Решение № 326 от 01.08.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. Перник, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500248 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 98/06.02.2023 г. по гр. д. № 41/2022 г. по описа на Районен съд – гр.

Перник са предоставени родителските права по отношение на децата Д. Д. Д., с ЕГН:

********** и Р. Д. Д., с ЕГН **********, на майката С. В. И., с ЕГН: **********, и е определено местоживеене на децата при майката. С решението е определен и режим на лични отношения на бащата Д. Д. Г. с ЕГН: **********, с децата, а именно: всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца от 09:00ч. на съботния ден до 19:00 ч. на неделния ден с преспиване при бащата; 20 (двадесет) дни през лятната ваканция по време на годишния отпуск на бащата, който не съвпада с отпуската на майката; На четна година през пролетната ваканция, великденските празници, коледните празници на децата; На нечетна година през новогодишните празници, зимната ваканция и на рождените дни на децата.

Децата ще присъстват на рождените дни на всеки един от родителите си. Със същото решение Д. Д. Г. е осъден да заплаща на децата си Д. Д. Д., с ЕГН: ********** и Р. Д. Д., с ЕГН **********, чрез тяхната майка С. В. И., месечна издръжка в размер на 250.00 лева, на всяко едно от децата по отделно, считано от датата на подаване на исковата молба, заедно със законната лихва, върху всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства 1 изменящи или прекратяващи това задължение.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК Д. Д. Г., чрез адвокат Д. С., е депозирал въззивна жалба срещу така постановеното решение. С жалбата Г. обжалва изцяло постановеното решението, като счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено на първо място в противоречие с висшия интерес на децата. Твърди, че в обжалвания акт не са изложени никакви мотиви, относно това защо родителските права се предоставят на майката, като единствен довод на първата инстанция е, че с привременни мерки е определено местоживеенето на децата при майката и не е поискана промяна от насрещната страна. В жалбата по подробно изложени съображения се твърди, че бащата има по – добри възможности, с които може да предостави по – добри условия за отглеждането и възпитанието на децата. Сочи, че същият разполага със собствено жилище, с което майката не разполага, както и че е материално обезпечен. На следващо място в жалбата се излагат твърдения, че майката не полага достатъчно грижи за своите деца и дори, че поставя своите лични интереси над тези на децата. В продължение въззивникът сочи в конкретика няколко притеснителни за нето случки. Възразява се, че макар и съдът да е предоставил упражняването на родителските права на майката, реално децата се отглеждали от своя баща, който ги издържал и финансово. Въз основа на подробно изложените доводи се иска отмяна на постановеното решение и отхвърляне на иска за предоставяне на родителските права спрямо децата на майка им С. И., като родителските права бъдат предоставени на бащата, както и да се определи местоживеене на децата при него на адрес: ***. Моли да бъде определен режим на лични отношения на майката с децата. Не се претендира плащане на издръжка от страна на майката. Прави искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата С. В. И. е изразила становище по жалбата.

Възразява, че не са налице твърдените пороци на първоинстанционното решение, а същото е правилно и постановено съобразно процесуалните разпоредби и в унисон със съдебната практика. Твърди, че изложените във въззивната жалба факти и обстоятелства са без никакво правно значение и единствената им цел е злепоставяне на майката. Намира за правилно определени привременните мерки, определени от съда. В продължение се твърди, че майката по никакъв начин не ограничава бащата в отношенията му спрямо децата. Сочи като голословни и необосновани наведените с въззивната жалба твърдения, че майката не полага грижи за своите деца. В отговор на релевираните възражения се излагат подробни доводи в подкрепа на решаващите изводи на съда. Въззиваемата оспорва изцяло твърдението на ищеца, че работи предимно от вкъщи. Оспорено е изложеното като дати и случки за времето от 26.02.2023 г. насетне, като се твърди, че същите са неверни и тенденциозно заявени. В заключение се посочва, че мотивите в решението на първоинстанционния съд са напълно правилни и обосновани, а постановения акт не страда от пороците, посочени в жалбата. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а акта на първата инстанция да бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен.

2

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори и се установява от събраните в първоинстанционното производство доказателства, че С. В. И. и Д. Д. Г. са съжителствали на семейни начала, без да имат сключен брак. По време на тяхното съжителство, на *** е роден синът им Д. Д. Д., с ЕГН: **********, а на *** дъщеря им Р. Д. Д., с ЕГН **********. Преди раждането на сина им Д., двамата родители заживяват в къща собственост на Д. Д. Г. в ***. От *** двамата родители са разделени и оттогава С. В. И. и децата отиват да живеят за период от един месец при нейната сестра в ***, докато се направи освежителен ремонт на жилището на нейните родители, които също живеят в ***. След един месец майката и децата се преместват да живеят при нейните родители в ***, където живеят до месец ***. След което майката заедно с децата се преместват да живеят в жилище под наем, намиращо се на адрес: ***, което обитават и към момента.

Пред РС са изслушани родителите, събрани са писмени и гласни доказателства, приети са социални доклади, въз основа на които доказателства РС е направил фактическите си констатации, изложил е мотиви, съобразявайки доказателствата по делото, извършвайки съвкупна преценка на релевантните обстоятелства.

Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства и направените фактически констатации въз основа доказателствата в първата инстанция, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства и препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК.

Пернишкият районен съд е обсъдил всички допустими и относими към спора доказателства, като ги е обсъдил в мотивите на съдебното решение. Противно на твърденията във въззивната жалба няма основание да се счита, че първоинстанционният съд не се е съобразил с всички събрани по делото доказателства. Също така не може да се възприеме становището, че не са оценени правилно гласните доказателства. Свидетели са били допуснати и на двете страни съгласно принципа на равенство на страните, уреден в чл.

9 ГПК, като сред свидетелите и на двете страни е имало техни роднини. Това не е процесуално недопустимо и не означава, че свидетелските показания следва да бъдат ценени с подозрение. Напротив, съгласно чл. 12 ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като цени всяко доказателство само за себе си и във връзка с другите доказателства по делото. От това следва, че първоинстанционният съд не е допуснат съществени процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата.

3

На следващо място, противно на твърденията във въззивната жалба, не може да се възприеме, че са допуснати нарушения на материалния закон и по- конкретно –чл. 59, ал. 4 СК. Основният довод, посочен в жалбата в тази насока е, че бащата има по – добри възможности, с които може да предостави по – добри условия за отглеждането и възпитанието на децата и че същият разполага със собствено жилище, с което майката не разполага, както и че е материално обезпечен, като се правят твърдения, че майката не полага достатъчно грижи за своите деца и дори, че поставя своите лични интереси над тези на децата. Тези аргументи на жалбоподателя не могат да бъдат възприети, поради редица съображения. Действително майката има относително по –ниски доходи от бащата, няма собствено жилище, а живее с децата под наем, но това е следствие от раздялата на родителите и последвалите от това неблагоприятни житейски ситуации за майката и полагането на усилия от майката за справянето със свързаните с това житейски и битови несгоди с приоритет интереса на децата. Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че финансовото състояние на родителя не е само по себе си основание да се счете, че този родител не е годен да упражнява родителски права, или че другият родител – с по – високи доходи е по-пригоден да упражнява родителски права. Не могат да се възприемат доводите във въззивната жалба, че децата са в риск само поради това, че майката има относително по-ниски доходи в сравнение с бащата. Не може да се възприеме, че тъй като майката и децата живеят в *** в жилище под наем е обстоятелство, което само по себе си я прави морално негодна да се грижи за децата си и създава опасност за тяхното правилно развитие. Няма доказателства, които да сочат, че горните обстоятелства водят до това майката да пренебрегва грижите за децата си. Напротив от доказателствата се установява, че майката е полагала и полага всички необходими усилия и е осигурила нормален живот на децата си относно тяхното адекватно физическо, образователно, битово и морално развитие, въпреки раздялата на родителите и напускането на жилището, собственост на бащата. Освен това следва да се отчете, че и до настоящия момент децата са били гледани от майката, като бащата се е грижил за тях всеки през уикендите. С оглед горното, въззивният съд счита, че към настоящия момент няма риск за децата и съответно не е допуснато нарушение на материалния закон. На последно място, настоящият състав се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, че имайки предвид ниската възраст на децата, по- годен да се грижи за тях е тяхната майка. В подкрепа на това настоящият състав подчертава вече казаното, а именно че след раздялата на двамата родители основната грижа за децата се е полагала от тяхната майка, като бащата ги е взимал през уикендите.

Във връзка с възражението в жалбата, че в първоинстанционния акт не са изложени никакви мотиви, относно това защо родителските права се предоставят на майката, за пълнота настоящият състав посочва практиката на ВКС, обективирана на първо място в ППВС № 1/ 1974, което дава указание упражняването на родителските права и мерките да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, а също и 4 практика по реда на чл. 290 ГПК, която развива постановеното в цитираното постановление, обективирана в Решение № 176, III ГО от 2020г. по гр. дело № № 1326 по описа за 2020 г.;

Решение № 334 от 06. 01. 2016г. по гр. д. № 2202/2015г. на Четвърто г.о.; Решение № 162 от 27. 07. 2015г. по гр. д. № 7228/2014г. на Трето г.о.; Решение № 294 от 11. 11. 2015г. по гр. д.

№ 1454/2015г. на Четвърто г.о. и др. Същата практика установява разбирането за степенуването на правнозначимите критерии по решаваща значимост: възпитателските качества на всеки от родителите; морален облик; начин, вид, продължителност, ефективност на полаганите от родителя грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето не само като заявление, но и като реално предприети действия за това; изследване към кого от двамата родители в по-голяма степен то е привързано и защо; пола и възрастта на детето с оглед неговите нужди; разполага ли родителят с помощта на трети близки лица, на които при нужда може да разчита; съобразяване и изследване на социалната среда (обкръжение), в която предстои да живее детето, не само като финансови и материални възможности, но и като начин на живот, възпитание, обучение и социален микроклимат, и жилищно-битовите и другите материални условия на живот. Настоящият състав приема, че от мотивите на първоинстанционното решение може да се заключи, че ПРС е отчел всички тези обстоятелства и препраща към мотивите му.