Определение № 22421 от 20.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 10835/2026
- Вид
- Определение № 22421
- Подписан
- 20.10.2026
- В сила
- 20.10.2026
- Състав
- Темислав Малинов Димитров, Ивона Веселинова Енчева, Боряна Димчева Воденичарова
Цитирани разпоредби
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123 · Семеен кодекс
- чл. 123, ал. 2, изр. 2 · Семеен кодекс
- чл. 50, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 51 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22421 гр. София, 20.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Темислав М. Димитров
Членове:
Боряна Д. Воденичарова
Ивона В. Енчева като разгледа докладваното от Ивона В. Енчева Въззивно частно гражданско дело № 20261100510835 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищцата К. А. Ч. срещу определение № 36635/07.10.2026 г., постановено по гр.д. № 16820/2026 г. по описа на СРС, ГО, 158 състав, с което е оставено без разглеждане искането на ищцата, обективирано в молба с вх. № 307042/06.10.2026 г. за постановяване на привременни мерки по предмета на спора чрез разрешаване записването на детето И.И.Т. в Частно основно училище ,,Цар Симеон Велики“ ЕООД.
Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на постановения съдебен акт по съображения, че съдът неправилно е приел че взимане на привременни мерки в това производство са недопустими. Твърди, че тяхното изброяване в законодателството не е изчерпателно. Поддържа, че ограничаването на възможността за постановяване на привременни мерки единствено до определени видове съдебни производства противоречи на принципа на равно третиране и равенство пред закона, доколкото поставя децата и техните родители в различно право положение единствено въз основа на вида на образуваното производство, без да отчита идентичната необходимост от своевременна и ефективна защита на интересите на детето. В тази връзка, моли за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Софийски градски съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
1
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 123, ал.
2, изр. 2 от СК от ищцата К. А. Ч. против И.Т.Т., с който се иска разрешаването записването на общото дете на страните И.И.Т. в Частно основно училище ,,Цар Симеон Велики“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че по силата на споразумение за развод по взаимно съгласие по чл. 51 от СК, страните са уредили отношенията си по отношение на родените от брака им деца – И.И.Т. и В.И.Т., както и са договорили съвместно упражняване на родителските права. Решенията във връзка с ежедневието на децата се взимали еднолично от родителя, при когото децата се намирали в съответния момент, а поосновните такива, включително свързани с избора на учебно заведение – по изрично взаимно съгласие на двамата родители. Твърди се също така, че детето И.Т. към момента е 4-ти клас в 109 Основно училище ,,Христо Смирненски“, като в края на 2025 година детето започнало да има проблеми в училищната среда, оплаквало се от отношението на другите деца, имало необходимост от допълнителни упражнения. В тази връзка, изявило желание да промени училището си, за което ответникът отказвал да даде съгласието си.
Излагат се съображения, че исканата промяна била съобразена с образователните потребности на детето, интересите и перспективите за развитие на детето и осигуряване на по-благоприятни условия за неговото развитие.
Постъпила е и молба от 06.10.2026 г. от страна на ищцата, с която се иска от съда постановяването на привременна мярка до приключване на производството чрез влязъл в сила съдебен акт, с която да бъде разрешено детето И.И.Т. да бъде записано и да продължи обучението си в Частно основно училище „Цар Симеон Велики“ ЕООД. Ищцата обуславя необходимостта от същата с това, че предметът на производството засяга непосредствено образованието, развитието и ежедневната среда на детето.
Излага съображения, че продължителността на съдебното производство не следва да води до фактическо запазване на положение, за което счита че не съответства в достатъчна степен на образователните потребности и интереса на детето.
С определение № 36635/07.10.2026 г., постановено по горепосоченото гр.д., първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на ищцата за постановяване на привременна мярка чрез разрешаването детето И.И.Т. да бъде записано в Частно основно училище „Цар Симеон Велики“ ЕООД.
За да постанови обжалваното определение, съдът е приел че доколкото в производството по чл. 123, ал. 2, изр. второ СК не е предвидена възможност за постановяване на привременни мерки, искането се явява недопустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото решение № 179/30.05.2025 г., постановено по гр.д. № 366/2025 г. по описа на РС-Костинброд, се установява че бракът между страните К. А. Ч. и И.Т.Т., сключен в гр. София, на 28.08.2013 г., за което е 2 съставен акт за граждански брак № 3162/28.08.2013 г. на район „Средец“, е прекратен на основание чл. 50, ал. 1 от СК. Със същото решение е определено родителските права върху децата И.И.Т., ЕГН ********** и В.И.Т., ЕГН **********, да се упражняват съвместно от двамата родители в най-добър интерес на децата, като въпросите от ежедневието на децата се решават еднолично от родителя, при когото децата се намират в съответния момент.
По-важните решения, като смяна на местоживеенето, избор на учебно заведение, избор на извънкласно занимание, избор на личен лекар (педиатър) и други е определено че се вземат по изрично взаимно съгласие на двамата родители.
Съгласно чл. 123, ал. 2 от СК, упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. При разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето.
Институтът на привременните мерки е приложим във всички производства, свързани с обезпечаване положението на детето – местоживеене, родителски права, лични отношения, грижи и издръжка, включително в производство за промяна в упражняването на родителските права и/или лични контакти на родител с детето (чл. 59, ал. 9 от СК).
Съгласно Постановление № 5 от 15.III.1978 г. по гр. д. № 77/1977 г., на Пленума на ВС, привременните мерки се ползват с изпълнителна сила, но не и със сила на присъдено нещо. Те имат действие до постановяване окончателно решение, но могат да бъдат изменявани и отменявани. С приключване на брачния процес те отпадат, тъй като се заместват от трайна уредба на отношенията. Касае се до едно временно разрешение на съда относно посочените в законодателството въпроси, включително и във връзка с грижата за децата, което има сила до приключване на производството. Привременните мерки могат да бъдат изменени по всяко време в рамките на висящия процес от съда, който ги е постановил, доколкото се отнасят единствено до временно разрешение на спорни между страните въпроси.
В конкретния случай е предявен иск от страна на ищцата К. Ч. срещу И.Т., с правно основание чл. 123, ал. 2, изр. 2 от СК за определяне учебно заведение на детето им И.И.Т..
С оглед горното и доколкото производството по чл. 123, ал. 2, изр. 2 от СК несъмнено касае обезпечаване положението на детето, настоящият въззивен състав намира че искането на страната за постановяване на привременни мерки се явява допустимо, а по неговата основателност следва да се произнесе първоинстанционния съд, който е бил сезиран и пред който е висящо производството. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 123 от СК не е изрично предвидено постановяване на привременни мерки, не въвежда забрана такива мерки да бъдат постановени. Нещо повече, те могат да бъдат взети и по почин на съда (т. 3 от ППВС № 5/15.03.1978 г. ), особено когато се 3 налагат за обезпечаване живота, здравето и сигурността на детето.
Ето защо, жалбата се явява основателна, а обжалваното определение следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 36635/07.10.2026 г., постановено по гр.д. № 16820/2026 г. по описа на СРС, ГО, 158 състав, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 307042/06.10.2026 г., подадена от ищцата К. А. Ч., ЕГН **********, за постановяване на привременни мерки по предмета на спора чрез разрешаване записването на детето И.И.Т., ЕГН **********, в Частно основно училище ,,Цар Симеон Велики“ ЕООД.
ВРЪЩА гр.д. № 58428/2024 г. по описа на СРС, ГО, 161 състав за произнасяне по молба с вх. № 307042/06.10.2026 г., с която се иска постановяване на привременни мерки.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4