Решение № 103 от 01.11.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Ямбол, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Иванка П. Златева в присъствието на прокурора С. Ст. С. Т. Ст. С. като разгледа докладваното от Пепа Ил. Чиликова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600263 по описа за 2023 година И ЗА ДА

СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството пред ОС-Ямбол е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Б. Г. И. от гр.Ямбол, чрез служебния му защитник – адвокат С.

Т. от ЯАК, против Присъда №****** год., постановена по НОХД № ****** год. по описа на Ямболския районен съд.

С атакуваната присъда въззивникът - подсъдим Б. И. е признат за виновен в това, че в периода от около 18.30 ч. на ****** г. до 14.20 ч. на ******2 г., в гр. Ямбол, от гараж в ж. к. „******“, пред блок 8, чрез разрушаване на прегради , здраво направени за защита на имот- изкъртване на ламарини в задната стена на гаража, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 4630 лева от владението на собственика им С.И.М. от гр.

Ямбол , без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои като престъпното посегателство не представлява маловажен случай, поради което и на осн. чл. 195, ал.1, т.3, вр. с чл. 194, ал.1 от НК, в условията на чл.

58а, ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на ДВЕ ГОДИНИ "лишаване от свобода", което наказание да се изтърпи при първоначален общ режим.

1

С атакуваната присъда на осн. чл.189, ал.1 от НПК, решаващият съд е възложил в тежест на подс.И. направените по делото разноски в размер на 187,20 лева, вносими в полза на ОД на МВР- Ямбол, Републикански бюджет.

Във въззивната жалба на подс.И., депозирана чрез служебния му защитник - адвокат

С. Т. от АК-Ямбол се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт и за явна несправедливост на наложеното наказание, което се преценява като очевидно завишено и несъответно на обществената опасност както на деянието, така и на дееца. Прави се искане за изменение на оспорвания съдебен акт с постановяване на решение от въззивната инстанция, с което да се намали размера на наложеното наказание като се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, необосновано пренебрегната в оспорвания първоинстанционен съдебен акт при наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подс.И. обстоятелства. Прави се искане и за приложение на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК по отношение на подс.И. с доводи за несъмненото наличие на формалните предпоставки за условно осъждане.

В съдебно заседание въззивникът- подсъдим Б. И. лично и чрез служебния си защитник - адвокат Т. от ЯАК, поддържа изцяло въззивната жалба на сочените основания. Отново се пледира явна несправедливост на наложеното на неосъждания към момента на престъпното деяние И. на ефективно наказание "лишаване от свобода", което се определя като несъответно на обществената опасност на деянието и дееца и на наличните многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, отминати и пренебрегнати без аргументи от страна на първостепенния съд. Настоява се въззивнатата инстанция да постанови решение, с което да измени атакуваната присъда като се поддържат алтернативните искания, изложени във въззивната жалба. Обръща се специално внимание на обстоятелството, че неправилно и в разрез с константната съдебна практика, в оспорваната присъда ЯРС е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства осъжданията на подс.И. за престъпни деяния, които несъмнено са осъществени във времеви интервал след процесното деяние, предмет на обсъждане в настоящия процес, а не е съобразен факта, че направените от страна на подс.И. самопризнания, както в хода на ДП, така и в хода на съкратеното съдебно следствие на практика са довели до разкриване на 2 обективната истина.

Представителят на ОП - Ямбол настоява да се потвърди изцяло постановената от РС-Ямбол присъда като правилна, обоснована законосъобразна и справедлива, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Излагат се аргументи, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал.1 ,т.1 от НК както и такива за завишената лична обществена опасност на дееца Б. И., правилно и обосновано съобразени, според прокурора от първоинстанционния съд в оспорваната присъда.

Съдът след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.314 ал.1 вр. чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал. 1 от НПК, а разгледана по същество се преценява като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

Фактическите положения, приети за установени от решаващия съд, са правилни и се подкрепят от събраните по делото гласни и писмени доказателства. На базата на задълбочен и подробен анализ на събраните и приложени доказателства, в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, в производство по реда на Глава 27-ма, в съкратено съдебно следствие по чл. 371,т.2 от НПК, първоинстанционния съд е достигнал до правилни и обосновани изводи касателно квалификацията на осъщественото от обективна и субективна страна от подс.И. престъпно деяние. Проверяващата инстанция намира за ненужно да преповтаря приетото за безспорно и несъмнено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА като изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд досежно установената фактическа обстановка същата е установена в условията на Глава XXVII-ма, чл. 371, т.2 от НПК на базата на пълните самопризнания на подс.И., които са в пълен синхрон със събраните и проверени в хода на ДП писмени и гласни доказателства.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са чужди 3 движими вещи с определена предназначението си. стойност, годни за употреба по

Както пълните самопризнания на подс. Б. И. в специалното производство по реда на Глава XXVII-ма от НПК, така и писмените и гласни доказателства и заключението на вещото лице, изготвило в хода на ДП приетата от съда и приобщена към доказателствената съвкупност съдебно-оценителна експертиза, от обективна страна по несъмнен начин разкриват и доказват времето, мястото и механизма на престъпното деяние, а от друга - авторството му.

На първо място е несъмнено, че се касае за осъществена кражба в гараж в ж.к. „******“, пред блок № 8, в който подс.И. прониква като успява с ръце да изкърти няколко ламарини от задната стена на помещението.

Идеята на подс. И. е да открадне вещите, които намери в гаража и покъсно да ги продаде за да си набави финансови средства.

От обективна страна е безспорно, че механизма на осъществяване на престъпното деяние включва вземане на възможно най- много на брой вещи, които подс.И. намира след проникването му в гаража , а именно: предни пружини за лек автомобил, рейка за лек автомобил „Ауди“, модел А7; амортисьори за лек автомобил; датчик и части от турбини за лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ и „Ауди“, модел А7; електрическа тротинетка с единична стойност 800 лева.

Както правилно приема решаващият съд, общата стойност на отнетите вещи, собственост на С.М. от гр. Ямбол възлиза на сумата от 4 630 лева аргумент от заключението на единичната стоково- оценъчна експертиза, която обосновано и правилно е кредитирана изцяло от контролирания съд като обективна и неоспорена от страните.

Авторството на престъпното деяние е безспорно установено - в този смисъл правилно и обосновано решаващият съд кредитира свидетелските показания на В.Д. - полицай в РУ –Ямбол, пред когото подс.И. подробно разказва от къде и какво е откраднал и кому е продал част от откраднатите вещи, както и на пострадалия С.М., който сочи точно какви вещи и колко на брой са откраднати от гаража му в инкриминирания момент. Свидетелските показания на М. и Д., приобщени към доказателствената съвкупност по разписания процесуален ред в хода на съкратеното съдебно следствие, 4 кореспондират със самопризнанията на подс.И., направени в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 от НПК и със свидетелските показания на И.Н. и Е.К.- на двамата подс.И. продава част от откраднатите вещи непосредствено след престъпното деяние. Показанията на последните двама свидетели, депозирани в ход а на ДП, правилно и законосъобразно са приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им в хода на съкратеното съдебно следствие при съблюдаване на процесуалните правила.

От обективна страна, както правилно приема решаващият съд, предмет на осъщественото от подс.И. престъпно деяние са чужди движими вещи, собственост на пострадалия свидетел С.М., които към датата на посегателството притежават определена парична стойност. Правилно, обосновано и законосъобразно при определяне на конкретната стойност на всяка от вещите, предмет на престъпното посегателство, контролираният съд се е съобразил със становището на вещото лице по изготвената в хода на ДП оценителна експертиза - същата не е оспорена от страните и се кредитира изцяло и от въззивната инстанция като обоснована и компетентна.

От обективна страна е безспорно, че фактическата власт върху вещите, предмет на посегателство, се е упражнявала от собственика им С.М. като същите са се съхранявали в гараж, находящ се пред бл.8 на ж.к.“******“ в гр. Ямбол. Безспорно и несъмнено се касае за взломна кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, т. к. за да проникне в гаражното помещение подс. И. е разкъртил част от ламарините, които са представлявали задна стена на гаража - т. е. е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот. С отнемането на вещите подс. И. е установил своя трайна фактическа власт и е започнал да ги свои като свои собствени, в резултат на което се е разпоредил с тези вещи като със свои, продавайки част от тях за своя сметка при очевидно липсващо съгласие от страна на собственика им за такова своене и разпореждане.

От обективна страна е безспорно, че електрическата тротинетка /черна на цвят/, оценена от вещото лице- стоковед на 800 лева е продадена на свид.

И.Н., а свид. Е.К. е закупил от подс. И. датчик, 4 бр. амортесьори и 4 бр. пружини за лек автомобил, което сочи безспорно ,че подс. И. е извършил 5 действия по разпореждане с чуждите движими вещи, без знанието и съгласието на собственика им ат свое име и за своя сметка.

Видно от приложените по делото писмени доказателствени източници 2 бр. протоколи за доброволно предаване /л.17 и л.19,ДП/ и 1 бр. разписка /л.20,ДП/, част от откраднатите вещи са върнати на собственика им – пострадалия С.И.М., за което безспорно са съдействали свидетелите К. и Н..

Както правилно и обосновано сочи решаващият съд в контролирания съдебен акт, от субективна страна деянията са извършени от подс. И. с пряк умисъл- същият е разбирал, че с действията си лишава собственика на вещите от тях и го ощетява, но е искал и пряко е целял настъпването именно на тези обществено опасни вредоносни последици.

ПО

ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:

При наличие на квалификация на осъщественото от подс. Б. И. престъпно деяние по чл.195, ал.1, т.3, вр. с чл.194, ал.1 от НК и в производство по реда на Глава 27- ма от НПК , в хода на което в условията на чл. 371, т.2 от НПК подс.И. изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, обосновано и законосъобразно е посочено от решаващият съд в контролирания съдебен акт, че при индивидуализацията на наказанието следва да се отчете както факта на осъществено престъпно деяние със завишена обществена опасност, поради високата стойност на отнетите вещи - 4 630 лева, така и завишената обществена опасност на дееца-видно от приложената по делото характеристична справка /л.51-л.52,ДП/, към момента на привличането на подс. И. в качеството му на обвиняем по ДП №6/23г. по описа на РУ-Ямбол, спрямо него са образувани и се водят общо 11 на брой ДП за извършени самостоятелно или в съучастие кражби. Въззивната инстанция споделя тези доводи на първостепенния съд на свой ред, но счита за нужно да се разграничи от изводите на този съд, че при отмерването на наказанието на подс. И. следва да се отчетат и вземат предвид последващите му осъждания, касаещи престъпни деяния, осъществени преди процесното такова – материалният наказателен закон и трайната съдебна практика са еднопосочни и категорични, че при отмерване на наказанието се отчитат единствено предходните осъждания на лицето, а подс.Б. И. към момента на постановяване на контролирания съдебен акт е неосъждан / аргумент от 6 електронната справка за съдимост на л.28,ДП/. В този смисъл проверяващата инстанция намира за необосновани и незаконосъобразни аргументите на контролирания съд, че последващите осъждания на подс.И. за предхождащи настоящото престъпно деяние негови действия следва да се отчитат като характеризиращи личността му със завишена степен на обществена опасност. Несъмнено е, че към момента на постановяване на контролираната първоинстанционна присъда подс.Б. И. няма обременено съдебно минало.