Акт от 25.01.2021, Административен съд - Сливен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 11 гр. Сливен, 25. 01. 2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети януари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ

ИВАНОВА

ИГЛИКА

ЖЕКОВА

При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора

ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 203 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от

Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д.Д.И., подадена против Решение № 260116 от 11.11.2020 г., постановено по АНД № 557 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0804-000930 от 22.04.2020 г., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР Сливен, РУ Сливен, с което на Д.Д.И., за нарушение на чл. 6, т. 1 от

Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, са наложени глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

В касационната жалба жалбоподателят счита, че: нарушението е с ниска степен на обществена опасност, водеща до неговата маловажност; не са взети предвид смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства.

Моли обжалваното решение да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да се отмени процесното НП.

В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР- Сливен, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение, моли да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП като законосъобразно,

Районният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил посоченото в НП административно нарушение; изложил е съображения, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила; счел е, че констатираното нарушение не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай; направил е извод, че наложените на жалбоподателя наказания са определени съобразно предвиденото в закона.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Приетата за установена от Районния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са в съответствие с установените по делото факти, съобразени са с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 16.04.2020 г. около 13:00 часа, в гр. Сливен, на ул. Индустриална – след стария фуражен завод, в посока кв. Дебелата кория, жалбоподателят е управлявал МПС с Рег. № ………….. след въведена временна забрана за движение на ППС с поставен знак В2, като е навлязъл след знака и не е спазил забраната. За констатираното от служители на РУ Сливен нарушение, на жалбоподателя е съставен и връчен АУАН Серия АA Бл. № 675158 от 16.04.2020 г., с който извършеното нарушение е квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. При връчване на АУАН жалбоподателят е вписал , че е търсил пясъкоструен цех, оглеждал се е за цеха и не е видял знака. Въз основа на съставения АУАН, на 22.04.2020 г. е издадено процесното НП, с което наказващият орган е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е приложил санкционната норма на чл. 183, ал. 7 от ЗДвП, като е счел, че деянието не е маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства е установено по несъмнен начин, че административното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран, е извършено. Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство доказателства кореспондират с констатациите в съставения акт. Следователно, процесният АУАН се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила.

С оглед събрания доказателствен материал, Районният съд правилно е приел, че жалбоподателят е извършил описаното в НП административно нарушение. В разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е въведено изискване за участниците в движението да съобразяват своето поведение с пътните знаци. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят, управлявайки МПС, е навлязъл след знак, забраняващ влизането на пътни превозни средства в двете посоки, при въведена временна забрана за движение, поради което правилно е прието от Районния съд, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. За управление на МПС в нарушение на горепосочената забрана за движение, в ЗДвП е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл.

183, ал. 7 от ЗДвП, която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган с налагане на наказания в предвидените от закона вид и размер, както обосновано е приел и Районният съд.

Не се споделя тезата на жалбоподателя, че нарушението е маловажно. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга– обществени отношения, свързани с правилата за движение по пътищата, които са от особена обществена важност, както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, Районният съд правилно е счел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260116 от 11.11.2020 г., постановено по АНД № 557 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Д.Д.И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Сливен, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: