Решение № 13811 от 10.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 43445/2025
- Вид
- Решение № 13811
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 и 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 141, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 30 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 73 · Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
- чл. 6, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 98 · Закон за собствеността
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 7 · Конституция на Република България
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 321, ал. 3, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 110, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 110, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 110, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 111, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 382 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 52, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 23 и сл. · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 13811 гр. София, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110143445 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба от Т. Д. Г., представляван от адв. Д. Х., срещу Министерство на вътрешните работи, с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 8 691,97 евро /с левова равностойност 17 000 лв./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца, изразяващи се в неправомерно увреждане на собствения му лек автомобил ******************** с рег. № ********, който е бил иззет като веществено доказателство и съхраняван от ответника по наказателно производство.
В исковата молба се твърди, че във връзка с водено наказателно производство през 2015 г. от владението на Т. Д. Г. е иззет личния му автомобил марка „М.“, модел „**********“, рег. № ********, с протокол за обиск и изземване от 04.05.2015г. След изземването му, автомобилът е престоявал на отговорно пазене на паркинг на 03 РПУ на МВР. След приключване на съдебното производство автомобилът е бил върнат на ищеца с разписка за върнати вещи от 28.03.2023 г. През цялото това време, автомобилът е бил съхраняван на паркинга на 03 РПУ на МВР. При връщането ищецът установил, че автомобилът е увреден и от него са изтръгнати или липсват редица части. Съгласно разписка за върнати вещи от 28.03.2023 г. по ДП №15/2016 г. е констатирано, че автомобилът е бил отключен, с видимо липсващи: два фара, предна декоративна решетка, ляво странично огледало, счупено малко стъкло на задна лява врата, липсващ теглич, липсваща ръкохватка на скоростния лост, счупено огледало за обратно виждане. Ищецът твърди, че списъкът не обхваща всички вреди. Установени били допълнителни повреди и липсващи части, поради което следва да бъдат заменени с нови следните: решетка в броня, решетка на радиатор, фар1 ляв, фар -десен, бленда на халоген - лява, бленда на халоген - дясна, навигационна система, резервоар на чистачки, перо на чистачка - лява, високоговорител в лява врата, рамка на огледало - ляво, стъкло на огледало, кожух на огледало, капак вътрешен, малко стъкло на врата задна лява, облицовка перило таван - вдясно, бленда на ауспух - вляво, накрайник на теглич, мрежа на багажник, авариен триъгълник, измервател на масло ДВГ, дръжка на лост за скорости, клаксон, подглавник заден ляв, облицовка праг заден вляво и вдясно. Нужен бил цялостен ремонт на електроинсталация, ремонт на огледало вътрешно, ремонт на ауспух и тониране. Ищецът твърди, че сумата, необходима за отремонтиране на автомобила е в размер на 17 000 лв. Счита, че вредите са нанесени неправомерно, докато автомобилът му е бил иззет и е бил под надзора на представители на Министерство на вътрешните работи, поради което и ответникът дължи тяхната обезвреда. Моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Министерство на вътрешните работи е подал отговор на исковата молба, чрез юрисконсулт Т. Ц., в който възразява срещу допустимостта и основателността на предявения иск. По отношение на допустимостта заявява, че пасивно легитимирана по заявената претенция би могла да е СДВР, тъй като е разпоредител с бюджетни средства. Отделно ответникът навежда доводи, че ищецът не твърди служители на МВР, респективно на СДВР да са извършили противоправно деяние по отношение на увреждането на процесния автомобил. Счита, че липсват данни в какво състояние е била колата към момента на изземването. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото като писмено доказателство Удостоверение с рег. № 433200-16183 на СДВР, отдел „Пътна полиция“ е видно, че на 24.07.2014 г. е извършена първоначална регистрация на лек автомобил „М. **********“ с рег. № ********, с рама ******************* и двигател № *************** в централна база данни на АИС – КАТ на името на Т. Д. Г., като на последния е издадено свидетелство за регистрация част 1 и част 2 с бланков № 006635198.
Според данните от Протокол за претърсване и изземване с разрешение на съдия по бързо производство № 20006/2015г. по описа на СБОП – гр. София на 04.05.2015 г. в гр.
****** разследващ полицай при ГДБОП е извършил претърсване на лек автомобил „М.
**********“ с рег. № ********, управляван към този момент от Т. Д. Г.. В моторното превозно средство са открити прозрачни политиеленови торбички, съдържащи прахообразно вещество и множество банкноти, които са иззети от разследващия орган. В протокола е отразено, че процесното пътно превозно средство също е иззето като веществено доказателство за нуждите на разследването.
С протоколно определение от 03.07.2019 г. по НОХД № 2001/2019 г. по описа на СГС е одобрено Споразумение между прокурор при Специализирана прокуратура и адвокат М. Б. от САК – защитник на Т. Д. Г., с което последният се признава за виновен в това, че за периода от неустановена дата през месец януари 2014 г. до 04.05.2015 г. на територията на 2
******** е участвал в организирана престъпна група – чл. 93, т. 20 НК, създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 НК – престъпление по чл.
321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 НК, и за това, че на 04.05.2015 г. в лек автомобил „М.“, модел „********“ с рег. № ********, паркиран на паркинг пред магазин „************“, находящ се в ********************************************, без надлежно разрешително съгласно чл. 73 и чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и чл. 1 и сл. Наредбата за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 ЗКНВП, вр. с чл. 30 ЗКНПВ, държал високорискови наркотични вещества и направил опит да разпространи наркотични вещества – кокаин, на стойност от 5 377,50 лв. с цел разпространение, като е деянието е извършено от лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца обстоятелства – престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, като на основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 2 месеца, както и кумулативно наказание „глоба“ в размер на 10 000 лева.
От приетата като писмено доказателство разписка по ДП 15/2016 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 411/2014г. по описа на Специализирана прокуратура, се установява, че въз основа на Определение № 460010 от 28.10.2022 г. по НОХД № 3548/2016 г. на СГС, на 28.03.2023 г. на Т. Д. Г. е върнат иззетият като веществено доказателство лек автомобил „М.“, модел „**********“ с рег. № ********, иззет с протокол от 04.05.2015 г. В разписката е отразено, че моторното превозно средство е предадено в отключено състояние с видими липси, а именно – ляв и десен фар, предна декоративна решетка, ляво странично огледало, счупено малко стъкло на задна лява врата, липсващ теглич, липсваща ръкохватка на скоростния лост и счупено огледало за обратно виждане. В протокола е обективирано изявление на ищеца, че няма претенции към ГДБОП относно лекия автомобил, но такива има спрямо СДВР – МВР. По делото е изискана и постъпила информация от 03 РУ-СДВР, според която не са съставяни документи за състоянието и държането на лек автомобил „М.“, модел „**********“ с рег. № ******** по повод протокол за обиск и изземване от 04.05.2015 г. от изземването на автомобила до връщането му на правоимащото лице.
По делото е представена и приета като писмено доказателство автотехническа експертиза от 03.04.2023 г., изготвена от В. К. Д., за лек автомобил „М.“, модел „**********“ с рег. № ********. В заключението се съдържа описание на оборудването на пътното превозно средство към момента на неговото производство, както и че към датата на неговия оглед е констатирана липсата на следните части: решетка броня, решетка радиатор, ляв и десен фар, лява бленда халоген, дясна бленда халоген, навигационна система, резервоар на чистачките, перо на лявата чистачка, високоговорител на лявата врата, рамка на лявото огледало, стъклото огледало, кожуха на огледало, вътрешния капак, малкото стъкло на задната лява врата, облицовка перило на отдясно на таван, лява бленда на ауспуха, накрайник теглич, мрежата на багажника, авариен триъгълник, измервателя на двигателното масло, дръжка на скоростния лост, клаксон, заден ляв подглавник, задна лява и дясна 3 облицовка на прага. Констатирани са увреждания по електрическата инсталация, вътрешното огледало и ауспуха, за които е необходимо осъществяването на ремонт.
Стойността за възстановяване на пътното превозно средство е определена на 16 905,54 лв. с вкл. ДДС, а средната пазарна стойност на автомобила – на 20 229 лв. Предвид съотношението на двете стойности е възприето, че е налице тотална щета по смисъла на смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Установено е наличието на запазени части – двигател, скорости, преден и заден мост, врати, кормилно управление, интеориора на купето, които са оценени в размер на 8 092 лв.
От представеното удостоверение, издадено от 03 РУ – СДВР, се установява, че междувременно на 08.04.2022 г. Т. Д. Г. е депозирал сигнал, че е пострадал от извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 194, ал. 1 НК, в резултат на което липсвали части от процесния лек автомобил „М.“, модел „**********“ с рег. № ********, като по случая било образувано досъдебно производство 227 ЗМК 550/08.04.2022г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. № 12453/2022г. по описа на СРП. С постановление от 24.10.2022г. на наблюдаващия прокурор досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т.
2, вр. с чл. 215, ал. 1, вр. с чл. 199 НПК поради неразкриване на извършителя на престъплението.
За установяване на обстоятелствата относно уврежданията по пътното превозно средство са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Д., който съобщава, че е извършвал оглед на лек автомобил „М. **********“. Не си спомня по чие възлагане и на кое място е извършен огледът, като предполага, че най-вероятно е на паркинга на 03 РУ СДВР. Заявява, че той е изготвил представената като писмено доказателство по делото автотехническа експертиза, като уврежданията по лекия автомобил били тези, описани в експертизата, с уточнението, че в нейния оригинал снимките били цветни. Експертизата била изготвена преди около 2-3 години.
Поради необходимостта от специални знания и за установяване на обстоятелствата относно уврежданията по лекия автомобил и техния размер е допусната и изслушана съдебна-автотехническа експертиза. Според експертното заключение щетите по моторното превозно средство са тези, отразени в исковата молба, като тези увреждания могат да настъпят, докато пътното превозно средство е престоявало на паркинг. Стойността, необходима за неговото възстановяване, изчислена на база средни пазарни цени към 2023 г., се равнява на сумата от 16 462,34 лева. В откритото съдебно заседание вещото лице е обяснило, че снимките в приложената като писмено доказателство експертиза отговарят напълно на описаните в исковата молба увреждания, поради което процесното заключение се основава на тези данни.
При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предвид релевираните с отговора на исковата молба възражения срещу допустимостта на предявения осъдителен иск и задължението на съда да следи служебно за процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и надлежното упражняване правото на иск, 4 настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви досежно допустимостта на настоящото производство.
В чл. 7 от КРБ е прокламиран фундаментален принцип, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.