Решение № 246 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20251100901755 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. на СГС № 104812/10.09.2025 г., подадена от „ГОГО ЛУКС“ ЕООД срещу „Главболгарстрой“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 63 766.21 лв. (32 603.15 евро) съобразно уточнението в допълнителната искова молба, представляваща 5% от дължимото възнаграждение за извършените строителномонтажни дейности по Договор от 30.10.2023 г. и Споразумение към него от 18.12.2023 г., задържана като гаранция на основание чл. 13 от договора за изпълнение на довършителни работи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба и уточнителната молба с вх. № 112472/30.09.2025 г. ищецът „Гого лукс“ ЕООД твърди, че на 30.10.2023 г. между него като изпълнител и ответника „Главболгарстрой“ АД като възложител е сключен договор за извършване на строителномонтажни работи в обект „Жилищен комплекс „Residentional Park Plovdiv”. Строителномонтажните работи и възнаграждението за извършването им са описани в Приложение № 1 към договора. Със споразумение № 1 към договора от 18.12.2023 г. към Приложение № 1 са възложени за изпълнение допълнителни работи и са уговорени единичните им цени.

Съгласно чл. 13 от договора от всяко междинно плащане възложителят задържа 5% от стойността на дължимата сума като гаранция за качествено изпълнение, като възложителят заплаща на изпълнителя задържаната сума след окончателно завършване на строителномонтажните работи в обекта и приемането им без забележки от възложителя. Ищецът „Гого лукс“ ЕООД твърди, че възложените с договора дейности са изпълнени, за което са 1 съставяни и подписани актове образец 19. За извършените дейности по тези актове са издадени 47 фактури. Ответникът „Главболгарстрой“ АД заплаща сумите по фактурите, като задържа 5% от дължимото възнаграждение в общ размер на 63 766.21 лв. като гаранция за добро изпълнение. Ето защо ищецът иска от ответника заплащане на сумата от 63 766.21 лв., представляваща сбор от задържаните от ответника суми като гаранционни супи по описаните в исковата молба издадени 47 броя фактури за извършените от изпълнителя и приети от възложителя строително-монтажни работи, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в производството разноски.

В отговора на исковата молба с вх. на СГС № 131517/05.11.2025 г. „Главболгарстрой“ АД оспорва иска. Не оспорва, че с ищеца са страни по описания договор, че възложената работа е изпълнена от ищеца, че е заплатено възнаграждение за нея и че част от него е задържана гаранция в размер на общо 63 766.31 лв. Посочва обаче, че не той дава повод за завеждане на делото и в случая е налице забава на кредитора. Още преди завеждане на делото с имейл от 16.06.2025 г. ответникът уведомява ищеца, че иска да изпълни задължението си, но че не може, тъй като предоставената с имейл от 04.06.2025 г. банкова сметка за плащане не била на ищеца. Ответникът твърди, че не може и да открие сметка на ищеца в банка и да депозира дължимата сума по нея, поради действащите банкови практики и регулации. Посочва, че предявяването на настоящи иск от ищеца представлява злоупотреба с право, като по претенции от ищеца срещу ответника по същия договор са образувани още три дела по описа на Софийски градски съд – т.д. № 1713/2025 г. по описа на 3 състав, т.д. № 2025/2025 г. – 3 състав, т.д.№ 1744/2025 г. – 13 състав.

В допълнителната искова молба с вх. на СГС № 138629/19.11.2025 г. ищецът „Гого лукс“ ЕООД поддържа предявения иск. Намира, че няма законово изискване задълженията по търговски сделки да се изплащат по сметка на кредитора, като последният може да посочи банкова сметка на трето лице. Банковата сметка, посочена в исковата молба, е специална банкова сметка на адвоката на ищеца. Уточнява, че искова претенция е за сумата от 63 766.21 лв., тъй като размерът на задържаната сума по фактура № 408 от 12.07.2024 г. е 1901.87 лв. (погрешно в исковата молба е посочена сумата 1910.87 лв.).

В отговора на допълнителната искова молба с вх. на СГС № 152027/16.12.2025 г. ответникът поддържа, че титулярят на банковата сметка, посочена в исковата молба, не е указан и не е ясно на кого принадлежи, като ищецът сам признава, че това е адвокатска сметка и не е открита на името на дружеството „Гого лукс“ ЕООД. Отделно от това във водена между страните кореспонденция била посочена банкова сметка, различна от посочената в исковата молба, отново без да е ясно кой е титуляр на същата. Тоест налице е неяснота, непълнота и вътрешни противоречия относно това по чия сметка може да бъде изпълнено процесното задължение. Твърди, че няма данни за овластяване по смисъла на чл.

75 ЗЗД. Посочената в исковата молба сметка не е доказано да е специална доверителна клиентска банкова сметка. Поддържа възражението си, че е налице забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД, тъй като „Гого лукс“ ЕООД не е дал необходимото съдействие, за да може 2 ответникът да изпълни своето задължение, съответно ищецът неоправдано не приема предложеното му изпълнение, като единственият начин сумата да бъде платена е чрез банков превод предвид изкисванията на Закона за ограничаване на плащанията в брой.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За уважаване на исковата претенция ищецът следва да докаже, че: 1) на 30.10.2023 г. между него като изпълнител и ответника „Главболгарстрой“ АД като възложител е сключен договор за извършване на строително-монтажни работи в обект „Жилищен комплекс „Residentional Park Plovdiv” и споразумение № 1 от 18.12.2023 г. към него; 2) възложените строително-монтажни работи са изпълнени от ищеца и приети от ответника; 3) стойността на задържаните от ответника суми като гаранция за качественото изпълнение по чл. 13 от договора възлиза на 63 766.21 лв. (32 603.15 евро).

С оглед възражението на ответника за забава на кредитора ответникът следва да докаже, че 1) на ищеца е предложено заплащане на задържаната гаранция, но тъй като ищецът не представя надлежна банкова сметка задължението не е изпълнено, 2) съществуващите банкови практика и регулации не позволяват на ответника да открие сметка на името на ищеца и да депозира в нея дължимата сума.

Безспорни между страните като обявени за такива с доклада по делото са следните факти: на 30.10.2023 г. между ищеца „Гого лукс“ ЕООД като изпълнител и ответника „Главболгарстрой“ АД като възложител е сключен договор за извършване на строителномонтажни работи в обект „Жилищен комплекс „Residentional Park Plovdiv” и споразумение № 1 от 18.12.2023 г. към него; възложените строително-монтажни работи са изпълнени от ищеца и приети от ответника без възражения; общият размер на задържаните суми от ответника по чл. 13 от договора е в размер на 63 766.21 лв. (32 603.15 евро); титуляр на банкова сметка с IBAN ********, BIC: UNCRBGSF, посочена в исковата молба, не е „Гого лукс“ ЕООД. Страните не спорят, че описаните в исковата молба фактури са заплатени от ответника, като е останало дължимо заплащането на удържаните като гаранция и на основание чл. 13 от договора суми в общ размер от 63 766.21 лв. Няма спор, че възложените работи по обекта са окончателно изпълнени и приети без забележки от ответника, поради което за ищеца е възникнало правото да получи задържаните гаранции. С оглед изложеното, установява се дължимостта и изискуемостта на претендираното вземане в процеса.

Не може да се сподели доводът на ответника, че причината да не бъде изплатена исковата сума е невъзможност да изпълни поради неоказано от ищцовата страна съдействие за това и неяснота по коя банкова сметка да плати. Съгласно чл. 95 ЗЗД кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД една от формите на забава на кредитора е неоказване от него на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. В случая съдът намира, че не налице нито хипотеза, при която ищецът неоправдано не приема 3 предложено му от ответника изпълнение, нито пък хипотеза, при която ответникът да има нужда от някакво съдействие от страна на ищеца, за да може да изпълни паричното си задължение. Отношенията си страните са уредили в сключен в писмена форма договор, като в чл. 11 от същия е посочено, че възложителят извършва съответните плащания на възнаграждението в срок до 5 работни дни, считано от датата на получаване на оригинала на данъчна фактура от изпълнителя за дължимата сума. Видно от приложените по делото фактури, посоченият в тях IBAN на изпълнителя е BG********. От приложената към отговора на исковата молба електронна кореспонденция се установява, че на 04.06.2025 г.

„ГОГО ЛУКС“ ЕООД е уведомило ответника, че банковата сметка, по която следва да се извърши плащане е с IBAN номер BG********, като с е-mail от 16.06.2025 г. ищецът признава, че това не е сметка на дружеството, а е специална адвокатска сметка – на адвоката на дружеството. По делото няма твърдения и данни ответникът да е правил опити за заплащане на процесните суми по някоя от посочените банкови сметки и те да са били неуспешни (например поради това, че банковата сметка, по която са били извършвани плащанията по фактурите, са закрити), което да налага оказване на някакво допълнително съдействие от страна на ищеца.

Както се посочи, за да се приеме, че е налице кредиторова забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД следва да се установи, че кредиторът не предоставя информация за сметката или създава объркване, което обективно възпрепятства длъжника да изпълни. Случаят не е такъв – от една страна не се установява ответникът да е направил опит да заплати процесните суми по посочената във фактурата банкова сметка, в какъвто смисъл е задължението на страната по договора, а от друга страна – от проведената електронна кореспонденция не може да се установи постигнато съгласие между страните относно друг начин на погасяване на вземанията за гаранции. Липсата на други клаузи в договора, съдържащи конкретни изисквания и детайли в извършване на плащанията (например плащането да се извършва по конкретно посочена банкова сметка), както и установеното по делото поведение по прилагане на клаузата в хода на изпълнение на договора – заплащане на сумите по фактурите по посочената в тях банкова сметка, налагат извод за това, че страните са постигнали съгласие плащанията да се извършват по банков път, по посочената във фактурата по чл. 11 банкова сметка на ищеца. Ето защо и при ясен за възложителя начин, по който да изпълни, необосновано той е отказал да плаща сумите по утвърдения до момента начин и в съответствие с уговорките по договора. Съответно за същия не е било необходимо да му бъде оказвано допълнително съдействие на кредитора (чрез посочване и на друга негова сметка), а обстоятелството, че в проведената по е-мейл кореспонденция е посочена и друга сметка за плащане, дава възможност на ответника да плати и по нея, като е без значение кой е фактическият титуляр на тази сметка, предвид обстоятелството, че „Гого лукс“ ЕООД изрично е потвърдило в проведената електронна кореспонденция между страните, че по тази сметка може да получи плащане. Предвид изложеното съдът намира релевираното от ответника възражение за неоснователно.

Ирелевантно при преценка основателността на иска и това кой е дал повод за 4 завеждане на делото е каква е посочената в исковата молба банкова сметка и дали титуляр на същата е ищцовото дружество или трето лице. Факт е, че включително и до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция ответникът не е изпълнил своето изискуемо задължение спрямо ищеца, за което не се установява да е налице основателна причина. Дори за ответника да е имало някаква неяснота по какъв начин да плати и по коя банкова сметка, то с предявяване на исковата молба и получаване на препис от същата тази неяснота при всички положения е отпаднала, поради което предявеният иск се явява основателен.

Разпечатката съдържа 22 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed5bb693-f5bb-4a60-95a1-b1de4dbb7735