Решение № 454 от 31.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Русе, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20254520104422 по описа за 2025 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди, че срещу нея е издаден изпълнителен лист от 01.06.2007г. в полза на „ВиК“ ООД с ЕИК:827184123, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, п.к. 7000. ул.“Добруджа“ №6, по ч.гр.д. №3110/2007г. по описа на Районен съд - Русе, VII гр. с-в, с който е осъдена да заплати на „ВиК“ ООД, ЕИК:827184123 сумите: 99 лв., представляваща неизплатена питейна вода за периода от 13.04.2006 г. до 06.02.2007г., лихва за забава до 30.05.2007 г. в размер на 3,91 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2007 г. до окончателното й плащане, както и 5 лв. разноски по делото.

Твърди се в исковата молба, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1001/2007г, по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с № 832, район на действие Русе. Счита, че съгласно т.10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и 1 връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на извършването на разпределение. В тълкувателното решение изрично е посочено, че давността се прекъсва с насочване на изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещите, насрочването и извършването на продан. Не е изпълнително действие подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело с посочването на изпълнителни способи и възлагането на ЧСИ на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е било изискуемо към момента на издаването на изпълнителния лист. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност— според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1,6. „д" ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Ищцата твърди, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 21.12.2019г. На 21.12.2021г. с Постановление на ЧСИ - Иван Хаджииванов с № 832, район на действие Русе изпълнителното дело е прекратено, поради перемция, а именно: налице е бездействие на взискателя по отношение длъжника в производството в продължение на две години.

Давността, с която се погасяват вземанията за главница по изпълнителния лист е петгодишна, а за лихвите е тригодишна и към настоящия момент е изтекла.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че С. А. Р., ЕГН:********** не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист 01.06.2007г. в полза на „В и К“ ООД с ЕИК:827184123, със седалище и адрес на управление: гр. Русе. п.к. 7000, ул.Добруджа № 6, по ч. гр. д. № 2

3110/2007 г. по описа на Районен съд - Русе, VII гр. с-в, с който е осъдена да заплати на ВиК ООД, ЕИК 827184123 сумите: 99 лв., представляваща неизплатена питейна вода за периода от 13.04.2006 г. до 06.02.2007 г., лихва за забава до 30.05.2007 г. в размер на 3,91 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2007 г. до окончателното й плащане, както и 5 лв. разноски по делото.

Претендират се разноски по делото. Представени са писмени доказателства, направено е доказателствено искане да бъде изискано и приложено ИД №1001/2007г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с № 832, район на действие Русе.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, с който са развити съображения за основателност на предявения иск.

Направено е признание на иска. Ответникът моли съда да приеме, че не е станал повод за завеждане на настоящото дело и да не му възлага разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

В тежест на ищцата е да установи, че срещу нея е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че дружеството ищец се е легитимирало, като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за дължимата главница.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Като безспорно между страните е отделено, че срещу ищцата С. А. Р., ЕГН:********** е издаден изпълнителен лист от 01.06.2007г. в полза на „ВиК“ ООД с ЕИК:827184123, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, п.к. 7000. ул.“Добруджа“ №6, по ч.гр.д. №3110/2007г. по описа на Районен съд - Русе, VII гр. с-в, с който е осъдена да заплати на „ВиК“ ООД, ЕИК:827184123 сумите: 99 лева, представляваща неизплатена питейна вода за периода от 13.04.2006 г. до 06.02.2007г., лихва за забава до 30.05.2007 г. в 3 размер на 3,91 лева., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2007 г. до окончателното й плащане, както и 5,00 лева разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1001/2007г, по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов с № 832, район на действие Русе. Последното валидно изпълнително действие е извършено на 21.12.2019г.

На 21.12.2021г. с Постановление на ЧСИ - Иван Хаджииванов с № 832, район на действие Русе изпълнителното дело е прекратено, поради перемция, а именно: налице е бездействие на взискателя по отношение длъжника в производството в продължение на две години.

Анализа на събраните по делото доказателства налага следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че срещу него е издаден изпълнителен лист за посочените суми, че дружеството ищец се е легитимирало, като кредитор за процесните вземания, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за дължимата главница.

В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.

Съгласно т.10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В т. 10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на извършването на разпределение. В тълкувателното решение изрично е посочено, че давността се прекъсва с насочване на изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и 4 оценка на вещите, насрочването и извършването на продан. Не е изпълнително действие подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело с посочването на изпълнителни способи и възлагането на ЧСИ на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.

1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането е било изискуемо към момента на издаването на изпълнителния лист. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност— според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1,6. „д" ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

По делото е безспорно установено, че последното валидно изпълнително действие е извършено на 21.12.2019г. На 21.12.2021г. С Постановление на ЧСИ - Иван Хаджииванов с № 832, район на действие Русе изпълнителното дело е прекратено, поради перемция.

По отношение на процесното вземане, за което е издаден изпълнителен лист се прилага общата 5-годишна погасителна давност. Срокът на погасителната давност към нстоящия момент е изтекъл. Това обстоятелство не се оспорва и дори се признава от ответника.

По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл.439, вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Както се подчертава и в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на ВС по гр. д. № 112/1956г., ОСГК, разноските се дължат от страната, която с поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор, като задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените от другата страна вреди.

По направеното възражение за присъждане на разноски на ищеца.

5

Разпоредбата на чл.78, ал.2 о т ГПК съдържа две кумулативно предвидени предпоставки за нейната приложимост. Смисълът на тази разпоредба сочи, че ако ответниъкт не е станал причина за завеждане на делото и ако в същото време признае иска, разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. Няма спор, че е налице изрично признание на иска от страна на ответника, заявено от него още с отговора по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Спорният момент касае втората предпоставка по чл.78, ал. 2 ГПК, а именно дали ответникът със своето поведение е дал повод на ищеца за завеждане на делото. Константна е практика на ВКС /например Определение № 195 от 22.02.2018 г. по ч. гр. дело № 510/2018 г. на ВКС, IV г.о./., че длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието.

Молителят по делото е прав в убеждението си, че в принципен план при такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е дал повод за предявяването на иска. Ето защо е важно да се изследва поведението на ответника и по специално дали то представлява повод за ищеца да заведе искова претенция пред съд. Ответникът не би дал повод за инцииране на съдебно производство в случай, че не разполага с каквото и да било възможност за прицесуална и извънпроцесуална принуда, в това число и найчесто среща хипотеза, когато не разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист) относно вземането си. Същественото тук е изведеното в практиката разрешение, че ситуацията, в която ответникът признава иск за установяване несъществуването, като погасено по давност вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, е иманентно различна от тази, при която такъв титул е налице и въз основа на него е образувано изпълнително производство, макар да е настъпила перемпция. В настоящия случай по делото безспорно се констатира, че ответникът разполага с изпълнителен титул -изпълнителен лист от 01.06.2007 г., съответно е взискател в изпълнително производство срещу длъжника. Вярно е, че по процесното изпълнително дело е настъпила перемпция. Вярно е и, че кредиторът до 6 настоящия момент не е предявило претенции срещу длъжника. Това поведение обаче не може да освободи ответника от отговорност за разноски. В настоящото производство освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, следва да се съобрази и наличието на изпълнителен титул, въз основа на който срещу доверителката ми е образувано изпълнително производство (макар и то да е перемирано), поради което освобождаването на ответника от отговорност за разноски в случая не е оправдано (така и Определение № 3252 от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 3618/2023 г. на 3-то г.о. на ВКС).