Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13746 от 11.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13561/2022
Вид
Решение № 13746
Подписан
11.07.2024
Състав
Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.35 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.36, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.26, ал.2, предложение второ · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 29, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 13746 гр. София, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20221110113561 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ч. Г. Т., ЕГН **********, с адрес град София, ул. „Ж“ № 3, чрез адвокат С. Л. Миланова, от САК, със съдебен адрес – град С против П. С. Д., ЕГН **********, с адрес - град С.

Ищецът твърди, че с ответницата са сключили договор за правна защита и съдействие, като същата го е упълномощила да я представлява по гр.д.№43504 /2019 година по описа на Софийски районен съд - 81 състав.

Твърди се, че между страните било уговорено възнаграждение по договора за правна защита и съдействие в размер на 15% (петнадесет процента) от заявения и защитен материален интерес, който съгласно данъчни оценки на имотите възлиза на 58041,40 лева.

Твърди се, че защитимия материален интерес е в размер на 1/2/една втора/, т.е. на стойност 29020,70 лева.

Твърди се, че съгласно сключения между страните договор възнаграждението за адвокатска защита възлиза на 15 %, т.е. на 4353,10 лева.

Сочи се, че ответницата е заплатила сумата от 350,00 лева авансово, като не е заплатила разликата от общия уговорен размер. Твърди се, че по делото е постановено Решение № 20213130 на 02.10.2020 година.

Твърди се, че между страните е подписан Протокол – споразумение на 12.12.2021 година, като се твърди, че в т.3 на същия Възложителят – ответницата е потвърдила, че е заплатила само 350,00 лева от общо договорената сума за водене на гр. дело № 43504/2019 година по описа на Софийски районен съд, договорена като 15% от заявения защитен материален интерес.

Твърди се, че поради неплащане от страна на ответницата са били изпращани съобщения , вкл. и такова със заверено съдържание, с кои, но такова плащане не е било извършено.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди П. С. Д., ЕГН 1

**********, с адрес - град С да заплати на Ч. Г. Т., ЕГН **********, от град София, ул. “Ж“ №3, сумата от 4000,00 лева, представляваща остатък от договорно възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие, както и да заплати лихва за забава, за периода от 25.02.2022 година до депозиране на исковата молба и законна лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 15.3.2022 година до окончателното и изплащане.

Прави се искане за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

С отговора на исковата молба се възразява, че процесния договор е недействителен, поради липса на съгласие.

Ответницата твърди и въвежда в процеса възражение за унищожаемост на Протоколспоразумение от 12.12.2021 година, като твърди, че е била въведена в заблуждение чрез измама при подписването му.

В условията на евентуалност се прави възражение за размера на дължимия адвокатски хонорар.

Ответницата не оспорва, че е подписала пълномощно за процесуално представителство/без дата/, но оспорва да е подписала договор за правна защита и съдействие в екземпляра от кочан, представен от ищеца заедно с пълномощно във фотокопие.

Твърди се, че между подписаното от ответницата и представеното от ищеца има различия в двата документа - в поредността на изписване при попълване на данните - първо е ЕГН после гр. София, а в представеното от ищеца копие първо е гр. София после ЕГН.

Твърди се, че в екземпляра на ответницата изписването на № на делото е на два реда, а в другия на един ред. Твърди се, че има разлика в подписана ответницата.

Ответницата твърди, че не е виждала и подписвала договор за правна защита с посоченото в него съдържание за плащане на хонорар в размер на 15% от защитения материален интерес.

С отговора на исковата молба се оспорва и твърдението, че ответницата дължи това възнаграждение и въз основа на сочения от ищеца протокол – споразумение.

Твърди се, че ответницата е била въведена в заблуда при подписването на този документ, като и било обяснено, че го подписва във връзка с връщането на документите по делото от страна на адвоката – ищец, а впоследствие е разбрала, че съдържа и признание за дължимост.

Ответницата сочи, че е подписала пълномощно без дата в края на м. март 2020 г. при среща определена от ищеца в едно кафене. Сочи се, че тогава е платила 350,00 лева, . Твърди се, че ищецът е внесъл документа в съда със заявление с вх.№ от 1.04.2020 г., като е поискал за новото насрочване ответницата да бъде уведомена чрез него.

Оспорва се от ответницата твърдяното от ищеца, че многократно я е търсил и се твърди, че са неверни. Ответницата сочи, че са говорили само веднъж и е поискала от ищеца да я уведоми, за да присъства на делото.

Твърди, че ищецът я е уведомил, чак на 29.09.2020 година, след като заседанието се е състояло, като твърди, че не и било съобщено, че е приключила първата фаза на делбата.

Твърди се, че делото беше отлагано поради пандемичните мерки, като се сочи, че ответницата е боледувала от тежък Ковид и не е контролирала достатъчно хода на делото.

Твърди се, че ответницата е разбрала, за приключването в първа фаза от появата на 15.06.2021 г. на назначеното вещо лице за оценка на имотите.

2

Твърди се, че звъняла многократно на ищеца и след като не получила отговор му изпратила съобщение, на което той отговорил в 0.40 часа на 16.06.2021 г. „стига сте ми писали, когато е нужно ще ви потърся“.

Твърди се, че ответницата посетила съда и проверила делото и се консултирах се с адвокат, който и заявил, че са пропуснати възможностите за защита.

Твърди се, че веднага на 17.062021 година, ответницата депозирала молба на основание чл.35 ГПК и оттеглила даденото пълномощно на адвокат Т..

Твърди се, че ответницата се явила лично в заседанието на 22.06.2021 г. по процесното гр.д.43504/2019 г. на 81с-в на СРС и поискала отлагане или спиране на период от 6 месеца за постигане на извънсъдебна спогодба. Твърди се, че това ответницата е сторила не поради тежко заболяване на бившия й съпруг, каквито внушения прави ищецът, а с цел да ограничи щетите от продължаване на делото.

Твърди се, че по делото за делба е била постигната извънсъдебна спогодба, с която делото приключило през м. ноември 2021 година.

Твърди се, че след оттегляне на пълномощното неколкократно ответницата е търсила по телефона адвокат Т. за да върне документите, но той не отговарял.

Твърди се, че ответницата срещнала случайно ищецът на 5.11.2021 г. и поискала да и върне документите. Сочи се, че ищецът и се обадил през декември 2021 година и на 12.12.2021 г. и определил среща отново извън кантората си,. Описва се, че ищецът и ответницата се срещнали на паркинг пред магазин „Била“, където подписала протокола споразумение с мисълта, че отношенията им са приключени окончателно. Твърди се, че в момента на подписването ответницата не е обърнала внимание на втората част на текста на т.3, където след декларацията на ищеца, че е получил авансово платени 350 лв., се съдържа признание от нейна страна за дължими общо 15% от защитения имуществен интерес, без да се посочва конкретен размер.

Твърди се, че ответницата осъзнала този факт, след като получила приложената от него покана по телепоща и два ММС от 04.03.2022 г. и от 06.03.2022 година, че дължи още 4000 лв. хонорар. Твърди се, че ищецът умишлено е заблудил ответницата, че подписва споразумение за връщане на документите, но целта е била да си създаде доказателство, че му дължа хонорар.

С отговора на исковата молба се заявява възражение срещу размера на иска, като се твърди, че претендирания размер не отговаря на свършената от ищеца работа.

Прави се искане съдът да отхвърли предявения иск и присъди на ответницата разноски по производството по настоящето дело.

В съдебно заседание на 21.02.2024 г., в което е приключено съдебното дирене, ищецът – редовно призован, явява се лично, не се представлява.

Ответницата в съдебното заседание, редовно призована, явява се лично, представлява се от процесуален представител.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

По делото е представен в оригинал Договор за правна защита и съдействие, в който е записано, че ответницата в настоящото производство в качеството на доверител е възложила на ищеца в настоящото производство в качеството на довереник, а последният е приел да извърши от името и за сметка на доверителя действия по защита и реализиране на правата и интересите на ответницата чрез осъществяване на процесуално представителство по гр. д. № 43504/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 81-състав. В договора е записано, че 3 ответницата дължи на ищеца възнаграждение в размер на 15 % (петнадесет процента) от размера на защитения материален интерес, както и че същата е заплатила 350 лв. авансово при сключване на договора. Остатъка от възнаграждението, съгласно договора, в размер на 4005 лв. са дължими до 11.12.2020 г.

Въз основа на сключения между страните Договор за правна защита и съдействие ответницата е упълномощила ищеца да извършва процесуално представителство от нейно име и за нейна сметка по гр. д. № 43504/2019 г. по описа на СРС.

По делото е представен и Протокол-споразумение от 12.12.2021 г., с което ищецът е върнал на ответницата документите, които се намирали в негово държане, поради оттегляне на договора за правна защита и съдействие от страна на ответницата. В протокола е уредена клауза в т. 3, в която е описано, че ответницата е заплатила авансово 350 лв. по Договора за правна защита и съдействие от общо договорената сума за процесуално представителство по гр. д. № 43504/2019 г. по описа на СРС в размер на 15 % от материалния интерес по посоченото гражданско дело.

По делото е представена и Покана за доброволно изпълнение, изпратена от ищеца до ответницата и връчена на същата на 01.03.2022 г., с която ищецът кани ответницата да заплати в 7-дневен срок остатъка от договореното адвокатско възнаграждение в размер на 4003 лв.

По делото са представени като писмени доказателства Решение № 89557 от 11.04.2017 г. по гр. д. № 65512/2016 г. по описа на Софийски районен съд, 117-състав, с което е прекратен бракът между Р и П. С. Д. (ответницата в настоящото производство), Справка по данни за физическо лице от Служба по вписванията – гр. София за лицето Р и Удостоверение с рег. № 433200-98277/05.09.2023 г. от Столична дирекция на вътрешните работи, отдел „Пътна полиция“, от която става ясно, че Р е собственик на 6 броя МПС.

По делото е приложено гр. д. № 43504/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 81 състав за извършване на съдебна делба на имуществото, собственост на Р и П. Д., придобито през време на брака им. От документите по делото се установява, че ищецът в настоящото производство е извършил пасивно процесуално представителство, изразяващо се в получаване на призовки и книжа по гореописаното гражданско дело, както и активно процесуално представителство, чрез явяване на едно съдебно заседание на 29.09.2020 г. С молба с вх. № 25103636/17.06.2021 г. П. Д. оттегля пълномощното на адв. Ч. Т. по гр. д. № 43504/2019 г. С молба с вх. № 25160415/04.11.2021 г. Р е поискал прекратяване на гр. д. № 43504/2019 г. поради сключване на договорна делба между страните. По гр. д. № 43504/2019 г. е постъпила и молба с вх. № 25004494/21.01.2022 г. от П. Д., с която се иска прекратяване на делото поради сключване на доброволна делба между страните. Производството по гр. д.

№ 43504/2019 г. е прекратено поради оттегляне на иска с Определение № 20046538 от 05.07.2022 г.

На основание чл. 176, ал. 1 ГПК по искане на ответницата съдът е разпоредил ищецът да се яви лично и да отговори на поставените от ответницата въпроси. Ищецът се яви лично и отговори на поставените въпроси точно и ясно. Ищецът не направи признание на неизгоден за него факт. В тази връзка следва да се отбележи и че според чл. 175 ГПК обясненията се преценяват във връзка с цялата доказателствена съвкупност.