Решение № 338 от 01.12.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Шумен, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.а К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. Колева като разгледа докладваното от П.а К. Недялкова Административно наказателно дело № 20253630201330 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-0001220 от 13.05.2025 год., на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на А. В. М., ЕГН ********** от гр.Смядово са наложени административни наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно. Счита, че НП страна от съществени формални пороци, поради неконкретизирана фактическа обстановка, която оспорва изцяло.

Оспорва вмененото нарушение по същество. Излага доводи, че в НП не са конкретизирани смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, тежестта на нарушението и подбудите за извършването му, съобразно чл.27 ал.2 от ЗАНН, поради което не били ясни допълнителните обстоятелства взети предвид от наказващият орган при определяне размера на глобата. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява лично. Явява се упълномощен представител – адв. А.Х. от ВАК, който поддържа жалбата. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.02.2025г. в 23.30 часа жалб. А. В. М. управлявал л.а. „БМВ 330 Д“ с рег.

№YC57FM в гр.Шумен по ул.“Климент Охридски“ в посока от кръстовището с бул.“Симеон Велики“ към ул.“Марица“. По същото време свидетелите В. Й. В. и Д. Д. Х. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Шумен работили на кръстовището на ул.“Марица“ и ул.“Невен“, във връзка с неправилно паркиран лек автомобил. Вниманието им било привлечено от автомобила на жалбоподателя, който издавал нетипичен силен шум и 1 се движел бързо към кръстовището с ул.“Марица“. Приближавайки участъка от ул.“Климент Охридски“, където следва ляв завой за продължаване по ул.“Марица“ , жалбоподателят навлязъл в завоя приплъзвайки задната част на автомобила на дясно като по този начин приплъзвайки автомобила преминал през целия завой. След излизане от завоя изправил автомобила и продължил по ул.“Марица“ в посока зала „Арена – Шумен“. Свидетелите В.

Й. В. и Д. Д. Х. го последвали с патрулен автомобил с включена звукова и светлинна сигнализация.

На кръговото кръстовище на ул.“Марица“ и ул.“Васил Друмев“, жалбоподателят направил обратен завой, след което бил спрян от контролните органи на ул.“Марица“, където му била извършена проверка.

Св. В. В. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №3588811 за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че преминавайки през кръстовището на ул.“Климент Охридски“ и ул.“Марица“ на лява крива целенасочено подава рязко газ на лекия автомобил с цел да изведе автомобила извън контрол и демонстративно приплъзва задната му част, чрез превъртане на задните гуми, приплъзвайки автомобила на дясната си страна. Актосъставителят е приел, че с тези си действия жалб. М. не използва пътя отворен за обществено ползване по предназначение и създава предпоставки за ПТП. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя като е отразено, че няма възражения. В законоустановения срок е депозирано писмено възражение, в което жалбоподателят посочва, че на 05.02.2025г. е посетил сервиз в гр.Варна, където било установено , че системата за електронно стабилизиране на движещите колела не работела и му бил даден час за отремонтиране на 11.02.2025г. Излага, че ако се е получило приплъзване на задните колела при навлизане в кръстовището това не било умишлено, а в следствие от неработещата системата за електронно стабилизиране на движещите колела. При условията на евентуалност моли да бъде разгледана и възможността за издаване на предупреждение по чл.28 от ЗАНН. Към възражението приложил ремонтна карта от 05.02.2025г., заявка за ремонт от 05.02.2025г. и приемо – предавателен протокол от 05.02.2025г. След извършване на проверка, подаденото възражение е счетено за неоснователно.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на А. В. М., ЕГН ********** от гр.Смядово са наложени административни наказания “глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.

Съгласно назначената в хода на съдебното производство съдебно – автотехническа експертиза установения при диагностиката проблем в системата за приплъзване на колелетата на автомобила /ESP/ , се отразява на управлението на автомобила и може да доведе до приплъзване. При неизправна система ESP водачът следва да обърне специално внимание на скоростта, особено при завой или платно с понижен коефициент на сцепление на гумите. В този случай при преодоляване на завой водачът следва да не ускорява автомобила /да подава по – малко газ/ и приплъзването може да бъде избягнато като преценката е на самия водач.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава о т събраните по делото писмени и гласни доказателства, по-специално от показанията на свидетелите В. Й. В. и Д.

Д. Х., които са очевидци на извършеното нарушение и пресъздават това, което са възприел непосредствено. Същите пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова страна действия. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на този свидетел или да сочат на наличието на мотив да набеди жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията на свидетелите В. и Х. не се опровергават от показанията на св. А.С.К. според който действително при навлизане в завоя автомобилът поднесъл, но било за кратко, което според него се дължало на това, че жалбоподателят може би дал по - рязко газ.

По отношение на изготвената експертиза съдът намира, че е пълна и обективно дадена, дава компетентен отговор на всички поставени въпроси и доколкото за съда не съществува съмнение в компетентността и непредубедеността на вещото лице то същата следва да бъде кредитирана изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

2

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателката. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателката. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съгласно разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. Й. В. и Д. Д. Х. се установява по безспорен начин, че жалбоподателят на 07.02.2025г. в 23.30 часа, управлявайки лек автомобил „БМВ 330 Д“ с рег. №YC57FM, при извършване на маневра завой на ляво на ул.“Климент Охридски“, за продължаване по ул.“Марица“, навлязъл в завоя приплъзвайки задната част на автомобила на дясно и по този начин приплъзвайки го преминал през целия завой като изправил автомобила след излизане от завой. Събраните по делото гласни доказателства, приобщени чрез показанията на свидетелите на свидетелите В.

Й. В. и Д. Д. Х. Г., съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват . Същите са очевидци на факти и обстоятелства имащи значение по делото. В своята съвкупност изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водача на л.а. „БМВ 330 Д“ с рег. №YC57FM. Същите съставляват съставляват пряко доказателство, тъй като свидетелите В. и Х. са очевидци на действията на М.. Показанията, които тези свидетели дават за основните факти и обстоятелства, съотносими към предмета на доказване в хода на съдебното следствие, съдът възприе и им даде вяра, като прецени, че същите са логични, вътрешно непротиворечиви. Не се опровергават от останалите събрани доказателства, а по – конкретно от показанията на св. А.С.К. според който действително при навлизане в завоя автомобилът поднесъл, но било за кратко, което според него се дължало на това, че жалбоподателят може би дал по - рязко газ.

На база показанията на св. А.С.К. както и приобщените писмени доказателства ремонтна карта от 05.02.2025г., заявка за ремонт от 05.02.2025г. и приемо – предавателен протокол от 05.02.2025г., съдът намира за достоверно твърдението на жалбоподателя, че на 05.02.2025г. в сервиз в гр.Варна е бил диагностициран проблем със системата за стабилизиране на движещите колела който не е бил отстранен към 07.02.2025г.

Съгласно назначената в хода на съдебното производство съдебно – автотехническа при автомобили със задно предаване, какъвто е процесния, диференциала, който разпределя движението между лявото и дясното задно двигателно колело, се намира в задната част на автомобила /в задния мост/. Задната част на автомобила е по – лека и по тази причина сцеплението на задните гуми с пътното платно е по – малко. При завой тежестта на автомобила е прехвърлена на външната част на завоя и в този случай гумата от вътрешната страна на завоя е възможно да приплъзне и задната част на автомобила да се занесе към външната част на завоя. Електронната система за стабилност /ESP/ помага на автомобила да остане стабилен на пътя като предотвратява поднасяне и загуба на сцепление. При завой, когато автомобила започва да поднася, ESP автоматично задейства спирачките, за да коригира траекторията и да предотврати инцидент. При автомобили със задно предаване, които не са оборудвани с ESP в този случай водачът следва да коригира посоката на движение с волана.

Действително съгласно заключението на експертизата установения при диагностиката проблем в системата ESP, се отразява на управлението на автомобила и може да доведе до приплъзване. Но също така според вещото лице при неизправна система ESP, както и при автомобили, които изобщо нямат такава система, водачът следва да обърне специално внимание на скоростта, особено при завой или платно с понижен коефициент на 3 сцепление на гумите, като в този случай при преодоляване на завоя следва да не ускорява автомобила /да подава по – малко газ/ и приплъзването може да бъде избягнато, като преценката е на самия водач, т.е. дали ще се стигне до приплъзване и занасяне на автомобила в задната част при неизправна система ESP или при изначална липса на такава, зависи от действията на водача.