Решение № 400 от 16.10.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Плевен, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500620 по описа за 2025 година

С решение № 191/ 04.06.2025г.,постановено по гр.д. №1517/2024г.,Районен съд-Червен бряг

УВАЖАВА молбата на Г. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.***, в качеството му на баща и законен представител на малолетния В. Г. Г., с ЕГН **********, роден на *** г. против А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. ***, като налага следните мерки за защита срещу домашното насилие на основание чл.5, ал.1, т.1, т.4 и т.6 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва:

1.ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.8, ал.1, вр. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗСДН А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето В. Г. Г., с ЕГН **********, роден на *** г.;

2.ЗАБРАНЯВА на основание чл.18, ал.1 вр. чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН на А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация с пострадалото дете В. Г. Г., с ЕГН **********, роден на *** г. за срок от 9 месеца, считано от датата на издаване на заповедта за незабавна защита 11.12.2024 г.

3.ЗАДЪЛЖАВА извършителя на насилието А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за срок от 9 /девет/ 1 месеца с приспадане на срока на действие на мерките по издадената заповед за незабавна защита - 11.12.2024 г.

Постановил Да се издаде Заповед за защита с горното съдържание.

Посочил ,че Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение от полицейските органи по местоживеене на извършителя на насилието А. Г.

Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. ***,която следва да бъде предупредена за последиците от неизпълнението на заповедта, съгласно чл.21, ал.2 от ЗЗСДН – незабавно задържане в РУ Червен бряг и уведомяване на Районна прокуратура – Червен бряг. ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.

Пазарджик, бул. *** да заплати на Г. В. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.*** направените по делото разноски в размер на 1530.00 /хиляда петстотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА на основание чл.5, ал.3 от ЗЗДН А. Г. Ж., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Пазарджик, бул. *** да заплати по сметка на Районен съд – гр. Червен бряг държавна такса в размер на 25 лв., 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Това решение е било връчено на 16.06.2025г. лично на А. Г. Ж., след като тя е оттеглила пълномощното за първия си адв.Т. К..С оглед на това срокът за въззивно обжалване на решението за тази страна изтича на 23.06.2025г.

Още на 18.06.20205г. е подадена въззивна жалба от А. Г. Ж.,чрез новия и пълномощник адв.А. В.- САК,т.е. жалбата е подадена в законовия срок за въззивното обжалване на решението.

По делото е постъпил и писмен отговор от противната страна – Г. В. Г. ,чрез пълномощника му адв.Е. К. - П. според който въззивната жалба е допустима ,но е неоснователна. Възразява се и срещу доказателственото искане за назначаване на КСПЕ по въпроси ,които според ответника по жалбата са неотносими към предмета на делото.

ПлОС е приел, че въззивната жалба е редовна и допустима ,тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК във вр. с чл. 17 от ЗЗДН,поради което е насрочил делото за нейното разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните по делото ,вкл. и „Дирекция „Социално подпомагане „ – гр.Червен бряг –отдел „Закрила на детето „,като постановил ,че следва да се изготви актуален социален доклад по предмета на делото,което включва и да се отговори на някои от въпросите ,формулирани във въззивната жалба , а именно –реализират ли се някакви контакти между малолетното дете и майката за времето след издаване на заповедта за незабавна защита и досега ; ако такива не са реализирани ,то как се чувства малолетното дете и дали изпитва притеснения за майка си ;налице ли е родителско отчуждение между майката и детето ;има ли негативни преживявания детето поради липсата на такива контакти с майката и как това би му се отразило в бъдеще ?

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба срещу решението на РС-Червен бряг и извърши самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства ,съвместно със приетия пред въззивната 2 инстанция актуален социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане „ – гр.Червен бряг –отдел „Закрила на детето“ и дадените в съдебно заседание от 09.10.2025г. отговори на изрично поставени към жалбоподателката въпроси на осн. чл. 176 от ГПК ,намира , че РС-Червен бряг е постановил едно валидно и допустимо решение ,което обаче се явява неправилно според въззивната инстанция що се отнася до вида,броя и тежестта на наложените мерки за защита от домашно насилие по отношение на майката на малолетния В. Г. – А. Г. Ж.,които според въззивната инстанция не са адекватни на установените в хода на производството пред РС-Червен бряг конкретни проявни форми на психическо насилие от страна на майката спрямо детето В. ,които конкретни проявни форми разкриват според ПлОС доста по –ниска интензивност от обичайната за прояви на домашно насилие

,тъй като имат особености и характеристики,които значително ги отличават от обичайните проявни форми на психическо насилие с които съдът се е сблъсквал по този вид дела.

За да постанови обжалваното решение , РС-Червен бряг е приел,че „ При така обсъдените доказателства и направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че се доказа по несъмнен начин твърденият от молителя случай на домашно насилие причинено от А. Ж., майка на втория молител, а именно, че на 02.11.2024 г. ответницата А. Ж. при осъществяване режима на лични контакти с детето му е причинила насилие, като му казала, че „ще спечелят (делото за родителски права), и ще го вземат отново при тях в Пазарджик“, поради което молбата за защита от домашно насилие се явява основателна и като такава следва да бъде уважена“.

Преди всичко следва да се отбележи ,че в молбата за защита от домашно насилие се твърдят два отделни случая на упражнено психическо насилие спрямо малолетния В. от майка му А. Ж. ,както следва :

1. че на 02.11.2024г. когато майката казала на В. ,че „ще спечелят делото за родителските права и ще го вземат отново при тях в Пазарджик „,което предизвикало повръщане от притеснение и постоянни болки в корема и което било констатирано като психосоматичен проблем от д-р Т. , а от детския психиатър д-р Т. като „разстройство в адаптацията „.

2. че на 23.11.2024г. когато майката казала на В. „спокойно мамче,ще си те върнем при мен в *** ,както и че „ без него ще умре „ и че ще го вземат от училище с баба му Н. ,което провокирало у детето страх, безпокойство и тревога.

От мотивите на решението на РС-Червен бряг става ясно ,че първоинстанционният съд приема за доказан само първият случай на твърдяно психическо насилие над детето В. , а именно този от 02.11.2024г. ,тъй като не коментира изобщо вторият твърдян случай на упражнено домашно насилиетози от 23.11.2024г.

Все в т.вр. ,обаче, следва да се има предвид и направеното от молителя Г. В.

Г. ,чрез пълномощника му адв.П. уточнение на молбата в о.с.з. на 08.01.2025 г. пред РС-Червен бряг според което първият акт на домашно насилие не е бил 3 на 02.11.2024г.като е посочил в молбата по която е образувано делото , а на 01.11.2024г. и това уточнение е било изрично прието от РС с негово протоколно определение.

Като взе предвид събраните пред РС-Червен бряг писмени доказателства – амбулаторен лист от 07.11.2024г./ на л. 27 от делото на РС ; амбулаторен лист от 12.11.2024г. / на л. 28 от делото /;амбулаторен лист от 13.11.2024г. / на л. 29 от делото / и друг такъв от 02.12.2024г. / на л. 30 от делото ,първите два от които за посещение на детето В. при д-р П. Т. , а вторите два от посещение при д-р П. Т.,както и писмения отговор от РУ на МВР-гр.Червен бряг относно престоя на А. Ж. и Н. Ж. / майката на ответницата/ в хотел „*** „ в гр.Червен бряг , заедно със събраните по делото свидетелски показания на И. Р. и на Н.

Ж. ,както и на П. Д. Т. и Е. К. ,а така също и представените по делото социални доклади в които се съдържа информация за състоянието на детето и споделеното от него при срещите му със социалните работници , Плевенски окръжен съд намира ,че са установени /доказани / и двата случая на проведени разговори на майката насаме с детето В. , съответно на 01.11.2024г. вечерта,когато са останали с преспиване в хотела , и на 23.11.2024г. при които майката е казала на детето възпроизведените в молбата за защита от домашно насилие думи – в смисъл , че му обещава ,че ще спечелят делото за родителските права и ще го вземат отново при тях в Пазарджик , както и „спокойно мамче,ще си те върнем при мен в *** , и че ще го вземат от училище с баба му Н.“.

Въззивната инстанция приема също така ,че тези думи на майката ,които са еднопосочни / в един и същ смисъл и употребени в един и същ контекст / действително са предизвикали повишаване на тревожността на детето и чувство на безпокойство у него в дните ,следващи тези срещи с майката и това е намерило своето проявление и във физиологични и психически реакции при детето ,отразени в посочените по-горе амбулаторни листове от посещения при лекарите

П. Т. и П. Д. Т.. По тези два повода детето действително е споделило с баща си своето притеснение от възможността да бъде върнато да живее обратно при майка си и нейните родители ,не се е чувствало добре и дори един ден не искало да ходи на училище ,поради опасение ,че ще се осъществи казаното му от майка му при срещата на 23.11.2024г. - че може да го вземат заедно с баба му по майчина линия от училище и да го отведат обратно в Пазарджик.

Съдът също така приема,че тези изрази на майката ,казани на детето на посочените по-горе две дати могат да бъдат квалифицирани като проявна форма на психическо насилие спрямо детето по смисъла на чл. 2 , ал.1 от ЗЗДН ,доколкото представляват своеобразна форма на негативно психическо влияние от страна на авторитетната фигура на майката върху формиращия се характер и върху емоционалното състояние на малолетното дете, чрез едностранно внушение върху детето при формирането на неговото мнение при кого от двамата си разделени родители иска да живее и съответно да му се внуши ,че при майката детето ще бъде по –добре ,т.е. това е форма на ограничаване на личната свобода и личните права на детето , което макар и малолетно ,има правото да формира своя характер и да прави своите избори в 4 спокойна психологическа среда , без да бъде емоционално и психически натоварвано с личните преживявания на своите родители/ в случая тези на майката/ и техните негативни емоции , провокирани от техните конфликтни взаимоотношения. В същия смисъл съдът възприема и репликата на майката към детето „ че без детето ще умре „ ,която макар да е предизвикана от естествената майчина любов и силна привързаност към детето , всъщност натоварва все още неформираната и незряла психика на детето с чувство на вина за това, че майката е отделена. от детето си,каквато вина ,разбира се ,то няма.

Заедно с това , обаче, съдът намира ,че макар процесните реплики, казани от майката при двете срещи с детето да са предизвикали повишена тревожност и притеснение у детето , то това състояние е било сравнително краткотрайно ,преодоляно е сравнително бързо и няма основание да се счита ,че продължава и понастоящем и че е оставило трайни белези върху душевността на детето .