Решение № 9 от 07.01.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Костинброд, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Николов при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело № 20251850100421 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от страна на „М.“ АД, 201127485, със седалище и адрес на управление гр. С., против Д. Б. Р., ЕГН**********, от гр. Костинброд, с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца:

- дължима главница в размер на 229.02 лева, ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението -07.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;

- договорна лихва за периода от 03.11.2021 г. до 16.02.2022 г., която е в размер на 8.09 лева;

- обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за периода от 22.03.2022 г. до 06.10.2024 г., в размер на 71.12 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1070/24г. по описа на РС- Костинброд.

Искове с правна квалификация чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД.

Сочи се, че от ищеца е подадено заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл. 410 от ГПК, във връзка, с което образувано ч.гр.дело № 1070/2024 г. по описа на РС- Костинброд. В хода на производството е била издадена заповед за изпълнение от 20.01.2025 г. по чл. 410 ГПК, срещу ответника по делото за част от посочените по- горе вземания.

Твърди се, че е получено съобщение на 22.04.2025 г., с което е уведомен ищеца, че заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47. ал. 5 ГПК, като в едномесечен срок от получаване на съобщението, е предявена настоящата искова молба.

Сочи се, че на 16.02.2021 г. между „Банка ДСК” АД и ответника по делото, в качеството на „кредитополучател“, е бил сключен договор за стоков кредит № 617575, с който „Банка ДСК“ АД предоставя кредит в размер на 415.70 лева със срок за изплащане до 16.02.2022 г.

Твърди се, че на 22.03.2022 г. е сключено допълнително споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.01.2022г. по силата на който „Банка ДСК“ АД, в качеството си на продавач, прехвърля на ищеца всички свои вземания по отношение на Д. Б. Р., съгласно Договор за стоков кредит № 617575 от 16.02.2021 г.

Сочи се, че ищецът е упълномощен от цедента „Банка ДСК“ АД, да уведоми длъжника за сключения договор за цесия. Сочи се, че в изпълнение на последното, на ответника е изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземанията с изх. № D14B-0064.

Сочи се, че е било налице неизпълнение по смисъла на договор за стоков кредит № 617575 от 16.02.2021 г., като съгласно чл. 2 от крайният срок е бил 16.02.22 г.

Твърди се, че оглед настъпването на падежа, всички дължими вноски падежират задължението и с това става изцяло изискуемо.

Сочи се, че към подаване на исковата молба плащане от страна на ответника за пълно погасяване на задължението не е извършено, което обуславя правния интерес ищеца, в качеството му на цесионер на „Банка ДСК“ АД и кредитор по вземането.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника- адв. Д. Д.- САК, с който се 2 оспорват като недоказани предявените претенции. Прави се възражение, че ответницата не е уведомена надлежно за извършената цесия, както и, че неправилно се претендира договорна лихва.

В съдебно заседание ищецът е редовно призован, не изпраща представител, като взема писмено становище, с което отправя искане да бъде приет за основателен предявеният иск.

Ответникът чрез назначения му особен представител- адв. Д. Д.- САК, оспорва предявените претенции като неоснователни.

Съдът намира за установеното следното от фактическа страна:

От приобщеното ч.гр.д.№1070/24г. по описа на РС- Костинброд се установява, че на 07.10.24 г., е било подадено заявление по реда на чл.410 ГПК в РСНикопол от страна на ищеца спрямо ответника по настоящото дело. След като делото е препратено по компетентност в РС- Костинброд, по посоченото ч.гр.д., е издадена заповед за изпълнение за парично задължение №30/20.01.25 г. срещу ответника за посочените в ИМ суми, така и за заплатена ДТ и юриск.възнаграждение. Заповедта е издадена и за суми, които не са претендирани в настоящото исково производство.

Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като е указано на ищеца да предяви в срок ИМ срещу ответника. В срок е подадена и настоящата искова молба по делото, поради което съдът намира, че производството по делото е допустимо.

От приобщения по делото препис от договор за стоков кредит № 617575, е видно, че същият е бил сключен на 16.02.2021 г. между „Банка ДСК” АД и ответницата по делото, последната в качеството и „кредитополучател“. „Банка ДСК“ АД, е предоставила кредит в общ размер на 415.70 лева, със срок за изплащане до 16.02.2022 г./съобразно погасителния план, приобщен по делото/.

Кредитът е бил усвоен от страна на ответницата, видно от приобщеното извлечение за периода от 01.01.21 г. до 01.12.25 г., издадена от „Банка ДСК“ АД, като е закупено с част от него, устройство “Huawei P40 LI” от Технополис България ЕАД, магазин в гр. Плевен, за сума от 389 лева.

Последното обстоятелство се установява от приобщения по делото препис от касов бон. Установи се, че останалата част от предоставената сума в размер на 26, 70 лева е отишла за погасяване на задължение за застрахователна премия 3 към ЗК Групама.

От приобщения по делото от Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 25.01.2022г. и споразумение към него от 22.03.2022 г. се установява, че са цедирани вземания към по силата на който „Банка ДСК" АД, в качеството си на продавач, прехвърля на ищеца всички свои вземания по отношение на Д. Б. Р., съгласно договор за стоков кредит № 617575 от 16.02.2021 г. Последното вземане е индивидуализирано в нарочно приложение №1 към договора, което е приобщено по делото.

По делото се установи, че ищецът е упълномощен от цедента „Банка ДСК“ АД, да уведоми длъжника за сключения договор за цесия, видно от приобщеното пълномощно, както и това, че ответницата по делото на 15.04.22г., е била надлежно уведомена за тази цесия/видно от пощенската разписка и уведомлението към нея/.

Не е спорно между страните по делото, а и това се доказва от събраните доказателства, че между „Банка ДСК“ АД, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството му на кредитополучател, е било налице валидно облигационно правоотношение по което последният се е задължи в срок да върне предоставената му в заем сума.

Предвид гореизложеното съдът намира, че от материалите по делото се установи, че е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което на ответника е била предадена парична сума- под формата на стоков кредит, която последният се е задължил да върне в срок. Поетото задължение не е било погасено в цялост, поради което е било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, във връзка с което е било издадена такава.

По делото не се установи наличието на неравноправни клаузи в процесия договор за стоков кредит, за което съдът следи служебно, като съдът намира, че следва да се оставят без уважение възраженията на особения представител за недоказаност на исковите претенции за липса на правоотношения.

Неоснователни се явяват и възраженията на особения представител на ответника за това, че ответницата не е била надлежно уведомена за извършената цесия, напротив от приобщените по делото доказателства се установява, че предишния кредитор не само е бил дал мандат на ищеца по делото за уведомление на длъжника за извършената цесия, но и факта, че последното обстоятелство е било сведено до знанието на ответницата чрез нейната баба.

Съдът намира, че по делото се доказва претендираната в цялост претенция за дължима главница, но не и в цялост сумата претендира за договорна лихва в размер на 8, 09 лева за периода от 03.11.21г. до 16.02.22г., поради което възраженията на особения представител в тази насока се явяват 4 частично основателни. Видно от погасителния план към договора за стоков кредит, за посочения период е следвало да се начисли и заплати от страна на ответницата по делото, сума от 3, 14 лева, а не сума в размер на 8, 09 лева.

Ето защо, претенцията следва да се уважи до този размер и да се отхвърли до пълния претендиран размер от 8, 09 лева.

Съдът намира, че правилно е била изчислена и определена дължимата мораторна лихва в размер на 71, 12 лева, дължима за периода от 22.03.2022 г. до 06.10.2024 г., поради което тази претенция също следва да се уважи в цялост.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него съдебни разноски, съобразно размера на уважените претенции.

Съдът намира, че за исковото производство следва да бъде определено юриск. възнаграждение в размер на 100 лева/доколкото по делото е проведено едно заседание и в него не е взел участие представител на ищеца/. В исковото производство е заплатена ДТ, която е в размер на 125 лева, а за особен представител сума в размер на 500 лева, поради което в тежест на ответника следва да се възложи сума в общ размер на 614,37 лева.

Следва да се възложи в тежест на ответника и сторените разноски в хода на заповедното производство, като ищецът е сторил такива за ДТ в размер на 25 лева и сумата от 50 лева за юриск.възнаграждение, поради което съобразно уважената част от претенциите следва да се възложи на ответника да заплати сума в общ размер на 73, 81 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД от „М.“ АД, 201127485, със седалище и адрес на управление гр. С., против Д. Б. Р., ЕГН**********, от гр. Костинброд, с които е поискано да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца:

- г лавница в размер на 229.02 лева, ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението -07.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;

- договорна лихва за периода от 03.11.2021 г. до 16.02.2022 г., която е в 5 размер на 3, 14 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния претендиран размер от 8, 09 лева като неоснователна;

- обезщетение за забава в размер на законна лихва върху непогасената главница за периода от 22.03.2022 г. до 06.10.2024 г., в размер на 71.12 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1070/24г. по описа на РС- Костинброд.

ОСЪЖДА Д. Б. Р., ЕГН**********, от гр. Костинброд, ДА ЗАПЛАТИ на „М.“ АД, 201127485, със седалище и адрес на управление гр. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК , сумата от 614, 37 лева – разноски за исковото производство и сумата 73, 81 лв. – сторени разноски в заповедното производство, съобразно размера на уважените претенции.

Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от датата от връчването му.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6