Решение № 260129 от 31.03.2021, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

31.03.2021

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Н.О.

V

Районен съд – Дупница състав

22.03.

2021 на Година

Страхил

Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Роза Цветанова

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

АН

240

2021 дело № по описа за година.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-0332-000855 от 21.12.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, на М.Й.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 лева.

Недоволен от НП е останал санкционирания водач, който го обжалва в срок, чрез редовно упълномощен процесуален представител адв. С.И..

В жалбата се излагат съображения против законосъобразността на атакувания акт.

Твърди се, че НП е издадено при неправилна фактическа обстановка и правна квалификация. Алтернативно се сочи, че не е преценена приложимостта на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради маловажност на случая. Иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. И. ***. Поддържат жалбата ведно с наведените доводи и искания, развиват допълнителни подробни съображения и правят доказателствени искания, вкл. представят доказателства във връзка с тях. Твърди се, че водачът е имал валидна застраховка към датата на проверката. Сочи се, че не трябва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за пропуски на застрахователя.

Твърди се, че не е налице виновно извършено нарушение, а ако се приеме, че е налице такова същото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 03.12.2020 г., около 14:20 часа, жалбоподателят М.М. пътувал с още няколко лица към гр. Рила, вкл. св. М.С., като управлявал в гр.

Кочериново, по ул. „Свети Иван Рилски“ №18, с посока на движение към центъра на гр. Кочериново, лек автомобил „Фиат Брава“, с рег. № РК 0343ВВ, собственост на М.Г.ДЖ.от гр. Радомир. Същият бил спрян за проверка от полицейски патрул съставен от свидетелите Р. и С. и при извършената проверка и след направена справка с РСОД се установило, че за автомобила към горепосочената дата няма валидно сключена застраховка гражданска отговорност. Ето защо в присъствието на жалбоподателя и свидетеля С. е бил съставен от свидетеля Р. АУАН за извършено нарушение на чл.

638, ал.3 от КЗ, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан с отбелязване, че има възражения. При съставяне на АУАН били иззети от водача СУМПС и КТ към него. По време на проверката жалбоподателят на няколко пъти се опитал да ангажира полицейските служители с провеждане на разговор по телефона с техен колега полицай, а след това и със застрахователен брокер, което двамата отказали да сторят. СУМПС било върнато по-късно същия ден на водача след представено от него копие от Полица № BG/03/120003333500 за сключена на 03.12.2020 г. застраховка „ГО“, с начален час на покритие от 15:00 часа на 03.12.2020 г.

Въз основа на АУАН от АНО е издадено и обжалваното

Наказателно постановление /НП/ № 20-0332-000855 от 21.12.2020 г., издадено от Началник група към ОДМВР Кюстендил, РУ-Рила, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, на М.Й.М., с адрес: ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 лева.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Р. и С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат вътрешни противоречия и са логични и ясни. Наред с това не са налице данни за предходни лични конфликти или каквато и да е друга причина за предубеденост на свидетелите спрямо жалбоподателя, които според съда са изпълнявали добросъвестно служебните си задължения спрямо М..

Наличните малко на брой несъответствия в казаното от всеки от тях не са съществени и не засягат съставомерни факти и обстоятелства, съдът ги отдава на личните възприятия и паметови способности, както и на ежедневната заетост с подобни нарушения на всеки от двамата свидетели.

Частично съдът споделя и казаното от св. М.С., който е присъствал на място по време на проверката, макар както сам твърди, да е останал в лекия автомобил след спирането му. Неговите показания по отношение на това представена ли е от водача валидна полица за застраховка са вътрешно противоречиви и уклончиви. В един момент свидетелят заявява, че е била представена сключена полица за застраховка „ГО“, но заявява, че не знае дали е била валидна към датата и часа на проверката. След това сочи, че с водача разбрали, че тази представена според него от М. на полицейските служители полица е валидна след разговор с брокерката – св. Н.. Нататък сочи, че по-късно преснимали „някакви документи“ , с оглед връщане на иззетото СУМПС на водача. Тези негови показания се опровергават от казаното от св. Н., която не е очевидец на проверката. Същата сочи, че в качеството си на застрахователен брокер на процесната дата – 03.12.2020 г. след посещение на офисът й от жалбоподателя сключила застраховка „ГО“ за процесния лек автомобил. Твърди, че полицата не е било възможно да бъде отпечатана на хартия, което категорично отрича казаното от св. Спасов относно чисто обективната възможност за представяне при проверката от водача на такава полица пред полицейските служители. Поради технически срив в системата на застрахователя на 03.12.2020 г. св. Н. твърди, че снимала с телефона си полицата и я изпратила на телефона на жалбоподателя, чрез мобилното приложение „Вайбър“, за да си я има като писмен документ, тъй като трябвало да пътува в този ден. Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка поради несъответствието им с представената по АНП и приложена по делото на л. 11 от делото – преснимано копие от Полица № BG/03/120003333500 за сключена на 03.12.2020 г. застраховка „ГО“, с начален час на покритие от 15:00 часа, а именно свидетелката твърди с категоричност, че тази полица била подписана от жалбоподателя пред нея по-късно едва след връщането му от гр. Рила, което станало по-късно в същия ден. Това категорично се опровергава то наличния положен подпис в графата „застрахован„ отдолу в представеното по АНП, именно от жалбоподателя с оглед връщане на иззетото му СУМПС копие от Полица № BG/03/120003333500 за сключена на 03.12.2020 г. застраховка „ГО“, с начален час на покритие от 15:00 часа. Нещо повече, без каквато и да е необходимост от приложение на специални знания при едно елементарно съпоставяне на подписите на „за застрахован“ и „нарушител“, съответно в тази полица и в АУАН се вижда, че полицата очевидно и безспорно не носи подписа на жалбоподателя М.М., за разлика от подписания и връчен му лично от св. Р. АУАН, където авторството на подписа е безспорно. След предявяване в съдебно заседание на копието от полица, на л. 11 от делото тази свидетелка с категоричност заявява, че това е именно полицата сключена между тях в същия ден, т.е. същата според нейните показания следва да е била подписана след връщане на жалбоподателя от гр. Рила.

Възниква логично за съда въпроса как е изобщо възможно това след като полицейските служители са се сдобили с подписаното копие от полицата приложено по АНП – на л. 11 от делото малко след самата проверка, докато водачът/нарушител е бил все още там. Св. Н. заявява и че няма запазена история в мобилния си телефон на изпратените от нея до жалбоподателя съобщения и снимки и поради това не може да покаже кога е комуникирала с жалбоподателя на въпросната дата, т.е кога е изпратила въпросната снимка на полицата представена от него – преди или след проверката. Твърди се от свидетелката, че автоматично от системата на застрахователя се генерира час на сключване и час на валидност на сключената застрахователна полица, като ако една застраховка се сключи на момента началният и час е след час, час и половина, но задължително в системата на „Гаранционен фонд“ излиза, че има сключена застраховка „ГО“, което е в противоречие със служебно изисканата и приложена по делото справка от интернет страницата на „ГФ“, в която е посочено, че към 03.12.2020 г. е налице единствено описаната по-горе полица за застраховка „ГО“ на лек автомобил с рег. № РК 0343ВВ, която е с начален час 15:00 часа, т.е. след часа на проверката от полицейските органи, както и с установеното от свидетелите Р. и С. при направената в 14:20 часа справка с РСОД. Всички посочени разминавания между казаното от свидетелите Спасов и Н. и наличните писмени доказателства мотивират съда да не сподели с доверие техните показания в частта има, в която не кореспондират с казаното от свидетелите Р. и С., както и с безспорните според съда писмени доказателства.

Важно е да се посочи изрично, че представената от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание Полица за застраховка „ГО“ и Контролен талон за застраховка „ГО“ – л. 24 от делото е различна от наличната по АНП представена от жалбоподателя след проверката и въз основа на която му е било върнато СУМПС от актосъставителя. Контролният талон е маркиран /пробит/ с дата на валидност 02.03.2021 г., а полицата е означена като „екземпляр за архив“, без поставен стикер с номер и баркод върху нея отдолу, както е при полицата по АНП - на л. 11 от делото, която е именно „екземпляр за застрахования“. В представеното в съдебно заседание от жалбоподателя копие от сметка № 20200731552, в което са посочени час и дата на издаване – 13:30 часа на 03.12.2020 г. – л. 25 от делото липсва какъвто и да е подпис в графата „за застраховани/застраховащия“, какъвто подпис на жалбоподателя е положен от него в представената с жалбата сметка за заплатена застрахователна премия от 2019 г. – л. 7 от делото, като е важно да се отбележи, че двете са сключени при различни застрахователни брокери – „ИНС БРОКЕР БЪЛГАРИЯ“, със седалище гр. София, ж.к. „Хаджи Д.“ бл. 106, вх.

А, ет. 9 и „ГРИЙН БРОКЕРИДЖ“ ООД, със седалище гр. София, р-н „Красно село“, ул. „Кюстендил“ №61, с различни договори за посредничество. Това опровергава казаното от св. Н., че при нея се сключват застраховките за процесния автомобил управляван от жалбоподателя, както и потвърждава констатацията на съда, че представената по АНП Полица за застраховка „ГО“ на л. 11 от делото е била съставена на 03.12.2020 г., в отсъствие на жалбоподателя и единствено с цел да бъде използвана за връщане на иззетото му при проверката от полицейските служители „СУМПС“, макар в нея формално да е бил положен някакъв подпис в графата „за застрахования“.

Логично с оглед доказателствената стойност на показанията св. Н. възниква и въпросът, защо при констатиран от нея технически проблем със системата на застрахователя не е предприела действия да издаде с процесната дата поне дължимите други хартиени документи – Контролен талон със стикер за застраховка „ГО“, какъвто е заснет на представената на л. 24 от делото полица и задължителен стикер, който следва да се залепи на предното стъкло на автомобила. За издаването на тези задължителни за поставяне и носене от водача документи не е необходима каквато и да е техническа обезпеченост от системата на застрахователя, а единствено продупчването и попълването им от брокера.

В тази насока св. С. е категоричен, че на място са били представени от водача единствено стари полици за застраховка „ГО“, както и че същият след проверката е заявил, че ще му пуснат застраховка и едва след 40 минути е представил копие от новосключена застраховка, а именно предявеното на свидетеля копие на л. 11 от делото.