Определение № 147 от 10.02.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 147 гр. Бургас, 10.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева С.ова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

К.а Т. Донева като разгледа докладваното от К.а Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20242100601403 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.

Образувано е по жалба на С. Д. К., ЕГН **********, действаща в качеството на майка и законен представител на малолетния К. С. К., ЕГН **********, чрез адв. С. Ч. от АК - София, против Определение № 140/20.09.2024 г. по ЧНД№440/24г. на Pайонен съд - Айтос, с което е потвърдено постановление от 23.08.2034г. на БРП , ТО-Айтос за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 335 ЗМ 99/2019 г. по описа на Районно управление – Руен.

В жалбата се релевират доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. В подкрепа на заявената позиция се изтъква, че неправилно прокурорът е приел, че са налице основанията на чл. 24, ал. 1, т. 1, предл второ НПК. Изразява се несъгласие с предложения както от прокурора, така и от АРС, доказателствен анализ и подход при цененето на заключенията на изготвените в досъдебното производство експертизи, довел до формиране на необоснован извод за прекратяване на производството. На следващо място се оспорват правните изводи на прокурора, възприети и от районния съд, че е налице хипотезата на чл. 15 НК. За неправилни се считат и изводите за наличие на крайна необходимост по смисъла на чл. 13, ал. 1 от НК. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт, с който е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство, като делото се върне на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Мнозинството от съдебния състав на Бургаския окръжен съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания и събраните по делото 1 доказателства, и като съобрази закона, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК от процесуално легитимиран субект и срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Досъдебно производство № 335 ЗМ - 99/2019 г. по описа на Районно управление – Руен, е образувано на 25.07.2019 г. за това, че на 25.07.2019 г. около 15:10 часа, на третокласен път 208 /Айтос-Провадия/, с посока на движение от гр. Провадия - гр. Айтос, в района на разклон с. Вресово, общ.

Руен, при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, допуснал ПТП и по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на К. С.

К. от с. Г., кв. „З.“ № ***, изразяваща се в поС.но общо разстройство а здравето, опасно за живота - престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ НК.

В хода на проведеното разследване са разпитани множество свидетели, извършен е оглед на местопроизшествие, назначени и изготвени са химическа експертиза, съдебномедицинска експертиза, комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, допълнителна тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза и допълнителна повторна тройна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, петорна комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза, приобщени са многобройни писмени доказателства.

По делото не е привлечено лице в качеството на обвиняем.

Атакуваното постановление на БРП – Бургас, ТО – Айтос от

23.08.2024 г. е второ по ред, с което, на осн. 243, ал.1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, предл. второ о т НПК е прекратено наказателното производство по горецитираното досъдебно производство. Предходното е постановено на 31.05.2022 г. и е отменено по реда на инстанционния съдебен контрол, регламентиран в Глава ХVІІІ от НПК, с Определение № 98/14.07.2022 г., постановено по ЧНД № 175/2022 г. по описа на РС – Айтос и потвърждаващото го Определение № 532/06.06.2023 г. по ВЧНД № 943/2022 г. по описа на ОС – Бургас. За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел, че деянието не съставлява престъпление, приемайки че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Направил е извод, че в конкретната ситуация св. С. М. А. нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди възникналата опасност, за да реагира съобразно с нея, като същевременно не е извършил и нарушение на някое от правилата за движение по пътищата, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Единодушно, от двете съдебни инстанции делото е върнато на прокурора като необосновано от материалите по разследването и доказателствено необезпечено, със задължителни указания за изясняване причините за получените до момента разминаващи се отговори на поставените въпроси на изготвените експертни заключения, както и да даде собствени отговори на същите въпроси.

2

В изпълнение на указанията е проведено допълнително разследване – повторен разпит на свидетелите Е. М., Ю. Ю., Е. Е., извършена проверка относно поставени камери за видеонаблюдение в района на ПТП, назначаване и изготвяне на петорна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, след което с постановление от 23.08.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура - Бургас, ТО – Айтос, наказателното производство повторно е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.

1, предл. второ от НПК, приемайки отново, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 25.07.2019 г. следобед св. С. А. се придвижвал с л.а. марка „Фолксваген“, модел „Бора”, с peг. № А **** КР, негова собственост, по път № 208, трети клас, в посока от гр. Провадия, обл. Варна към гр. Айтос, обл.

Бургас /север-юг/, със скорост от около 85 км/час и опасна зона за спиране от 83,19 метра.

Около 15:10 часа автомобилът приближавал с посочената скорост до разклона за с. Вресово, общ. Руен, обл. Бургас. Платното за движение в този участък било двупосочно, с по една лента за движение за всяка посока, дясната лента с ширина 3,70 метра, а лявата - 3,90 метра. От двете страни на платното за движение имало банкети, с ниска растителност и почва, като левият банкет бил с ширина 1,50 метра, а десният - 1,40 метра. След левия банкет имало дървета, а след десния - канавка, след нея - ниска храстовидна растителност и дървета, последните достигащи височина до около 5 метра, което ограничавало видимостта вдясно от пътното платно. Времето било слънчево, видимостта в двете посоки в района на местопроизшествието била над 200 метра. Пътната маркировка била единична прекъсната линия, настилката - дребнозърнест асфалт, суха, без зацапвания и запрашавания.

Пътният участък бил прав, без завои и хоризонтални криви и без наклон на пътното платно. Пътни знаци ограничаващи скоростта на движение на автомобилите в посоката на дивжение на л.а.“Фолксваген“, модел „Бора“ управляван от св.С. А. до мястото на инцидента не са установени. На 61,5 метра след мерната линия, в десния банкет имало поставени знак А26 „Кръстовище без предимство“, знак В24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и знак В26 „Забранено движението със скорост по-висока от 60 км“. От дясната страна на платното за движение /гледано в посока Провадия - Айтос, в западно направление/, перпендикулярно на оста на платното за движение, имало две пътеки. Първата била с ширина 0,80 метра и се намирала срещу трайния ориентир, а втората била с ширина 1,30 метра и се намирала на 26,50 метра след ориентира. Пътеките водели до палатки и фургони на сезонни работници. В една от тези палатки живеело и семейството на пострадалия К. К., на 2 години и 10 месеца към процесната дата, от с. Г., общ. Котел, обл. Сливен. Когато управляваният от св. А. автомобил се намирал на разС.ие около 100 метра преди бензиностанция „НОЙЛ“, по втората спомената пътека към платното за движение, с цел да го пресече и премине на отсрещната страна на пътя, тичайки (от дясно наляво 3 спрямо посоката на движение на управлявания от св. А. автомобил) между дърветата и храстите, се придвижвал К. К.. Детето било само, без възрастен придружител. В момента, в който детето излязло от храстите и видимостта към него се открила за водачите на превозни средства, движещи се по път № 208, св. А. го възприел като опасност за движението и незабавно задействал спирачната система, след което с цел да избегне удар с него, отклонил автомобила наляво и навлязъл в насрещната лента, но въпреки това траекториите на автомобила и детето се пресекли и последвал удар в предната дясна част на автомобила и гръдния кош на детето. Самият удар настъпил на 26-27 метра южно от ориентира по дължината на пътното платно, а по ширината му - на около 4-4,5 метра източно от западната граница на платното за движение. ОтС.ието на автомобила, управляван от св. А., от мястото на удара в момента на появата на детето било около 65,57 метра. След удара автомобилът спрял в лявото платно за движение на 45,05 метра след ориентира, а тялото на детето паднало на асфалта, на около 1 метър пред автомобила. Свидетелят И. С., който бил в района на местопроизшествието, подал сигнал за случая на тел. 112. Пострадалият К. бил отведен от екип на Спешна помощ в УМБАЛ Бургас, където бил приет за лечение в ОАИЛ, след което, на 03.09.2019 г., предвид тежкото му съС.ие и необходимостта от поС.ни медицински грижи, които не било възможно да бъдат провеждани в домашни условия, бил дехоспитализиран и преведен в ДМСГД „Вяра, Надежда и Любов“ гр. Бургас.

Местопроизшествието било посетено от служители на РУ-Руен.

Водачът на л.а. – св. С. А. бил тестван с техническо средство, което отчело липсата на алкохол в издишания от него въздух, предоставил и кръвна проба за химически анализ, който също не установил алкохолна наличност в кръвта на водача. На място бил извършен оглед на местопроизшествие и било образувано досъдебно производство.

Според заключението по съдебномедицинската и автотехническа експертиза от 25.04.2021 г. (л. 4-20, том II от ДП), скоростта на автомобила преди произшествието е възлизала на около 55 км/ час. В момента на удара автомобилът се е намирал в процес на спиране, като скоростта му в момента на удара е възлизала на около 40 км/ час, с опасна зона за спиране от 40 метра.

Детето е попаднало във видимата зона на водача, когато се е намирало на 49,31 метра от мястото на удара, т.е. е попадало извън опасната зона за спиране на автомобила, и произшествието е могло да бъде избегнато от водача чрез своевременно задействане на спирачната система, което би му позволило да спре преди удара с детето. Според експертите, спасителната маневра, която е предприел водачът, с навлизане в насрещната лента е в причинна връзка с произшествието.

В допълнителното заключение към тази експертиза (л. 41-43, том II от ДП) изрично е посочено, че за наличието на спирачни следи във връзка с инцидента вещите лица са заключили въз основа на свидетелски показания за възприет шум от спирачки преди сблъсъка, и фактът, че при удара автомобилът се е намирал в процес на спиране, като в изготвената към заключението мащабна скица спирачните следи не са изобразени като 4 позиция, а са показани само с единична прекъсната линия, защото точното им местоположение, размер и посока не е възможно да се определи по технически път поради факта, че не са отразени в протокола за оглед на местопроизшествието. Еднозначно е отразено, че събраните по делото допълнителни доказателства не променят изводите от първоначалното заключение на тази експертиза.

Съгласното комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 115-129, том I от ДП), скоростта на л.а. „Фолксваген Бора” рег.

№ А **** КР към момента на удара е възлизала на 42.3 км/час, на произшествието не са открити спирачни следи или такива от странично приплъзване на гумите на автомобила. Преди удара скоростта на автомобила е била в размер на 58,32 км/час, с опасна зона за спиране от 54 метра, която се изминава за около 4,4 секунди. РазС.ието, от което водачът е възприел детето като опасност за движението, е 44,34 метра. Водачът е имал възможност да избегне произшествието, като предприеме аварийно спиране в собствената си лента за движение, без да отклонява автомобила в насрещната лента за движение, макар малолетният пешеходец да се е намирал в границите на опасната зона. Произшествието е могло да се избегне и ако непридруженият малолетен пешеходец не бе навлязъл в лентата за движение на св. А. на мястото и по начина, по който го е сторил.