Решение № 256 от 18.11.2022, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 447/2022
- Вид
- Решение № 256
- Подписан
- 18.11.2022
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Константин Георгиев Моллов
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10 · Закон за закрила на детето
- чл.25, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за закрила на детето
- чл.25, ал.1, т.1 и т.2 · Закон за закрила на детето
- чл.28, ал.2 · Закон за закрила на детето
- чл.28, ал.6 · Закон за закрила на детето
- чл.66, ал.2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 256 гр. Шумен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500447 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. И. М., действаща чрез пълномощника адв. Н. И. от ШАК срещу решение № 241/19.08.2022 г. по гр.д. № 399/2022 г. по описа на НПРС.
Жалбоподателката намира решението за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и в разрез със събраните доказателства, по съображения, подробно изложени в жалбата й, с оглед на които моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли молбата на ДСП – Нови пазар като неоснователна и недоказана.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Дирекция социално подпомагане – гр. Нови пазар не е депозирала отговор на жалбата.
Отговор по жалбата е депозиран от Ц. М. Д., в който оспорва същата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Отговор е депозиран и от адв. Ив. Х. от ШАК, в качеството й на особен представител на детето А. В. М., в който оспорва жалбата като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Гр.д. № 399/2022 г. по описа на НПРС е образувано по молба на ДСП – Нови пазар, с искане за настаняване на детето А. В. М., ЕГН ********** в професионалното приемно семейство на Л. Т. Я. и Ц. Д. Я., с постоянен и настоящ адрес: гр. Нови пазар, ул. ..... № 39, вх.4, ет.1, ап.42, за срок от една година и постановяване детето да ползва социална услуга „ Заместваща приемна грижа „.
Майката на детето В. И. М. е оспорила молбата като неоснователна.
Ц. М. Д., конституиран като родител на детето, предвид претенцията му, че е негов биологичен баща на базата на извършен ДНК тест е изразил становище, че молбата е основателна.
Детето А. В. М. не е изслушано, поради ниската му възраст. Назначеният му особен представител е заявил, че счита молбата за основателна, поради което следва да се уважи.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с молба по чл.28, ал.1, вр. чл.25, ал.1, т.1 и т.2 от ЗЗДет., като с решението си е настанил детето А. В. М., ЕГН **********, с родители – В. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. Нови пазар, ул. ..... № 1, вх.3, ет.2, ап.49 и баща – неизвестен, в професионалното приемно семейство на Л. Т. Я., ЕГН ********** и Ц.
Д. Я., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. Нови пазар, ул. ..... № 39, вх.4, ет.1, ап.42, за срок от една година, считано от влизане на решението в сила и е постановил детето да ползва социална услуга „ Заместваща приемна грижа „, в предвидените в нормативните документи случаи.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо.
По същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи, че малолетната А. В. М., ЕГН ********** е родена на 13.01.2022 г., от майка В. И. М., ЕГН **********. По акт за раждане бащата на детето е неизвестен. На 18.02.2022 г. от НГЛ при СБАГ „ Майчин Дом „ ЕАД, гр. София е бил изготвен ДНК анализ за установяване на бащинство, според който, след изследване на материал от детето А., майката и претендиращият, че е негов баща Ц. М. Д., ЕГН ********** е установена крайна вероятност за бащинство 99.99999419%. На 25.02.2022 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община – Нови пазар е било подадено заявление от Ц. М. Д. за припознаване на детето А., което след припознаването да се именува А.Ц.Д. На същата дата майката е попълнила и подписала заявление, че е уведомена за извършеното припознаване и е съгласна с предложеното от припознаващия име на детето. На бланката, по-долу майката е записала собственоръчно, че не е съгласна Ц.
М. Д. да припознае дъщеря й А.. На съда е служебно известно, че понастоящем пред ШОС е висящо гр.д. № 262/2022 г., образувано по искова молба на Ц. М. Д. за установяване произхода от бащата на детето А. В. М., с правно основание чл.66, ал.2 от СК.
Със заповед № ЗД/Д-Н-НП-015/11.03.2022 г. на директора на ДСП – Нови пазар, 2 детето А. В. М. е настанено по спешност в утвърдено професионално приемно семейство на Л. Т. Я. и Ц. Д. Я. от гр. Нови пазар, до разрешаване на случая по съдебен ред.
От приложените социални доклади и оценки, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че детето А. е първо за майката, която я е родила на 27 години. От дълги години същата имала отношения със свидетеля М.В.М. но връзката им била непостоянна и съпроводена с конфликти, поради което двамата многократно установявали съжителство и го прекратявали. През м. април 2021 г. В. М. започнала съжителство на семейни начала с Ц. М. Д., но след четири месеца го напуснала и отново заживяла с М. На 06.12.2021 г. М. била настанена, бременна в 8-ми месец в база на Звено „Майка и бебе” към Комплекс за социални услуги за деца и семейства – Шумен, тъй като твърдяла, че, след поредната й раздяла с М.е останала без подслон и подкрепа, без близки и роднини, които да я подкрепят в периода на бременността й, както и след това при отглеждането на бебето. През време на престоя си в базата М. била посещавана ежеседмично от М. както и от неговата майка и периодично поддържала контакти по телефон и в социалните мрежи с тях двамата и със сестра си М. Малко след раждането на детето М. напуснала базата, като депозирала заявление, че е осигурила подходящи жилищни условия за отглеждането му, с активната финансова, материална и морална подкрепа на М.М.. След това обаче М. се установила с новороденото бебе в дома на своя баща – свидетеля И.М.Д. и съжителката му – свидетелката Й.Г.П. които изразили желание да й осигурят жилище и я подпомагат в грижите за детето, което родила със секцио. През почивните дни М. се срещала с М.в къща за гости в града, като вземала със себе си и детето.
По сведение на посочените двама свидетели, при завръщането си в понеделниците същата била неадекватна, некомуникативна и неспособна да полага належащите грижи за бебето. На 07.03.2022 г. В. М. взела детето А. и напуснала жилището на своя баща, без да уведоми него или съжителката му къде отива. Казала само на сестра си М.И., че заминава за Румъния.
Впоследствие близките й научили, че тя се е придвижила с такси до автомагистрала, където я чакал приятелят й М. който работел като международен шофьор и изпълнявал с камиона си превозен курс до Румъния. М. и детето се качили в камиона на М.и тримата напуснали страна в посока Румъния. Бащата на М. подал сигнал в полицията, че дъщеря му е в неизвестност, и информирал ДСП, но, въпреки, че детето нямало издаден документ за задгранично пътуване, майката и бебето успели да преминат границата с камиона на М.и да се установят в Румъния. За времето извън граница майката и детето пребивавали в превозното средство и М. поддържала хигиената на бебето при спирането им на отбивки на бензиностанции. При завръщането на М. в страната, от страна на ДСП – Нови пазар била предприета мярка за закрила на детето, като със заповед № ЗД/Д-Н-НП-015/11.03.2022 г. на директора на ДСП – Нови пазар същото било настанено по спешност в утвърдено професионално приемно семейство на Л. Т. Я. и Ц. Д. Я. от гр. Нови пазар, а майката била насочена да ползва социална услуга „Оценка на родителски капацитет” към ЦОП – Нови пазар. М. обжалвала заповедта за настаняване на детето А. извън семейството, като жалбата й била оставена без уважение, а атакуваната заповед потвърдена с решение № 30- 3
33233/12.04.2022 г. на директора на РДСП – Шумен.
От социалните доклади и показанията на разпитаните свидетели И.Д. Й.П., Л. Я. и М..Д. се установява също, че майката не е полагала необходимите грижи за детето с оглед възрастта му – къпела го веднъж седмично, а през останалото време ползвала мокри кърпички, в резултат на което то било с подсечено седалище и зачервени гънки, хранела го без да го държи на ръце, подпирайки шишето с мляко с хавлия или възглавница, не стимулирала физическото му развитие, вследствие на което то не можело да изправя стабилно главичка и поставено по корем бързо се разплаквало. От началото на работата им по случая, М. многократно давала невярна информация на социалните работници във връзка с развиващите се около нея житейски ситуации, включая за това, че има подкрепа от страна на М.М..и, че те двамата, заедно с детето са заминали за няколко дни да си търсят жилище в гр. Добрич, където да се установят, докато в действителност били напуснали пределите на страната и пребивавали в чужда държава. Свидетелките М.М. и С.С. завяват, че не са забелязали при срещите си с детето то да не е било чисто, изгладено и нахранено.
Свидетелят М.М..заявява, че В. М. се грижи за детето си, но употребява чай за пушене и събира компании, с които се забавлява, пие и пуши в присъствието на дъщеря си, което станало причина и за последната им раздяла. Твърди, че понастоящем не съжителства с М., не му е известно къде живее и няма планове в бъдеще да живее с нея и заедно да отглеждат детето й.
Съдът отказва да кредитира показанията на разпитания като свидетел Ц. М. Д., тъй като същият е бил конституиран в първоинстанционното производство в качеството му на родител на детето за настаняване.
В изготвената оценка за родителски капацитет на М. е посочено, че майката има силно желание да се грижи за детето си. Показва загриженост, но не осъзнава отговорността си като родител и не разбира напълно естеството на проблемите и трудната ситуация, в която се намира. Действа импулсивно, безотговорно и взема прибързани и необмислени решения. Като нейни ресурси са посочени изразеното силно желание да се грижи за детето си и желанието й да ползва социална услуга „Доизграждане на родителски умения”, а като съществуващи рискове са отбелязани: риск от повторно извеждане от страната; липсата на собствен дом; импулсивност, непостоянство и безотговорност по отношение на живота и здравето на детето; необмислени действия и липса на родителски опит.
От представения по делото трудов договор се доказва, че, считано от началото на м. май 2022 г. М. работи по трудово правоотношение, с основно месечно възнаграждение в размер на 710.00 лева. На л.94 – 100 от първоинстанционното дело са приложени наемен договор, приемо-предавателен протокол и разписка, от които установява, че, считано от 18.03.2022 г., същата е наела жилище под наем в гр. Нови пазар, със ЗП 64.48 кв.м., състоящо се от хол, спалня, кухня, баня с тоалетна и 2 бр. тераси. На л.85 от първоинстанционното дело е приложен протокол от лабораторни изследвания от 06.05.2022 г., от които се установява, че пробите й за употреба на наркотични вещества са отрицателни.
С оглед възможността детето да бъде отглеждано от роднини на майката, се 4 установи, че бабата на детето по майчина линия живее от дълги години в чужбина. Дядото по майчина линия и съжителката му имат желание и готовност да подпомагат майката при отглеждане на детето, но не са в състояние да поемат грижите за него изцяло и в дългосрочен план. Сестрата на В. М. – М.М. е изявила желание да се грижи за племенницата си А., във връзка с което от ДСП – Нови пазар е бил изготвен доклад за родителски капацитет на същата. В доклада е направено заключение е, че М.М. притежава нужните родителски умения и знания за отглеждане и възпитаване на дете в бебешка възраст. В последното съдебно заседание пред първа инстанция обаче тя е заявила, че към момента е бременна и очаква раждането на третото си дете през месец януари следващата година, поради което може да поеме грижите за детето А., но в рамките на шест месеца, а за времето след това, ще й бъде трудно.
От показанията на приемния родител Л. Я. и изготвения социален доклад се установява, че в приемното семейство са осигурени подходящи условия и се полагат адекватни грижи за детето А. и то се чувства добре, както и, че осъществява ежеседмично срещи с майката, по време на които тя демонстрира обич и привързаност към него.