Решение № 203 от 02.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Перник, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело № 20231700100750 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, с която от страна на Е. П., МБ: ***, с адрес: ***, ***, чрез пълномощниците му адв. Н. Д., Ж. Т. и Г. Р., със съдебен адрес: ***, са предявени осъдителни искове срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, БУЛСТАТ: 000695089, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Македония“ № 3 за сумата от общо 52 000 лева (всеки с цена на иска 26 000 лева, предявен като частичен от сумата от 81 000 лева), представляваща част от остатъка от дължимото обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди във връзка със смъртта на неговите съпруга и син при настъпило на 23.11.2021г., около 03.00 часа ПТП с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски per. № ***, ведно със законната лихва върху посочените по - горе суми, считано от датата на събитието - 23.11.2021 г., до окончателното им изплащане, както и иск по чл.

86 ЗЗД за законната лихва върху изплатените от „ГРАВЕ Застраховане Неживот" АД, Скопие части от дължимите обезщетения за неимуществени вреди във връзка със загубата на Г.П. и Е. П., считано от 23.11.2021г. (датата на събитието) до 13.07.2023г.

(датата на плащането на частта от обезщетенията).

В исковата молба се излагат твърдения, сочещи че на 23.11.2021г., около 03.00 часа, са скоростен път, част от лот 0 на АМ „Струма“, при 31+800км., в посока към отбивката за с. Боснек, обл. Перник, е настъпило ПТП (самокатастрофа) с пътнически автобус марка „Мерцедес“, модел „7010“, с македонски рег. № ***. Твърди се, че една от причините, довели до настъпването на процесното ПТП е състоянието на пътя, свързано с неправилно изпълнение (изграждане), обезопасяване и поддръжка на процесният участък от пътното платно, който не е отговарял на актуалните към датата на ПТП изисквания за магистрален път – неправилно поставени обезопасителни мантинели с недостатъчна носимоустойчивост и височина, липсата на коректно 1 поставена пътна сигнализация за наличие на отбивка (което обуславя риск от объркване за водачите по отношение на главния път и платното, по което следва да се движат), липса на надлежна и адекватна вертикална и хоризонтална пътна сигнализация (изтрита маркировка, липса на работещи светлоотразителни елементи и др.), на надлъжна релефна шумна пътна маркировка и други. Сочи се, че при процесното ПТП смъртта си са намерили общо 45 души, а 8 човека са били с телесни увреждания. Сочи се, че пътуващите в автобуса съпруга и син на ищеца също са намерили смъртта си, настъпила вследствие на задушаване и изгаряне.

По изложните в исковата молба съображения ищецът твърди, че ответника АПИ, вкл. и неговия принципал МРРБ, са бездействали в продължение на повече от 14 години, като не са извършили необходимите действия за получаване на Акт 16 и надлежното въвеждане на пътя в експлоатация, респ. при невъзможност за получаването му, за ограничаване на достъпа на превозни средства до пътя, в пряка причинно – следствена връзка с което е и настъпилото трагично събитие. Счита, че пътният участък не е конструиран правилно и липсва сигнализация, която да информира водача на автобуса дали пътят има характер на автомагистрала или е т. нар. скоростен път, което, според ищеца, е повлияло на субективните възприятия на шофьора да не съобрази скоростта на движение с ограниченията за участъка, както и с пътната обстановка. От една страна са били налични табели за автомагистрали, а от друга – че е скоростен път. Излагат се твърдения и за редица други причини, довели до настъпване на тежкия инцидент, за които отговорност следва да поеме ответника.

Досежно претърпените и търпени и понастоящем неимуществени вреди, ищецът сочи, че същите са традиционни, както за българските, така и за близките ни по народопсихология и семейни ценности македонски семейства, а именно: много топли лични отношения, характеризиращи се със силна обич, привързаност, задружност, уважени и разбирателство в семейството, и в частност: между ищеца и неговата съпруга и син. Сочи се, че ищецът и Г.П. имат дългогодишен щастлив брачен живот, граден с обич и разбирателство, като никога не са живели разделени. От съвместния си брачен живот имат само едно дете и това е починалият при ПТП син на ищеца. В тази връзка, ищецът счита, че вредите от тази загуба са невъзвратими и изключително тежки. Освен, че настъпилата трагедия е една от най-тежките в живота, ищецът сочи и че същата е настъпила нелепо и неочаквано и по ужасяващ мъчителен начин. Освен всички тези страдания, ищецът твърди, че и до настоящия момент страда от депресия и посттравматичен стресов синдром, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност, като тези състояние са без изглед за скорошно отшумяване.

С оглед всички изложени съображения, ищецът счита, че претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди е съобразен с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради което моли да бъде уважен. Претендира и разноски.

В съдебно заседание е изменен размера на предявените претенции, като същите се считат за предявени за сумите от по 102 258,38 евро (от по 200 000,00 лева).

В срока по чл. 131 ответникът, чрез процесуалния си представител юрк. С. Т. е депозирал писмен отговор, с който оспорва по основание и размер предявените искови претенции. Ответникът изрично заявява, че не оспорва обстоятелството, че АМ „Струма“, на която е станало произшествието, е част от републиканската пътна мрежа и като такава се поддържа от АПИ (чл. 19 ал. 1 от Закона по пътищата), както и обстоятелството, че на територията на Пернишка област тази дейност се извършва чрез специализираното й звено – Областно пътно управление – Перник (на основание 2 чл. 22 ал. 1 вр. чл. 21, ал. 2 от Закона по пътищата). Не се оспорва и твърдението, че за процесния участък от АМ „Струма“ няма издаден акт 16 за автомагистрала и поради това е със статут на скоростен път. Оспорва се твърдението на ищеца, че към момента на ПТП не са били налични знаци „Е18“ – „Вода за пиене“ за наличие на процесната отбивка на площадката за отдих, съответно на 250 метра и 1000 метра преди нея, както и твърдението, че „в разделителната ивица, непосредствено след площадката за отдих е липсвал и знак „Г1“ – „Движение само на право след знака“, задължаващ пътуващите по основното направление да карат само направо. Ответникът, по подробни съображения оспорва и останалите твърдения, изложени в исковата молба, като твърди, че непосредствена причина за инцидента, при който е настъпила смъртта на съпругата и сина на ищеца и претърпуните в резултат на това неимуществени вреди, са действията на водача на автобуса. Оспорва механизма на ПТП да е настъпил така, както е описано в исковата молба, както и пряката причинно-следствена връзка между смъртта на съпругата и синът на ищеца да е настъпила по така описания механизъм. За изключително завишени ответникът намира размерите на предявените искови претенции, неотговарящи на принципа на справедливостта, на високата степен на съпричиняване, както и на трайно установената практика. В заключение твърди, че АПИ е изпълнила изцяло законовите си задължения за осигуряване на безопасни условия за движение в процесния участък. Релевира възражрение за съпричиняване на леталния изход от страна на загиналия водач, като счита, че е допринесъл на 99% за настъпване на процесното ПТП. В тази връзка изтъква, че през мястото на инцидента са преминали безпроблемно множество автомобили.

На основание чл. 219 ал. 1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на ответника е конституирано „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК 831646048. В депозирано становище същото заявява, че счита претенцията на ищеца за допустима, но неоснователна нито по основание, нито по размер. Не оспорва твърдението, че проценото ПТП е настъпило именно на АМ „Струма“, на посоченото в исковата молба местоположение, като заявява, че АМ „Струма“ е част от републиканската пътна мрежа и като такава се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, като се твърди, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между състоянието на пътя и вредоносния резултат. Оспорва се също така наличието на причинно-следствена връзка между смъртта на съпругата и сина на ищеца и нейното настъпване в резултат на противоправно поведение от страна на АПИ, като се твърди, че единствената причина за настъпването на ПТП-то е поведението на водача на автобуса, който е управлявал същия, без да съобрази скоростта си с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с наличната хоризонтална и вертикална пътна маркировка, с конкретните условия на видимост, както и с превозвания товар. В тази връзка се обръща внимание на обстоятелството, че в процесния ден е пътувала група от четири автобуса, като процесния е бил последен, т.е. другите три автобуса са преминали безпроблемно през посочения участък. Твърди се още, че автобусът не е разполагал с достатъчно аварийни чукчета, с които да бъдат счупени страничните прозорци на автобуса, което е възпрепятствало пътуващите от възможността да напуснат своевременно горящия автобус. Пълната липса на такива чукчета или недостатъчният им брой е друго обстоятелстов, което е допринесло за настъпването на смъртта на пътниците.

По – натам в становището се излага, че водачът на превозното средство е 3 управлявал същото със скорост над разрешената такава, която съгл. чл. 21 ал. 1 от ЗДвП е 90 км.ч. за скоростен път и 100 км. ч. за автомагистрала. Оспорва се и твърдението на ищеца относно липсата на маркировката М1 и М5 и това да е сред причините за настъпване на ПТП-то, доколкото в работната група, сформирана на основание Заповед № РД-02-14-1003/23.11.2021г. на МРРБ изрично е посочено, че „Маркировките М 1 в крайните линии и М 5 /коси успоредни линии/, са износени и с понижена нощна видимост при влажна и суха настилка, което е предпоставка за намаляване на безопасността на движението в участъка поради загуба на ориентация за края на платното за движение“. Последното сочи, че дори и да се приеме, че цитираният вид маркировка действително е с понижена нощна видимост, то това е само предпоставка за намаляване на безопасността на движението, съответно за настъпването на ПТП, а не е задължително главна причина за неговото настъпване. По отношение на останалите твърдения в исковата молба, касаещи състоянието на пътя и съответната маркировка, третото лице – помагач се присъединява изцяло към възраженията на АПИ, релевирани в отговора им на исковата молба. Предявените искове се оспорват и по размер, като неотговарящи на принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл. 52 от ЗЗД.

В съдебно заседание, всяка от страните пледира съобразно излоЖ.те по делото становища и пледират за основателността им. Ищецът изрично заявява, че не оспорва и признава, че има сключено споразумение с „ГРАВЕ“, в което му е заплатено обезщетение и същият е заявил, че няма никакви други претенции и искания и е напълно удовлетворен от претенцията си към застрахователя.

В писмени бележки, ищецът Е. П., чрез пълномощниците си адв. Н. Д. и адв. Г.

Р., правят искане за уважаване в цялост на предявените искове, излагайки подробни съображения за основателността им. Сочи се, че доказателствената съвкупност по делото категорично установява, че процесният пътен участък не е бил поддържан и обезопасен съобразно нормативно установения стандарт за безопасност, като това представлява противоправно бездействие на ответника АПИ.

Най-напред се акцентира на липсата на защитен буфер, което безспорно е установено по делото. Акцентира се на това, че именно този пропуск е позволил реализирането на специфичния механизъм на увреждане – пронизване на автобуса от мантинелата и разрушаване на резервоара, което пряко е довело до възникване на пожар, макар и към датата на ПТП да не е имало изрично нормативно задължение за стопанина на пътя да постави буфер (доколкото такова е въведено едва с Наредба № РД-02-20 от 01.04.2024г., в сила от 16.04.2023г.).