Решение № 844 от 18.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 844 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330200018 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-54 /17.10.2022 г., издадено от началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на П. П. Г., ЕГН: **********, с адрес - ***, на основание чл. 65 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 (сто) лева, за нарушение на чл.24, ал. 1 т. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите.

В жалбата се посочва, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и административнонаказателните правила, като се оспорва фактическата обстановка, нямало съответствие на фактите в АУАН и НП, не били изложени мотиви за неприложението на чл. 28 ЗАНН, не били обсъдени обществените отношения и целта на санкцията, не била обсъдена личността на нарушителя и се изтъква, че следвало да се приложи чл. 28от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да се отмени наказателното постановление, тъй като не се доказала фактическата обстановка, не били иззети доказателства и имало противоречие в свидетелските показания.

Въззиваемата страна - отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ гр.Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури не се представлява в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

1

Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подад ена е в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Поради горното тя се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 11.07.2022 г., през деня свид. Т. К. и свид. Н. И., които членували в дружество „****“, чиято дейност била свързана с опазването и зарибяването на р. Марица и други водоеми, получили сигнал от риболовци, че на река Марица, в местността „9ти километър“, на място с G P S координати N 42°153707, E 24.642037, има двама риболовци, които са направили голям бивак и са разположили повече от позволените въдици за риболов, което пречи на други риболовци. Същите уведомили ИАРА, към която агенция свид. И. бил доброволец и съвместно със свидетелят Ц. И. Б. - в качеството му на началник в сектор „Рибарство и контрол“ - Пловдив, извършили проверка и към 22:55ч. установил, че свид. Й. П. Г. и жалбоподателя П. Г. на посоченото по-горе място били устроили голям бивак, за да извършват риболов в участъка около бента на р. Марица на 9ти километър, в обл.

Пловдив, като били поставили във водата общо 8 въдици – по 4 бр. на човек, в работен режим, с поставена по една кука, дори били уловили един сом. На всички въдици била закачена примамка. След като установил нарушението свид. Б. поканил Г.и да приберат въдиците си и им съставил по два акта – за риболов с повече въдици от позволеното и за нощен риболов, който е забранен. Двамата ***я посещавали това място през лятото за няколко седмици.

За установеното свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № В 0030136/11.07.2022 г. срещу жалбоподателя Г. за нарушение на чл.24, ал. 1 т. 2 от ЗРА, който бил съставен в негово присъствие и подписан от него. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства на свид. Ц. И. Б. – актосъставител, както и свид. Т. К. и Н. И., които подробно описват извършената проверка и сторените при същата констатации.

Оформят се две групи свидетелски показания, а именно в едната група са свидетелските показания на актосъставителя и на свид. К. и Н. И., а от друга страна са показанията на свид. Й. П. Г. и свид. И. Г.. Съдът не дава вяра на показанията на свид. Й. П. Г., тъй като същият е *** на жалбоподателя на него също е бил съставен акт за същото нарушение и освен че е заинтересован от изхода на процеса, то и се опитва да докаже, че сам не е извършил нарушение. Показанията му противоречат както на показанията на актосъставителя, така и на свид. писмените доказателства, а именно АУАН.

Показанията му не съвпадат и с показанията на свид. И. Г., който посочи, че ***ята са се настанили от обяд, а свид. Й. Г. посочва, че същите са били за седмица.

Показанията на тези двама свидетели са вътрешнопротиворечиви и не намират опора в нито едно друго доказателство по делото.

Има и взаимни противоречия между показанията на свид. Й. Г. и И. Г. относно времето на проверката. Свид Й. Г. посочва, че актосъставителя е писал актовете повече от половин час, като тогава се е смрачило, а свид. И. Г. посочва, че е бил там около 14 ч. и 2-3 часа по-късно като бил възприел проверката и писането на актовете, което означава късен следобед и далеч от 2 смрачаването, което юли месец настъпва около и след 21 часа. Липсва и житейска логика в посоченото от свид. И. и Й. Г., да се състави 4 акта за осъществени нарушения на двама души като никой от тях не възрази, че отразеното в актовете не отговаря на обективната истина. Поради тези взаимни противоречия и липсата на логика съдът не кредитира показанията на свид. Й. Г. и И. Г., че проверката е била извършена в светлата част на денонощието и че ***ята Г.и са имали по 2 въдици във водата, а не по 4,както се установява от останалите непротиворечиви доказателства.

От друга страна показанията на актосъставителя, и свид. К. и Н. И. са вътрешно непротиворечиви, житейски логични и не се установиха противоречия помежду им. Същите кореспондират и с писмените доказателства, а именно АУАН и риболовен билет, поради което съдът им дава вяра и основава констатациите си за осъществените факти именно на тях.

Съдът дава вяра и на събраните по делото писмени доказателства, а именно: АУАН, оправомощителна заповед № РД 09 406/01.04.2022 г на министъра на земеделието, храните и горите и риболовен билето на П. П. Г..

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Нарушението е описано с всичките му релевантни елементи и относими факти и не създава неяснота относно механизма на извършване, поради което съдът намира, че правото на защита на лицето не е нарушено.

Актът е съставен от компетентно лице, видно от т. 1 от заповед № РД 09¬406/01.04.2022 г., при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на очевидци и нарушителя като последният е имал право да направи възражения, но не се е възползвал. В акта е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от т.2 на заповед № РД 09¬406/01.04.2022 г., в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последния е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му - за осъществяване на риболов с 4 броя въдици, при разрешени 2 бр.

3

Съдът не споделя възражението, че административнонаказаващия орган не е посочил с кои принципи несъответства нарушението, тъй като същото е въздигнато като самостоятелно такова и неговата правна квалификация е определена. Същото се отнася и за възражението, че не били посочени обществените отношения които били застрашени, както и дали санкцията би изиграла превантивна или превъзпитателна цел. Тези обстоятелства са били взети предвид при въздигането на деятелността в административно нарушение от законодателя и няма нужда в АУАН или НП да бъдат преповтаряни. Обществените отношения по опазване на околната среда и в частност популацията на рибите са естествен стремеж на обществото, както и използването на имуществените наказания за реализирането на административнонаказателната отговорност е законоустановена.

По отношение на възражението, че не били изложени мотиви за приложението на чл. 28 от ЗАНН в атакуваното наказателно постановление, съдът намира, че това не е съществено процесуално нарушение, доколкото това не е въздигнато като задължителен реквизит от съдържанието на НП в чл. 57 от ЗАНН. По отношение на липсата на изброяване на отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, то съгласно постоянната съдебна практика на касационната инстанция това не съставлява съществено процесуално нарушение, в случай че санкцията е определена на минимума, както е в случая.

От правна страна съдът намери следното:

Безспорно се установява, че с извършеното П. П. Г., ЕГН: ********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.1 т. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите - за това, че на 11.07.2022 г. , в 22:55ч., на река Марица, в местността „9ти километър“, на място с GPS координати N 42°153707, E 24.642037, с GPS координати N 42°153707, E 24.642037, през тъмната част на денонощието е извършвал любителски риболов посредством 4 броя въдици, потопени във водата, в работно положение, с монтирана по 1 бр. кука и със закачена на куките примамка.

Безспорно от доказателствата се установява, че въдиците - 4 броя са били потопени във водата с примамка на куката в работно положение, което именно осъществява изпълнителното деяние ловене на риба. Същите са били поставени именно от нарушителя, който ги е припознал при извършената проверка и за да е осъществено нарушението не се очакват активни действия от негова страна.

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено умишлено, доколкото нарушителят е съзнавал, че осъществява риболов с 2 броя въдици повече от позволеното.

Недоказани останаха възраженията на жалбоподателя по осъществяването на различна фактическа обстановка.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 65, ал. 3 от ЗРА, която предвижда, че който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 1 и 2, се наказва с глоба от 100 до 400 лв., като между изброените, нормата препраща и към настоящото извършено нарушение.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.

4

27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН, като същото е определено на минимума, тъй като не се установяват обстоятелства, които да налагат определяне на по-тежка санкция, а и такива не са взети предвид от административнонаказващия орган. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение, доколкото настоящият случай не се отличава с незначителността на вредните си последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от същия тип.