Акт от 20.09.2019, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№369 гр.

Велико Търново, 20.09.2019 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО – шести състав, в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН

БУЮКЛИЕВ при участието на секретаря С.М.и прокурора Светлана Иванова, като разгледа докладваното от председателя адм. дело №326 по описа на Административния съд за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК вр. с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Ищецът

И.Т. ***, е предявил иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като с него претендира да се осъди ответника МВР да му заплати обезщетение за претърпени от незаконосъобразен административен акт неимуществени вреди в размер от 5000 лв.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че на 30.05.2012 г. министърът на вътрешните работи му е наложил наказание с неправомерна заповед №К-5919/30.05.2012 г., която е била обжалвана и съответно отменена по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. Според ищеца тази заповед е накърнила доброто му име и го е злепоставила пред колегите му и гражданите. Ищецът се е почувствал притеснен от последиците и, загубил е съня си, а колегите му са се подигравали с оглед наложеното му със заповедта наказание. При тези обстоятелства ищецът счита, че в следствие на тази заповед са му нанесени неимуществени вреди в претендирания размер, като иска присъждането им.

Ответникът по иска Министерство на вътрешните работи в представения отговор на исковата молба отрича допустимостта, респ. основателността на иска. Що се касае до допустимостта на иска, ответникът счита, че не той е материално и процесуално правно легитимиран да бъде конституиран като ответник. Според него легитимирано да бъде ответник по молбата а е юридическото лице, в чийто състав са органите, от чиито незаконосъобразни действия или актове са причинени вредите. В този контекст поддържа, че съответните ОДМВР – са юридически лица, които нося пасивната легитимация да бъдат ответници по предявените срещу министерството искове. Позовава се на чл.27 о ГПК, като счита, че съдопроизводствените действия се водят срещу висшестоящо учреждение само ако съответното учреждение не било разпоредител с бюджетни кредити. Що се касае до неоснователността, ответникът поддържа, че обезщетение по реда и при условията на чл.237, ал.1 от ЗМВР е изплатено на ищеца. При това ответникът счита, че това обезщетение изчерпва отговорността му, тъй като заповедта е функция на проявена служебна власт по служебно правоотношение и незаконосъобразността и не води до извод за наличен деликт. Специалният ред за обезщетяване според него изключва реда по ЗОДОВ. Според ответника няма налича причинно-следствена връзка между последиците на незаконосъобразната заповед и сочените в молбата вреди, същите не се установяват по основание, нито по размер. Поддържа, че не са установени съзнателни действия на служителите на МВР, които са релевантни към твърдените от ищеца като настъпили неимуществени вреди. Излагат се и тълкувателните разбирания на ответника за откликата между последиците от служебното и административното правоотношения, като се поддържа и, че вредите, сочени от ищеца, не са настъпили по повод на административна дейност. Сочи се най – сетне, че не се доказват вредите, които следвало да са действителни и сигурни, а и не е установен надлежно претендираният им размер.

Въпреки, че с иска не се претендират лихви, за всеки случай ответника отрича дължимостта им.

Прокурорът дава заключение за частичната основателност на иска.

По допустимостта: Искът е допустим. От изложените в исковата молба фактически обстоятелства на които се основава исковата претенция, се следва извода, че се претендира обезщетение за причинени от незаконосъобразен акт неимуществени вреди, причинени от административен орган – орган по назначаване, издал този акт по повод изпълнението му. Неправилно е становището на ответника, черпещо аргументиция от предвидения в ЗМВР ред за обезщетения при прекратяване на служебни правоотношения. В това отношение следва да се отбележи, че настоящата инстанция е оставила без разглеждане иска като недопустим с анталогични аргументи. С определение №8771/11.06.2019 г., постановено по АД №5688/2019 г. по описа на ВАСы трето отделение, тази юрисдикция е приела, че искът е допустим, а постановеното от настоящата инстанция определение е неправилно. ВАС приема, че правото на иск се обуславвяло не от основателността на претенцията, а от предпоставките/пречките за упражняването му. прието е, че редът за обезщетяване, основано на обстоятелствата, които се сочат в молбата на ищеца не е предвиден в специалния закон - ЗМВР, при което е налице имплицитният довод, че е приложим редът, посочен ЗОДОВ във връзка с АПК.

Несподелимо е разбирането на ответника за ненадлежната му легитимация да отговаря по иска. От делото се установява, че органът, чиито незаконосъобразен акт /заповед №К-5919/30.05.2012 г./ е отменен, е министърът на вътрешните работи.

Разпоредбата на чл.205 от АПК дава параметрите на пасивната легитимация на ответниците по предявени по реда на чл.1 от ЗОДОВ искове. Според тази разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Всъщност разпоредбата изисква искът да бъде предявен срещу онова юридическо лице, в чиято система се намира органът или длъжностното лице, допуснало незаконосъобразно бездействие или извършило незаконосъобразно действие или издало незаконосъобразен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.2 от ЗМВР министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка. Съответно според разпоредбата на чл.33, т.4 от ЗМВР министерството на вътрешните работи се ръководи от министър, който представлява министерството. Очевидно е, че издалия акта орган, по повод на който се търси обезщетение е част от структурата на юридическото лице министерство на вътрешните работи, като този орган представлява тази структура. При това положение сочения от ищеца ответник се вписва в изискването на чл.205 от ЗОДОВ и именно министерството на вътрешните работи е надлежния ответник по предявения иск.

По същество исковата претенция е частично основателна по съображенията, изложени по-долу.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, приема за установена следната обстановка:

По делото не е спорно, а и от материалите по приложеното АД №9305/2012 г. по описа на ВАС се установява, че със заповед №К-5919 от 30.05.2012 г. министърът на вътрешните работи е наложил на ищеца в качеството му на полицейски инспектор, V степен в група „Териториална полиция“, сектор „ОП“ в РУП - Горна Оряховица дисциплинарно наказание „недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година“. Съответно, ищецът е обжалвал тази заповед пред ВАС, като е образувано цитираното дело, по което е постановено решение №1185/24.01.2013 г. на тричленен състав на ВАС, с което тази заповед на министъра е отменена като незаконосъобразна. Министърът е обжалвал по реда на касационното производство това решение, като видно от решение №6141/08.05.2013 г., постановено по АД №3287/2013 г. по описа на ВАС, петчленен състав на този съд е оставил в сила решението на тричленния състав.

По делото са изслушани показанията на свидетелите П.И.П. и И.П.И..

Според показанията на свидетелят П., същият е бил колега на ищеца, който е служил като инспектор в Първомайци. Свитетелят му е помагал в защитата по повод дисциплинарната преписка. Свидетелят дава показания, че ищецът е изпаднал в тежка депресия, тъй като след това наказание е следвало наказанието уволнение. Дава показания и, че е бил сринат /очевидно психически/, като е останал сам, тъй като останалите колеги /освен един – двама/ не са го подкрепяли. Сочи се и, че ищецът е имал здравословни проблеми, започнал е да вдига кръвно налягане, променил се е стереотипът му на поведение. Колегите му са го избягвали, пострадала е и работата му, авторитетът му е намалял.

Според показанията на свидетеля И. ищецът е преместен през 2011 г. с наказание в РПУ - Горна Оряховица от РПУ – Велико Търново. Ищецът е имал опит, бил е добър служител. След проверка ищецът е бил наказан /с коментирана по –горе заповед/, като в следствие на това негови колеги са започнали да странят от него, променило се е отношението им към него в негативен аспект. Ищецът е станал затворен, започнал е да вдига кръвно, а пътуването – с оглед промененото му място на изпълнението на задълженията му – се е отразило и в семейните му отношения неблагоприятно.

Съдът кредитира дадените пред него под страх от наказателна отговорност показания в частта им, което описват факти и обстоятелства, които са възприети пряко и непосредствено от тях. Показанията на свидетелите досежно факта на влошеното здравословно състояние на ищеца следва да се ценят през призмата на представените писмени доказателства и при съобразяването на правилата на логиката, каузалната връзка между явленията и фактите и опитните правила.

От страна на ищеца са представени и общо четири болнични листи и един амбулаторен такъв /болничните листи са от 20.03.2012 г., от 05.04.2012 г., от 08.06.2012 г. и от 22.06.2012 г., а амбулаторния е от 22.02.2013 г./.

Съдът намира, че не следва да обсъжда представеният болничен лист от 20.03.2012 г. Видно от него е, че е налице заболяване на горните дихателни пътища на ищеца, но същият е издаден в период, предхождащ издаването и връчването на заповед № К-5919 от 30.05.2012 г., със съдържанието на която ищецът е запознат на 05.06.2012 г. Очевидно е, че няма как заболяването, констатирано при прегледа на ищеца на датата на която е издаден посочения болничен лист, да е провокирано от предвидените неблагоприятни последици на посочената заповед, която впоследствие е отменена.

Освен горното съдът намира и, че не следва да се обсъжда амбулаторен лист №1032/22.02.2013 г. По делото е налична заповед №К-8955/03.08.2012 г., с която ищецът е запознат на 08.08.2012 г. и чрез която е разпоредено дисциплинарното му уволнение от системата на МВР. Дори и да се приеме, че болестното състояние на ищеца е във връзка с неблагоприятни за него дисциплинарни последици, то с оглед хронологията на дисциплинарното му уволнение и датата на болничния лист следва логичния извод, че болестното състояние с огромна степен на вероятност е провокирано не от настоящата заповед, а от заповедта за зисциплинарно уволнение, чиито последици са далеч по-неблагоприятни за ищеца.

Първият от останалите три болнични листа установява, че по време на първия преглед ищеът страда от заболяването хордеолум и халацион - локализирани подутини на клепача, като не става ясно и липсват доказателства, че този вид заболяване може да е провокирано от влошено емоционално и психическо състояние на страдащия от него.

Вторият лист установява, че по време на втория преглед лицето страда от невровегетативна дистония – заболяване, което се изразява в сърцебиене, поява на студени тръпки, главоболие, виене на свят и прочие неприятни усещания. По същността си това заболяване би могло да е следствие на отрицателните емоции, причинени на ищеца във връзка с дисциплинарното производство, което е завършило с незаконосъобразната заповед.

Третият болничен лист установява, че по време на този преглед пациентът /ищец/ страда от бронхитис акута, или иначе казано остър бронхит. Посченото заболяване трудно се свързва с конкретно психическо състояние като основен негов причинител, като липсват допълнителни доказателства, че то е следствие на конкретно психическо преживяване у ищеца във връзка с конкретното дисциплинарно производство.

При тези факти се налагат следните изводи от правна страна:

Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК.