Решение № 100 от 09.10.2019, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№___ гр.

Луковит, 09 октомври 2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА при секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр. д. № 347 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по повод искова молба от „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД чрез юрисконсулт Д.И.И. против М.Д.И., първоначално подадена в Софийски Районен съд, където по възражение на ответника за местна подсъдност, образуваното дело е прекратено и изпратено по подсъдност на РС Луковит. Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК за установяване по отношение на ответника съществуването на вземания, произтичащи от Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. както следва: главница в размер на 3965.72 лева; редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1369.90 лева, начислена за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г. включително; наказателна лихва в размер на 8.71 лева, начислена за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. включително, за които вземания по ч. гр. д. № 489/2017 г. по описа на Районен съд Луковит в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.86 чл. 92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца същите суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане.

Ищецът твърди, че с договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. е отпуснал кредит на ответника в размер на 9 600 лв. с цел заплащане на 8 бр. такси за обучение, всяка една в размер на 1200 лв. и с краен срок за погасяване 10.10.2023 г. Реално бил усвоен част от одобрения кредит – на 14.102010 г. – усвоена сума в размер на 1200 лв., на 10.03.2011 г. – в размер на 1200 лв. и на 23.12.2011 г. - в размер на 1190 лв. Страните са уговорили размера на възнаградителната, наречена редовна лихва в размер на 7,00%, като лихвата се начислява върху усвоената и непогасена главница на годишна база, при забава в заплащането на вноски по кредита кредитополучателя дължи на банката обезщетение - наказателна лихва в размер на 10 пункта, начислена върху забавените вноски на годишна база от датата на забавата до окончателното им изплащане. При погасяване на кредита кредитополучателят ползва гратисен период от 60 месеца, считано от датата на сключване на договора за кредит, като по време на гратисния период банката начислява възнаградителна лихва върху усвоената и непогасена главница, която към края на периода се капитализира към главницата. След изтичане на гратисния период, кредитът следва да бъде издължен на 96 равни анюитетни месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, всяка от които е в размер на 165.80 лева, платими на 10-то число от съответния месец, считано от 10.11.2015г. до 10.10.2023г. Съгласно чл.6.1. от договора, при непредставяне на документ от съответното висше училище от кредитополучателя, че същият е студент или докторант с право да се запише за следващ семестър, банката има право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Ответникът не е представил съответните документи, с оглед на което и на основание горепосочената договорна разпоредба, във връзка с чл.432 от ТЗ, банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост е обявена на ответника с писмо с Изх.№ИЗХ-810170/11.08.2017г. на постоянния му адрес. Предсрочната изискуемост на всички вземания на банката по договора за кредит е осчетоводена на 23.08.2017 г. Поради липса на изпълнение от страна на ответника, на 18.09.2017 г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. на РС Луковит е издадена такава. Ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, с което и се обосновава правния интерес от предявяване на иска.

Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има изискуеми вземания, произтичащи от Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. както следва: главница в размер на 3965.72 лева; редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1369.90 лева, начислена за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г. включително; наказателна лихва в размер на 8.71 лева, начислена за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. включително, за които вземания по ч. гр. д. № 489/2017 г. по описа на Районен съд Луковит в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

При условията на евентуалност е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца същите суми, представляващи предсрочно изискуеми вземания по Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното му изплащане. Претендира разноските по настоящето производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адв. Радослав Монов е подал отговор на исковата молба. Не оспорва наличието на договор за кредит между страните, като е усвоена част от отпуснатия студентски кредит. Оспорва исковете с възражения, че ответникът не е бил уведомен от банката, че кредита е обявен за предсрочно изискуем, като не е получавал представеното от банката писмо, изпратено на постоянния му адрес, а обратната разписка не е оформена по реда на чл. 44, ал.1 от ГПК. Не било съобразено, че в договора за кредит е отразен адрес за кореспонденция, различен от постоянния му, като няма доказателства, че е правен опит за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на този адрес.

Алтернативно прави възражение за погасяване по давност на договорната лихва за периода преди 22.08.2014 г.

Счита исковете за неоснователни и преждевременно предявени. Прави възражение за недействителност на договора за на основание чл. 17, ал. 6 от Закона за кредитиране на студентите и докторантите, обосновано с липса на реквизитите на утвърдения типов договор и в частност - клаузата относно срока на договора, който следва да бъде десет години, а в случая е осем години, възражение за нищожност на клауза 4.8 от договора, тъй като е неясна, противоречаща на волята на страните и неравноправна /на основание чл. 143 т. 9 и т. 18 от ЗЗП/. Прави възражение за погасяване по давност на вземането за договорна лихва за периода преди 22.08.2014 г. и за частично погасяване по давност на вземането за неустойка /наказателна лихва/ за периода преди три години назад от завеждане на заповедното производство. Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д. № 489/2017 г. по описа на РС - Луковит е видно, че по заявление, подадено от ищеца на 18.09.2017 г., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 335 от 02.10.2017 г., с която е разпоредил длъжникът М.Д.И. да заплати на кредитора "Райфайзенбанк /България/" ЕАД сумата 3965,72 лв. - изискуема главница по Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г., 1369,90 лв. - изискуема редовна лихва, начислена за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2010 г. включително, 8,71 лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /18.09.2017 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и направените в заповедното производство разноски 801,76 лв., от които 106,89 лв. държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Против издадената заповед за изпълнение е постъпило от длъжника писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, във връзка с което в дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по чл.422 ГПК, поради което същият е допустим.

По делото не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства, че между ищеца и ответника е бил сключен Договор за студентски кредит от 14.10.2010 г. (Договор за кредит), по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 9600 лева с цел заплащане на 8 броя такси за обучение, всяка в размер на 1200 лв., с краен срок на погасяване на кредита - 10.10.2023 г. съгласно чл.

2.1 от Договора за кредит. Окончателният размер съгл. чл. 1.2. от договора се определя от сумата, усвоена от Кредитополучателя до изтичане на срока по чл. 4.2. от Договора, като Кредитополучателят може да усвоява сумите два пъти в рамките на една учебна година от всяка година на обучението си, но не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър (чл.

2.2), след отправяне на писмено искане и предоставяне на документ, удостоверяващ качеството му на студент с право да се запише за следващ семестър /чл.2.3/.

Не е спорно, че ответникът е усвоил сума в общ размер на 3590 лв. В т. 3.2 е уговорен размера на обезщетението за забава в плащането. По договора за кредит /чл.4.2/ е уговорен гратисен период за погасяване на кредита от 60 месеца, считано от датата на сключване на Договора до 10.10.2015 г., през който ответникът няма задължение да извършва плащане на главница и лихва, като лихвата се начислява само върху усвоената част от главницата, която начислена лихва се капитализира годишно. Съгласно чл. 4.8 от договора кредитът е следвало да се върне за периода от 10.11.2015 г. до 10.10.2023 г., чрез заплащането на 96 равни месечни анюитетни вноски, всяка една в размер на 165,80 лв., дължими на 10-то число от месеца.

В чл. 6.1 от договора е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при непредставяне от страна на кредитополучателя на документ от съответното висше училище или научна организация, удостоверяваща качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра. Ищецът твърди и по същество това обстоятелство не се оспорва от ответника, че същият не е представил документ от съответното висше училище или научна организация, удостоверяваща качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра.

Поради непредставяне на документите по чл. 6.1 от договора банката е упражнила правото си и е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според което на ответника по договора за кредит са преведени средства в общ размер на 3590 лв., както следва: на 14.10.2010 г. – 1200 лв., на 10.03.2011 г. – 1200 лв., на 23.12.2012 г. – 1190 лв. Към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК и към датата на изготвяне на заключението размерът на непогасените задължения на ответника по договора за кредит е в размер на 5344,33 лв., в т. ч. усвоена и непогасена главница – 3965,72 лв., начислена редовна /възнаградителна/ лихва – 1369,90 лв., начислена наказателна лихва /за забава/ - 8,71 лв. Вещото лице пояснява, че предсрочно изискуемата главница в размер на 3965,72 лв. включва усвоената сума в размер на 3590 лв. и капитализирана лихва в размер на 375,72 лв. , начислената редовна /възнаградителна/ лихва в размер на 1369,90 лева за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2017 г., наказателната лихва в размер на 8,71 лв. за периода от 23.08.2017 г. до 14.09.2017 г. е начислена за 8 дни по вътрешно решение на банката. След датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са постъпвали плащания по кредита.

От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размерът на просрочената редовна лихва за периода от 10.10.2012 г. до 22.08.2014 г. е в размер на 525,89 лв.

По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК.

Искът е предявен след провеждане на заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК и надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и е процесуално допустим.

Разпечатката съдържа 27 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed58a8f0-5a5e-45f1-9406-b9415c8ac510