Решение № 297 от 15.08.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Добрич, 15.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20223230200172 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Я. Д. ЕГН **********, чрез адвокат А. Д. срещу НП № 39/25.03.2021г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 31 ал.

1 от Закона за здравето на основание чл. 210 ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, а наказателното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на 1 въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

От фактическа страна:

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

При извършена проверка на 19.12.2020г. от инспектор А. Г. П. от отдел ПЕК е установено, че лицето Д. Я. Д., като медицинска сестра в Дом за стари хора – Д. за периода от 07.12.2020г. до 17.12.2020г. работи по график с грипоподобни оплаквания и с това е създала непосредствен риск от разпространение на COVID – 19 сред персонала и потребителите в социалната институция. Информацията е предоставена лично, от лицето при епидемиологично проучване на 19.12.2020г., след установен положителен резултат COVID – 19, след извършен PСR тест по телефона.

Изложеното се потвърждава, както от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, така и от представените по делото писмени доказателства.

От правна страна:

Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Закона за здравето.

В АУАН и в НП е посочено, че нарушението за което е санкционирана жалбоподателката представлява нарушение на чл. 31 ал. 1 от Закона за здравето.

Съгласно чл. 31 ал. 1 от Закона за здравето държавата, общините, юридическите и физическите лица осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека биологични, химични, физични и социални фактори.

Сочената разпоредба съдържа принцип на осъществяване на дейността, но не и задълженията, свързани с този принцип. Самият текст не съдържа в себе си норма, която да вменява конкретно задължение.

Според ал. 2 от чл. 31 от Закона за здравето при осъществяване на 2 дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания. Анализирайки посочената правна норма, съдът намира, че както в АУАН, така и в НП не е изписана конкретно правната норма, която е била нарушена, доколкото текстът на чл. 31 ал. 2 от ЗЗ е бланкетен и вменява задължение на юридическите лица и физическите лица при осъществяване на дейността си да спазват “установените здравни изисквания”, които здравни изисквания са дадени в отделни закони и подзаконови нормативни актове. Материята е твърде обширна, което налага при твърдение за наличие на нарушение по чл. 31 ал. 2 от ЗЗ да се посочва и конкретното “здравно изискване”, което се твърди да не е спазено при осъществяване дейността на лицето. Липсата на това посочване на практика води до нарушение на изискването както на чл. 42 т. 5 от ЗАНН, така и на чл.

57 ал. 1 т. 6 от ЗАНН, доколкото е налице непълно посочване на законовите разпоредби, които се твърди да са били нарушени.

Разпоредбата на чл. 31 от ЗЗ е обща и препращаща - тя въвежда общото задължение държавата, общините, юридическите и физическите лица да осъществяват дейността си, като осигуряват опазването на жизнената среда от вредно въздействащите върху здравето на човека на различни фактори /биологични, химични, физични и социални/, като при осъществяване на дейността си юридическите и физическите лица са длъжни да спазват установените здравни изисквания /чл. 31 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗ/, но нормата не посочва какви са въпросните здравни изисквания и затова се явява препращаща - подробностите, а именно - установяването на здравните изисквания, следва да се осъществи с подзаконови нормативни актове /наредби/ на министъра на здравеопазването - чл. 34 ал. 2 и ал. 3 от ЗЗ.

Наказващият орган обаче не е отразил в НП разпоредбите на чл. 34, както и съответните подзаконови нормативни актове, които въвеждат такива здравни изисквания. Във връзка с изложеното стои въпроса, каква е връзката на чл. 31 ал.1 и ал. 2 от ЗЗ с описанието на нарушението, за да се приеме, че е налице "съответна" на фактическото описание негова правна квалификация.

Изложеното в своята цялост съставлява съществено процесуално нарушение, което от една страна съществено накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение и по кой текст от съответния нормативен акт се твърди, че е извършил. От друга страна това процесуално нарушение поставя съда в невъзможност да направи преценка и 3 относно законосъобразността на издаденото наказателно постановление.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и следното: Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специалните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо е особено важно за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административнонаказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно посочените правни норми да конкретизират точно и изчерпателно както текстовете от закона, които са били нарушени, така и тези по които е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца.

Изпълнението на това задължение е от значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи коя точно правна норма е нарушена от него, за да организира защитата си в пълен обем, но и с оглед спазване принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право. Така Решение от 09.05.2011г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 182/2011г.

Тъй като се касае за особено съществено нарушение, довело до нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН, наличието на тези нарушения обуславя отмяна на атакуваното постановление.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 39/25.03.2021г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – гр. Добрич, с което на Д. Я. Д. ЕГН ********** за нарушение по чл. 31 ал. 1 от Закона за здравето на основание чл. 210 ал. 1 от 4

Закона за здравето е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5