Решение № 178 от 01.07.2026, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Б., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Цв. П. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от М. Цв. П. Гражданско дело № 20261810100013 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. Д. Д. срещу Ц. Г. Ц., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 3750 евро, представляваща обезщетение за претърпени от Д. неимуществени вреди, изразяващи се в усещане за срам и социална изолация, стрес, тревожност, безсъние, подозрения и изолация в отношенията с колеги, приятели и роднини, несигурност и страх за бъдещето му и това на семейството му, ведно със законната лихва считано от 11.03.2022 г. – датата на настъпване на увреждането.

Ищецът твърди, че на 11.03.2022 г. около 21:35 ч., на АМ „Х.“, в района на 39 км. с посока на движение към гр. В., той и колегата му Ф. Ц. В., в качеството им на служители Министерство на вътрешните работи, сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – С., спрели за проверка товарен автомобил „Р.“ модел „М.“ с рег. № *, управляван от ответника Ц. Ц.. Тъй като установили, че водачът управлявал посоченото МПС в нарушение на чл. 6 т. 1 ЗДвП, му съставили АУАН серия АД № 117927/ 11.03.2022 г. Ответникът започнал да се възмущава, че му бъде отнето СУМПС и да се държи грубо с полицейските служители. На подписаната от него бланка на изготвения АУАН ответникът написал, в частта за искания и възражения, че служителите съставили акта „били във видимо неадекватно състояние или под въздействие на упойващи вещества“. Поддържа се, че по този начин ответникът публично разгласил позорно за ищеца обстоятелство, в качеството му на длъжностно лице - служител на МВР, при и по повод изпълнение на службата му. Когато установили написаното, Д. и колегата му уведомили по телефона прекия си началник и оперативната дежурна част на ОД на МВР С., вследствие на което било разпоредено да им бъде извършена проверка за употреба на алкохол, наркотици и упойващи вещества от друг полицейски патрул в присъствието на ответника Ц.. Като резултат, всички направени проби били отрицателни и употребата от страна на ищеца на посочените вещества не било доказано. Застъпва се, че написаното в акта твърдение по отношение на ищеца е обективно позорящо с оглед служебното му положение, като определя личността му като непочтена. С действията си ответникът унизил честта и достойнството на ищеца, злепоставил го в служебните му взаимоотношения с ръководството на МВР, преките му ръководители и колегите, които били запознати със 1 случая. Освен това станало повод ищецът да дава писмени и устни обяснения, тъй като случаят се разследвал, което поставило под съмнение професионалната му етика и личностната му отговорност към безупречно носене на службата. Обобщава се, че с действията си ответникът накърнил доброто име, с което се ползвал ищецът в обществото и пред колеги си. Изтъква се, че да изпълняваш служебните си задължения като служител на МВР след употреба на упойващи вещества е не само позорно, но и съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Допълва се, че написаното от ответника по никакъв начин не може да се определи като упражняване на правото му на възражение по съставения АУАН. Твърди се, че действията на ответника довели до психическа дестабилизация, нервност и напрежение, загуба на вяра в морала и човешкото достойнство, съмнение в ефективността и способността на МВР да следи за реда и спазването на законите в Република България. При тези твърдения се отправя искане съдът да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен, поради което се отправя искане същият да бъде отхвърлен. Не се оспорват обстоятелствата, че на ответника е бил съставен процесният АУАН, както и че с присъда № 14/27.04.2023 г., постановена по НЧХД № 20221810200372, по описа на Районен съд - Б., същият е бил признат за виновен за това, че е осъществил състава на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК. Сочи се, че преди съставянето на акта, ответникът обяснил на служителите на МВР, че бил извършил нарушението на ЗДвП, тъй като имал повреда в автомобила, която не му позволявала да мине през обходен маршрут, но същите не проявили разбиране. Той също така помолил полицаите да не му отнемат СУМПС същия ден, тъй като до 15.03.2022 г. трябвало да закара три товара до Република Чехия, като обещал веднага след връщането си в България да предаде свидетелството в отдел „Пътна полиция“. Ищецът и неговият колега отказали да съдействат на ответника за намиране на решение и вместо това започнали да се държат грубо, неуважително и пренебрежително с Ц. Ц.. Не оспорва, че е написал в процесния АУАН, че служителите били „във видимо неадекватно състояние или под въздействие на упойващи вещества“, като сочи че е определил като „неадекватно състояние“ именно проявеното към него неуважително отношение, като написаното отразявало личното му впечатление от поведението на полицаите. По този начин той изразил възмущението си от тяхното държане, от нежеланието им да съдействат за намиране на решение и предотвратяване на неблагоприятните последици. Изтъква се, че между датата на извършване на деянието – 11.03.2022 г. и излизането на резултатите от токсикологичните изследвания изминали само единадесет дни. С оглед бързото установяване, че в дадените от ищеца биологични проби не се съдържат алкохол и наркотични вещества или техни аналози, настъпването на описаните в исковата молба неимуществени вреди било изключено. Допълва се, че още в същия ден, на 11.03.2022 г. в 22.28 ч., ищецът и неговият колега били изпробвани с техническо средство и същото не било отчело наличието на алкохол в издишания въздух, който факт изключвал в голяма степен възможността те да са употребили такива вещества. Оспорва се наличието на причинна връзка между поведението на ответника и твърдените неимуществени вреди.

Поддържа се, че претендираното обезщетение е в необосновано висок размер. Прави се възражение, че искането за заплащане на законна лихва върху същото е погасено по давност.

По изложените съображение се моли искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал.

2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е отделено като безспорно, а и се доказва от приложените преписи от НЧХД № 372/2022 г. по описа на Районен съд – Б. и от решение № 167/11.12.2023 г., постановено по ВНЧХД № 469/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, че ответникът е признат за виновен в това, че на 11.03.2022 г., в землището на община Б., обл. Софийска, в района на 39-ти км. на АМ „Х.“ е разпространил позорно обстоятелство за Н. Д. Д. в качеството му на 2 длъжностно лице – младши експерт в група КПДГПА, сектор „Пътна полиция“ на ОДМВРС., при изпълнение на службата му като такъв, като собственоръчно написал в съставения му акт за установяване на административно нарушение: „служителите, съставили настоящия акт, бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействие на упойващи вещества“ престъпление по чл. чл. 147, ал. 1 НК.

По делото е изслушано заключение на вещото лице Е. М. по допуснатата съдебнопсихологична експертиза, коeто съдът кредитира като компетентно и обективно дадено от лице със специални знания в областта на клиничната психология, социалната психология и съдебно-психологичните експертизи, след проведени лично интервю и изследване на ищеца от вещото лице. Съдът намира че заключението не е вътрешно противоречиво, а точно обратното – детайлно описващо степента, в която е била засегната психиката на ищеца и конкретните проявления на това засягане, като ясно се очертава обемът на негативните изживявания и границата, след която такива не се наблюдават. Съгласно заключението клеветническите твърдения са се отразили негативно на психиката на ищеца. Изследването установява засягане на някои от адаптационните процеси като обида, засягане на професионалния авторитет, данни за промяна в социалните интеракции и в начина на справяне с работните ангажименти, степен на затвоР.ст и недоверчивост в социалните контакти, повишени нива на тревожност, раздразнителност и на вътрешно напрежение.

Ситуацията не е предизвикала нужда от изготвяне на медицинска документация, прегледи и предписване на медикаментозна терапия. Не се установяват повишени невротични преживявания с достигане степен на клинична динамика, както и патологични промени в личностното и психичното функциониране на ищеца. Непосредствено след изписването на клеветническите твърдения, Д. е изживял повишени нива на тревожност, възмущение, гняв.

Интензитетът на негативните изживявания понастоящем е компенсиран, но някои остатъчни такива се наблюдават и към момента на изследването. Вещото лице е посочило, че липсват данни за личностова абнормалност, незрялост и личностови дефицити у ищеца.

При защита на заключението по време на проведеното по делото открито съдебно заседание, вещото лице дава допълнителни разяснения, като сочи, че според изследването резултатите и изводът не са противоречиви. Пояснява, че част от изследванията проверяват наличието на общо завишение на емоционалните процеси като недоверчивост и неспокойствие, а други измерват тревожността в клиничния смисъл на понятието. При ищеца се наблюдават ниски нива на тревожност в клиничния смисъл. Във връзка с дадения отговор, че негативните изживявания на Д. са били интензивни през „целия процесен период“, пояснява че е имала предвид до приключване на наказателните производства.

Понастоящем се наблюдават единствено остатъчни негативни изживявания, изразяващи се в повишени нива на недоверчивост, мнителност и предпазливост в интеракциите с хората.

Вещото лице сочи, че засягането на психичните ресурси се отразява и на изпълнението на действията от ежедневието - човек върши задълженията си, но по-мъчително, под вътрешно напрежение. Такава реакция се наблюдава и при ищеца, при когото се установяват негативни изживявания, но не и степен на засягане водеща до психопатология. Допълва, че няма данни за предходни събития, които да повлияли с по-висок стресогенен потенциал върху Д. и да са причина за наблюдаваните при него негативни изживявания.

По делото е разпитан свидетелят Ц. Ц., който дава сведения какво му е споделил ответникът относно процесния случай. Сочи, че ден-два след инцидента двамата се чули и ответникът му разказал, че бил спрян от органите на реда, тъй като бил извършил нарушение, вследствие на което му било отнето свидетелството за правоуправление.

Ответникът бил помолил полицаите да не му взимат книжката в момента, но същите не се съобразили с желанието му. Тъй като нямало кой да поеме курса, който същият изпълнявал до Чехия, ответникът продължил да пътува натам без книжка. Ц. разказал на свидетеля, че полицейските служители са се държали агресивно и заповеднически.

3

Съдът приема, че действително ответникът е пресъздал ситуацията пред свидетеля по описания начин. В показанията на същия, обаче, се съдържа предимно информация за факти, представляващи поведение на ответника – че е извършил нарушение, че е помолил полицаите да не му отнемат книжката и че впоследствие е извършил курсът до Чехия при положение, че е бил с отнето свидетелство за правоуправление. Единственият факт във връзка с поведението на ищеца, за който свидетелят дава сведения, е този, че полицейските служители са отнели книжката на ответника. Споменаването на агресивно и заповедническо поведение представлява оценка на ответника, която не се обвързва с посочването на конкретни действия, така че да може да се прецени обективността на същата. Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта, в която същият свидетелства за факти и обстоятелства, но не и в тази, в която се дават оценки, субективно мнение и негово или на ответника субективно заключение.