Решение № 200 от 03.07.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. гр. Добрич, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Великова при участието на секретаря Р. Ив. Радева в присъствието на прокурора Р. Д. Ж. като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело № 20223200100798 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод подадена от Н. А. К.

ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д.***, чрез Адвокат Е. Ф., вписана в САК, със съдебен адрес и адрес за кореспонденция: Адвокатско дружество „Е. Ф.", гр. С., ***, искова молба, с която против Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор, гр. С., бул. "В.*, е предявен осъдителен иск за сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от нарушаване на правото на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело 1/1991г., впоследствие преобразувано в сл. дело №780-11/1998г. по описа на ВОП - С., а сега ДП №11-048/1999г. по описа на ВОП - С., за периода от образуване на делото през януари 1991г. до момента на предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава от 28.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложените следните обстоятелства в обосноваване на предявения иск: ищцата е наследник на един от пряко пострадалите от престъпленията, които се разследват по сл. дело 1/1991г. по описа на Прокуратура на въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998г. по описа на ВОП - С., а сега ДП №ІІ-048/1999г. по описа на ВОП - С.. Баща й А. А.Ф. починал в хода на разследването (на 31.07.2010г.) и на основание чл. 74, ал. 2 от НПК правата му на пострадало лице преминали и върху ищцата, като негов наследник. В лично качество тя също е пострадала от престъпленията, предмет на разследването, поради което има качеството на пострадало лице и по чл. 74, ал. 1 от НПК.

Предмет на разследването по сл. дело 1/1991г. по описа на Прокуратура 1 на въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998г. по описа на ВОП - С., а сега ДП №ІІ-048/1999г. по описа на ВОП – С., били и деянията по изпращането и държането на хора от турската общност в затвори, места за лишаване от свобода и лишаването им от свобода в различни населени места. Разследването се водело и за това, че не е имало основание за лишаването от свобода на хората, макар и в някои случаи да са издавани документи, целящи да оправдаят това. Бащата на ищцата бил пряко пострадал от разследваните престъпления. Макар и ищцата да не била лично задържана и лишена от свобода, не само баща й, но и тя, а и цялото семейство, на лично основание също били пострадали от престъпленията, предмет на разследването, защото в резултат на задържането на баща й години наред били засегнати правата им на личен и семеен живот, наред с насилствената асимилация.

Бащата на ищцата А. А.Ф. (в документите след 1985г. фигурирал с принудително дадените му имена - А.А.Ф.), бил задържан и лишен от свобода в затвора на остров Б. от 28.02.1985г. до 16.04.1986г.; от 16.04.1986г. до края на 1988г. бил принудително изселен в гр. Р.; в края на м. май 1989г. бил експулсиран от България. За лишаването от свобода на бащата на ищцата не били връчени никакви документи. В архивите на бившата Държавна сигурност били съхранени само няколко документа за задържането и изпращането му в затвора на остров Б.; никакви документи нямало за лишаването му от свобода в гр. Р., както и за постоянното му наблюдение след това в град Д. (Т. тогава), нито за експулсирането му от България в края на м. май 1989г. В края на 1984г. бащата на ищцата бил уволнен от работа и до експулсирането му от България през 1989г. властите не му позволявали да работи като ***. Майката на ищцата също работела като *** до уволнението й в края на 1984г. поради т.нар. възродителен процес, след това и на нея не й позволявали да работи като ***; сама трябвало да посреща всички нужди на семейството, включително на съпруга си, който не можел да работи заради лишаването му от свобода.

Ищцата подробно е описала изпитанията, на които е била подложена тя и цялото й семейство по време на принудителната промяна на имената, страданията от задържането на нейния баща и лишаването му от свобода, както и от изселването на семейството в Р.Т.. Там ищцата и близките й узнали, че в България е започнало разследване за престъпленията, извършени по време на т. нар. "възродителен процес" и е било образувано следствено дело № 1 от 1991г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили.

Интензивните действия по разследването били извършени в периода 1991г. 1994г. Делото било внасяно с обвинителен акт в съда: н.о.х.д.№ 1/1994г. по описа на ВС - Военна колегия и н.о.х.д.№ 01/1998г. по описа на ВКС и двукратно връщано с указания на отстраняване на допуснати нарушения.

Първите разпити на пострадалите по делото започнали едва след 2000г.

Бащата на ищцата бил разпитван като свидетел и са му били разяснени правата като пострадало лице; предявил граждански иск. Никой друг от 2 семейството не бил разпитван. Така, до сега в продължение на десетилетия, ищцата не е била призована да даде показания като свидетел, нито са й били разяснени правата като пострадал. Интерес от развитието на делото проявявал до смъртта си нейният баща (почти всяко лято посещавал България и се интересувал дали няма някаква кореспонденция за него и семейството, дали не са ги търсили във връзка с делото), включително и от други пострадали, подавали общи жалби до главния прокурор и търсили съдействие и други институции. Всички пострадали обаче били държани в изолация и без информация за предмета и хода на разследването, което било сериозна пречка за упражняване и за защита на правата им като пострадали. Пасивността на разследващите карала ищцата да смята, че разследването се води само формално. С бездействието си, вкл. липсата на отговори на колективните жалби и искания, прокуратурата лишила ищцата, баща й, майка й и сестра й от възможността не само да търсят и получават информация за делото, но и да предявят претенции за обезвреда на причинените им с разследваните деяния вреди от произволното лишаване от свобода, подлагането им на изтезания, жестоко, унизително и нечовешко отнасяне и наказание, въобще за разрушаването на живота им в периода на и за реализирането на т.нар. възродителен процес. И предприетите действия след измененията на НПК от 2017г. от пострадали лица по ускоряване на процеса по реда на чл. 368 от НПК (подробно описани) не дали резултат. През 2018г. СГС издал над 100 определения, като определял едномесечен срок за приключване на следственото дело. С постановление от 04.10.2018г. наказателното производство било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 вр. чл. 25, ал. 2 вр. чл. 242, ал. 1 от НПК - изчакване отговор на четвърта по ред молба за правна помощ. Постановлението за спиране от 04.10.2018г. се основавало на неверни фактически обстоятелства и целяло бавене на делото с всякакви средства и по всеки възможен повод (това се установявало от писмо с изх.№ 11881/18 от 26.02.2019г. от ВКП, според което към 04.10.2018г. не е изпращана молба за правна помощ, такава била изготвена и внЕ.а във ВКП едва на 17.01.2019г., а била изпратена на МП на 25.01.2019г.). С определения от 13.11.2018г. по НЧД № 5047/2018г. и по НЧД № 5053/2018г. по описа на СГС производството по подадена жалба срещу спирането било прекратено, а преписката - върната на прокуратурата за съобщаване и връчване на постановлението на всички пострадали, с указание след това да бъде изпратено на съда за произнасяне по жалбата. Не са били предприети ефективни мерки за изпълнение на определените от съда мерки по чл. 369 от НПК, нито на определенията от 13.11.2018г. и така наблюдаващият делото прокурор създавал пречки за осъществяване на съдебния контрол над постановлението му за спиране на делото от 04.10.2018г., което било в потвърждение, че ответникът чрез наблюдавалите и наблюдаващия към момента делото прокурори бави делото.

По подадени през юни 2021г. две нови искания за ускоряване от двама от пострадалите по същото забавено дело били постановени определение № 1516 от 30.11.2021г. по ч.н.д.№ 2932/2021г. на СГС, НО, 8 състав и 3 определение № 1517 от 30.11.2021г. по н.ч.д.№ 2966/2021г. на СГС, НО, 8 състав, с които съдът отново констатирал неоправданото забавяне в производството по ДП№ ІІ-048/1999г. и определил нов 2-месечен срок за предприемане от страна на прокурора на предписаните мерки за ускоряване на досъдебното производство във връзка със съобщаването на постановлението от 04.10.2018г., след изтичането на който подадените до този момент жалби против постановлението за спиране да бъдат изпратени за разглеждане от компетентен съд.

Разследването в досъдебната фаза продължило повече от 30 години, били обвинени само 5 лица, макар и в реализирането на деянията да са участвали стотици други. Разследването било бавено така, че да изтече достатъчно дълго време в изчакване кончината на шепата обвинени лица и никой да не бъде предаден на съд, съответно никой да не понесе отговорност.

След 32 години разследване с постановление от 31.05.2022г. наказателното производство било прекратено формално поради настъпилата смърт на последния обвиняем - Г.А.. Ищцата обжалвала това постановление.

Ищцата твърди, че прекомерната продължителност на делото, без обективно и разумно оправдание, нарушава правото й по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок, на каквото тя има право с оглед на това, че е пострадала от деянията, предмет на разследването, и е наследник на пряко пострадал от деянията, съответно има право да релевира и да получа обезщетение за цялата продължителност на производството. Твърди, че резултатите от разследването и делото са решаващи за упражняването и защитата на гражданските й права.

Отговорност за необоснованото забавяне на делото носела прокуратурата, защото тя е господар на досъдебната фаза на процеса и има отговорността за изпълнение на задължението на държавата да проведе официално досъдебно производство достатъчно задълбочено, грижливо и обективно, както и да бъдат взети възможните разумни мерки, за да се съберат всички налични доказателства, нужни за установяване на релевантни факти и обстоятелства.

В този контекст се налагало и изискването за навременност, разумна бързина и старателност на разследването. На следващо място, прокуратурата използвала всички възможни механизми да бави делото, като някои примери за това били: спирането на наказателното производство с постановление от 04.10.2018г., без към нея дата да е изпращана молба за правна помощ; неизпълнението и несъобразяването на определенията на СГС, с които са определени мерки за ускоряване на производството; непредприемането на мерки за съобщаването на постановлението за спиране от 04.10.2018г., което възпрепятствало съдебния контрол над същото; изпращането на няколко съдебни поръчки в чужбина, без пострадалите ефективно да са търсени и призовавани на техните адреси в България и без да са посочени имената и адресите им в чужбина.

Предвид продължителността на делото повече от 30 години, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, очакване и 4 безпокойство за резултата му, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх от формалното му водене, разочарование и загуба на доверие в институциите и правосъдието, усещане за липса на справедливост, за обезщетяването на които претендира да й бъде заплатена сумата от 120 000 лв., ведно със законната лихва за забава, начиная от 28.11.2019г. и до окончателното изплащане на сумата.

Забавянето на делото имало за пряка последица загубване на залога му загубване на възможността за претендиране и получаване на обезщетение за вредите (неимуществени и имуществени, подробно описани), причинени с разследваните деяния. Бащата на ищцата, след като е бил разпитан, предявил граждански иск за обезщетение за причинените му вреди от задържането и лишаването му от свобода, но този иск не бил разгледан и разрешен заради бавенето на делото. Ищцата не разполагала с реална и ефективна възможност да предяви граждански иск за обезщетяване на причинените ми вреди, извън или независимо от прекомерно забавеното наказателно производство.