „Земеделие“ - В., М.З.ХР., за процесния имот няма данни за реституционни претенции, както и постановени решения за признато/възстановено право на собственост.

От данните в експертизата, се установява, че в архивните фондове и единици относно ОТКЗС „Ч.М.“ – В., ДЗС „В.“, ДСЗ „Д.К.“ – В., не се съхраняват данни за земята, която е била обработвана, както и не се 4 съхраняват данни за имоти, които да са били включвани/внасяни в ТКЗС и ДЗС, включително липсват данни и за процесния такъв. Конкретизира се още, че преди колективизацията имотът е бил земеделски, не е бил държавна собственост, за него не е издаван АДС, не е заявяван за възстановяване по ЗСПЗЗ и не е провеждана реституционна процедура, за него не е издавана заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и че не представлява земя по чл.19 ЗСППЗ.

Следва да бъде посочено обаче, че видно от т.4.5 и т.4.6 от експертното заключение, както и от Протокол №9 и Протокол №26 от 26.07.1988г. на заседание на изпълнителния комитет на ВОНС, докладна записка към тях, както и списъци на лица, на които е предоставена земя по 26 ПМС в района на ОНС В., се извежда, че на лицето А.ХР.Д. и И. С. И.ов са предоставени за ползване по 600 кв.м. земя в местността „***“, като са посочени и съответни граници на земеделската земя. Тези писмени доказателства, съпоставени с извадките от кадастралните планове и експертното заключение се установява, че на А.Д. е бил предоставен имот 404 по КП/1968г., част от който е бил процесният имот, а видно от КП/1983г. – имот 1958, КП/1999г. – имот 53 и ПНИ/2010г.- имот 53, е съседен на процесния имот. Идентично и на лицето И.