Решение № 591 от 23.11.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Ямбол, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20222330101808 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК *** против В. Л. И., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 400,00 лв. главница, сумата от 13,52 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 18.05.2018 г. до 17.06.2018 г., сумата от 78,20 лв. – лихва за забава за периода от 12.12.2019 г. до 28.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. В условията евентуалност се предявява осъдителен иск само за чистата стойност на кредита в размер на 400 лв. главница, в едно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и присъждане съдебно-деловодните разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 18.05.2018 г. между ответника и праводателя на ищеца „Фератум България“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, при спазване на условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. По силата на така сключения договор за заем на ответника са предоставени сумата от 400 лв., който бил изплатен по посочена банкова сметка от последния. Срока на действие на заема бил в размер на 30 дни считано от предоставяне на заема, като заемателя следвало да погаси задължението си с еднократно плащане на 17.06.2018 г. Също така била уговорена възнаградителна лихва, представляваща печалба на заемодателя в размер на 13,52 лв., при лихвен процент в размер на 3.38 %, фиксиран за целия срок на договора. На 18.05.2018 г. бил сключен договор за поръчителство, като „Фератум Банк“ Ltd се задължило като гарант да отговаря солидарно с ответника към праводателя на ищеца за задълженията по договора за заем. Ответника не изпълнил изцяло и в срок задължението си да изплати отпусната му главница, в едно с начислената договорна лихва, поради което кредитора поискал изпълнение от поръчителя. На 18.07.2018 г. поръчителя заплатил на кредитора в пълен размер изискуемото задължение на основание чл.146 ЗЗД и в стъпил в правата на 1 удовлетворения кредитор. С договор за цесия от 31.12.2018 г. поръчителя гарант прехвърлила вземанията си срещу ответника на „Пактум Кълекшънс“, което пък от своя страна с договор за цесия ги прехвърлило на ищцовото дружества, като същите били надлежно упълномощени да уведомят длъжника за прехвърлените вземания, като уведомлението в този смисъл било изпратено и връчено, съгласно уговорения в ГПК ред. С исковата молба е приложено уведомление по реда на чл.99 ЗЗД, за връчването на ответника по реда на чл.131 ГПК. Също така била начислена и лихва за забава.

Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение е връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК,на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, поради което се предявява настоящият установителен иск. При условията на евентуалност, ако обективно съединените установителни искове били отхвърлени, поради недействителност на договора за предоставяне на финансови услуги, се предявява осъдителен иск за сумата от 400 лв., представляваща чистата стойност на кредита.

Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда особен представител адв. К.- ЯАК. Предявения иск е оспорен по основание и размер, като се оспорва, че между ищеца и ответника имало валиден сключен договор, като се оспорва и факта, че ответника е надлежно уведомен за извършената цесия.

Прави се възражение, че претендираното вземане е погасено по давност, като не било ясно дали ищеца претендира уговорена лихва съгласно погасителен план или такса за ползване на кредита, като същите също били погасени по давност. Счита се, че клаузите в приложения договор касаещи да плати и разходи в размер на 49.85 % била скрита договорена лихва по договора, като се нарушавал принципа на справедливост и се създавало условие за неоснователно обогатяване на ищеца в противоречие на закона и морала и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД били нищожни. Прави се възражение за нищожност на договорни клаузи и се претендира съдът да ги обяви за нищожност на основание чл.26, ал.1 , пр.3 ЗЗД. Иска се задължаване на ответника да поясни какво същност претендира- такса за използване на кредита или договорна лихва и постановяване на решение ,с което исковете да бъдат отхвърлени в изцялост и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа исковете и моли за уважаването им.

В с.з. ответника се представлява от назначения му от съда особен представител и моли за отхвърляне на исковете,като неоснователни и недоказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение № *** г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. С оглед на това,че заповедта за изпълнение била връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представен Договор № *** за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние, от който се установява, че на 18.05.2018 г., между " Фератум България" ЕООД, като заемодател и ответника В. Л. И., като заемател, е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество се е задължило да предаде в собственост на ответника сумата в размер на 400,00 лв., със срок на кредита – 30 дни, считано от датата на превеждане на сумата, с падежна дата 17.6.2018 г. , при лихвен процент (ГЛП) - 3, 38 % и 2 годишен процент на разходите ( ГПР ) - 49,85 %, а заемателя В. Л. И. е поел задължение да върне предоставената м у в заем сума при договорените условия. На падежната дата ответникът следвало да върне сума в размер на 413,52 лева, представляваща сбор от следните суми: 400 лева - сума на отпуснатия заем и 13, 52 лв., представляващи лихва, при лихвен процент 3,38 %. Посочен е годишен процент на разходите от 49,85 %. В чл. 5 от договора е предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство от Ferratum Bank в полза на заемодателя. След сключване на договора за заем е сключен и договор за гаранция (поръчителство) между ответникът и Фератум банк Ltd, със седалище и адрес на управление М.. С договора за поръчителство Фератум банк Ltd в качеството на гарант поел задължение да обезпечи задълженията на ответника по Договор за предоставяне на финансови услуги( заеми) от разстояние № ***, със заемодател "Фератум България" ЕООД, с отпусната сума от 400 лв. и дата на плащане 17.06.2018 г. От своя страна ответникът в качеството на клиент по договора за гаранция се задължил да заплати такса, в размер и по начин, посочен в Общите условия към договора. Предвидено е, че ако клиента не изпълни задължението си да върне получения заем , задължението ще бъде изпълнено от гаранта, който след това има право да встъпи в правата на заемодателя.

След получаване на съобщението от кредитора, ответникът е избрал да получи сумата на каса в Изипей, видно от посоченото на л. 45, поради което съдът приема, че сумата е получена от ответника.

Ответникът не погасил кредита, поради което кредита бил заплатен в пълен размер от поръчителя. На основание чл.146 ЗЗД поръчителят встъпил в правата на кредитора, за което по делото е представено потвърждение, подписано от представители на "Фератум България" ЕООД и Фератум банк Ltd. От приложеното по делото уведомление, подписано от законните представители (л.48, които са придружени с превод и на български) се установява, че на 12.12.2019 г. между Фератум банк Ltd и "Пактум Кълекшънс" GmbH бил сключен договор, с който последното дружество придобило вземанията към ответника, състоящи се от 400 лева - главница, 13, 52 лева - лихва, 80 лева - такси, произтичащи от договор за кредит № ***, сключен между "Фератум България" ЕООД и ответника и 118, 48 лева гаранционни такси, произтичащи от договор между Фератум банк Ltd и ответника. На 31.12.2018 г. между "Пактум Кълекшънс" GmbH, в качеството на цедент и ищцовото дружество като цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания, с който са прехвърлени и вземанията към ответника. Ищецът е упълномощен от страна на "Фератум банк" и от "Пактум Кълекшънс" GmbH да уведоми длъжниците за прехвърлянето и за същото е изпратено уведомление до ответника, като няма данни същото да е изпратено и връчено.

Тъй като ответника не изпълнил задължението си по договора за заем, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ЧГД № *** г. по описа на Районен съд - Ямбол. Заявлението е уважено, но издадената заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение на разпореждане на заповедния съд, е предявен настоящия иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.

За да бъдат уважени предявените искове по чл.422, вр. с чл.415,ал.1 ГПК, вр.чл.6 3

ЗПФУР, вр. чл.240,ал.1 ЗЗД, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на посоченото облигационно правоотношение - сключен чрез средствата за комуникация от разстояние Договор за предоставяне на финансови услуги ( заеми) от разстояние № *** г., съобразно изискванията н а Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние - ЗПФУР ( негова е доказателствената тежест да установи, че е предоставил информация на потребителя, съгласно чл.8 ЗПФУР , както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора), предаването на уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи вземанията си по размер.

При установяването на фактическия състав на вземанията ответника следва да докаже, че задълженията са погасени.

Съгласно чл.6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително слредства за комуникация от разстояние - едно или повече, т.е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг . чл.6, вр.§ 1, т.2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др.Съгласно чл.18,ал.1,т.1 и ал.2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР , се прилага чл.293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронен подпис (с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги ). Нормата на чл.18,ал.5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагант и чл.143-148 Закона за защита на потребителите.