Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 141 от 30.04.2026, Районен съд - Казанлък

Съд
Районен съд - Казанлък
Дело
Административно наказателно дело 244/2026
Вид
Решение № 141
Подписан
30.04.2026
В сила
02.07.2026
Състав
ТОДОР СТОЙКОВ ТОДОРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.40- 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40- 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40- 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40- 43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл.154а · Кодекс на труда
  • чл.414 ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Казанлък, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20265510200244 по описа за 2026 година М О Т И В И ;

Обжалвано е наказателно постановление № **-******* от 05.02. 2026 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. З. с което е наложено административно наказание- имуществена санкция.

Недоволни от това останали жалб. от „Ф-**“ ЕООД , ЕИК ********* които го обжалват пред съда.

Мотивират жалбата си с обстоятелството,че няма извършено нарушение, както и акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление не отговорят на изискванията на ЗАНН.

Редовно призовани, чрез пълномощник поддържа жалбата и молят съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.

Представителя на възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетел, писмени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба/ нарушител/ поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

1

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел и посочил,че при извършена проверка на 01.12.2025г. и на 15.12.2025г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ в гр. С. З. се установило,че „Ф-**“ ЕООД със седалище и адрес на управление с. Х. общ. К. ул. "Т." № ** в качеството си на работодател не отчита в горепосоченото предприятие работното време на Г. Р.

С. назначен на длъжност „Шофьор на тежкотоварен автомобил“ за периода на трудовото му правоотношение от 28.07.2025г. до 18.08.2025г. в индивидуален дневник съгласно приложението по чл.11 ал.1 от Наредба за организация на работното време на лицата които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт.

С това жалб. бил нарушил разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба за организация на работното време на лицата които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт във връзка с чл.154а от Кодекса на труда.

На основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, АНО наложил административно наказание- имуществена санкция в размер от 800 евро.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Б. Г. в които тя твърди,че била извършена проверка в дружеството жалб. по повод подаден сигнал от Г. С., като при извършената проверка било констатирано,че жалб. не е водил въобще Индивидуален дневник съобразно приложение към чл.11 ал.1 от Наредба за организация на работното време на лицата които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт за времето през което Г. С. е бил назначен на работа по трудов договор.

Разпоредбата на този законов текст задължава лицата в случая работодател който извършва транспортна дейност да отчита в този индивидуален дневник по образец регистрационния номер на МПС, началото на работното време, по час и минути, край на дневното работно време също по час и минути, маршрута на движение, работното време извън времето за управление, самото време на управление също по час и минути както на започване така и свършване, прекъсването на времето на управление, дневна и седмична почивка, като дневника започва със трите имена на работника и наименованието на предприятието. Дневника следва да бъде съхраняван в предприятието за срок не по-малък от две години след края на календарната година за която са били изготвени.

Предвид липсата на такъв индивидуален дневник съдът не приема възражението на жалб.,че не е извършил административно нарушение.

От извършената от съда служебно проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения.

В съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, АНО е посочил мястото на извършване на нарушението / в седалището и адреса на управление на жалб./, как е било извършено нарушението / липсата на отчет на работното време в индивидуален дневник на конкретно посочено лице/, как е било констатирано нарушението/ при извършена проверка/, кой е извършителя / жалб. „Ф-**“ЕООД/, кога е било извършено нарушението / в периода 28.07.2025г. до 18.08.2025г. / ,доказателства които го потвърждават/ трудов договор /и др., поради което съдът приема,че нарушението е ясно и точно формулирано .

Съобразно нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, АНО правилно е квалифицирал 2 деянието, както към нарушената законова разпоредба, така и към тази въз основа на която е определено административното наказание.

Административната санкция е определена към минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.414 ал.1 от Кодекса на труда поради което няма основание за нейното намаляване.

Нарушението не е маловажно тъй като е свързано със трудовите права на гражданите и защитата на здравето и безопасността на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, както и за подобряване на пътната безопасност .

От извършената проверка на АУАН, съдът счита, че при неговото съставяне са били спазени разпоредбите на чл.40- 43 ЗАНН.

Посочването само на един свидетел не съставлява процесуално нарушение доколкото разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН позволява АУАН да бъде подписан от само един свидетел.

Съгласно чл. 63д, ал. 3 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро / 130 лева/ които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

Размера е определен в минимален размер тъй като съдебното заседание премина в едно заседание във което беше разпитан само един свидетел.

По изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № **-******* от 05.02.2026г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. З. с което е наложена имуществена санкция в размер от 800 евро на „Ф-**“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Х. общ. К. ул. "Т." № ** в качеството му на работодател.

ОСЪЖДА „Ф-**“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на ИА Дирекция "Инспекция по труда" град С. З. разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро / 130лева/. /

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 3