Определение № 642 от 30.10.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Кюстендил, 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500441 по описа за 2025 година

Производството е по ред на чл. 274-чл. 279 от ГПК, вр. с чл. 413, ал.

2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, насочена срещу Определение № 993/04.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2040/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението на частния жалбоподател срещу А. Е. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни доводи в тази насока. Поддържа, че депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение отговаря на всички изисквания на чл. 410 ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт.

Кюстендилският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран на 28.07.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Е. Т., ЕГН ********** за вземания, произтичащи от договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 03.02.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 01.02.2024 г. Във връзка с възникването, съществуването и индивидуализацията на вземането посочено в подаденото заявление по чл. 410 1

ГПК са въведени обстоятелства за това, че на 22.05.2024 г. между „Изи Асет Мениджмънд" АД /кредитодател/ и А. Е. Т. /кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 5123455, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „Файненшъл България“ ЕООД и А. Е. Т. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник

– „Файненшъл България“ ЕООД.

Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С разпореждане от 28.07.2025 г. сезираният съд е указал на основание чл.

411, ал. 2, т. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 127 и чл. 128 от ГПК на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, да посочи в 3-дневен срок от получаване на съобщението седалището си и адреса на управление, както и своя законен представител, а така също и адрес на длъжника; да ангажира доказателства за цедиране на вземането, както и такива за заплатена държавна такса, която съгласно чл. 12, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК вр. с чл. 73, ал. 4 от ГПК съдът определил на сума в размер на 21,25 лв. Отправил е и предупреждение към заявителя, че при неизпълнение на така дадените указание съдът ще остави заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК без уважение. Това разпореждане е връчено на адресата му на 06.08.2025 г. чрез ЕПЕП.

В рамките на предоставения срок, дадените указания не са били изпълнени от заявителя и с обжалваното определение № 993 от 04.09.2025 г. районният съд е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Изложени са мотиви, че в представения от съда срок, заявителят е отстранил само част от нередовностите, тъй като е внесъл дължимата държавна такса, но не е представил доказателства за цедиране на вземането.

Предмет на частната жалба е съдебен акт, обжалването на който е изрично предвидено в нормата на чл. 413, ал. 2 от ГПК, което право на обжалване е упражнено в 1-седмичен срок, отброяван от момента, когато разпореждането за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е било връчено на заявителя.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Заповедното производство е уредено като строго формално, като редовността на заявлението от външна страна е абсолютна процесуална 2 предпоставка за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК.

Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет и размер, т.е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба.

Съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

В случая заявителят обосновава качеството си на кредитор с твърдения за придобиване на спорното вземане въз основа на сключен с кредитодателя договор за цесия. Този договор обаче не е такъв , сключен с потребител, нито изменение или приложение на потребителския договор по смисъла на чл. 410, ал. 3 ГПК, поради което законодателят не е въвел изискване същият да се прилага към заявлението, с което се претендира вземане срещу потребител – нормата на чл. 410, ал. 3 ГПК изчерпателно изброява какви приложения следва да представи заявителят, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител. В производството по издаване на заповед по реда на чл.

410 ГПК, за разлика от тази по чл. 417 ГПК, не се изисква представяне на допълнителни доказателства, установяващи твърдяното частно правоприемство между кредиторите. Този извод се налага и при съобразяване на задължителните разяснения по т. 4г от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, които обаче касаят хипотеза на издаване за заповед за незабавно изпълнение в полза или срещу правоприемника на лицето, посочено като кредитор /длъжник/ в документа по чл. 417 ГПК, каквато в разглеждания случай не е налице.

Изложеното води до извод, че в хода на заповедното производство по заявление по чл. 410 ГПК, частното правоприемство по чл. 99 ЗЗД няма отношение към към редовността на заявлението и за него не следва да се изискват доказателства от страна на заповедният съд.

Същевременно, КнРС е дал и други указания на заявителя , сред които е било и указанието същият да посочи адрес на длъжника. Според разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, която е императивна, относима към редовността на заявлението - ответникът, съответно длъжникът в заповедното производство, се индивидуализира в заявлението (исковата молба) чрез посочване на име и адрес. Името и адресът представляват минималната и достатъчна информация, за да може да бъде намерен длъжникът (ответникът) и да получи съдебните книжа. В настоящия случай се установява, че въпреки дадените указания и предоставената му от районния съд възможност, заявителят не е посочил адрес на длъжника, с оглед на което и заявлението е останало нередовно по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 2 ГПК, 3 поради което подлежи на отхвърляне, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК.

Предвид изложеното определението на първоинстанционния съд като краен резултат е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба – оставена без уважение.

Съгласно т. 8 от Тълкувателно дело № 4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, срещу Определение № 993/04.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2040/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК е отхвърлено Заявление на дружеството за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу А. Е. Т..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Кюстендил, 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500441 по описа за 2025 година

Производството е по ред на чл. 274-чл. 279 от ГПК, вр. с чл. 413, ал.

2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, насочена срещу Определение № 993/04.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 2040/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК заявлението на частния жалбоподател срещу А. Е. Т. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни доводи в тази насока. Поддържа, че депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение отговаря на всички изисквания на чл. 410 ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт.

Кюстендилският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е сезиран на 28.07.2025 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Е. Т., ЕГН ********** за вземания, произтичащи от договор за предоставяне на гаранция, сключен с „Файненшъл България“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от 03.02.2025 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 01.02.2024 г. Във връзка с възникването, съществуването и индивидуализацията на вземането посочено в подаденото заявление по чл. 410 1

ГПК са въведени обстоятелства за това, че на 22.05.2024 г. между „Изи Асет Мениджмънд" АД /кредитодател/ и А. Е. Т. /кредитополучател/ е сключен договор за потребителски кредит с № 5123455, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като заплати на Кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита. Между „Файненшъл България“ ЕООД и А. Е. Т. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник

– „Файненшъл България“ ЕООД.

Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

С разпореждане от 28.07.2025 г. сезираният съд е указал на основание чл.