Определение № 35151 от 28.09.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 46755/2025
- Вид
- Определение № 35151
- Подписан
- 28.09.2026
- В сила
- 28.09.2026
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал.1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35151 гр. София, 28.09.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110146755 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. И. Т., чрез адв. М. П. срещу „Банка ДСК“ АД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез юрк. Михаил Иванов, е подал отговор на исковата молба.
Страните с исковата молба, с последващи молби и с отговора на исковата молба са представили документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК в относимата им за разрешаването на спора част следва да бъдат уважени, като ответникът бъде задължен да представи следните документи: препис от договора за електронно банкиране/за предоставяне на достъп до електронните канали на банката; препис на приложимите Общи условия на банката, подписани от М. Т.; Препис на договора за издаване на дебитна карта към разплащателната сметка на М. Т. в Банка ДСК, 5. Справка за движението по банковата сметка на М. И. Т., открита в Банка ДСК АД, за периода 08.04.2025г. – 10.04.2025г.;
Справка от информационната система на Банка ДСК за осъществените действия в електронна форма и онлайн банкирането в профила на ищцата М. Т. и ползваните от нея банкови платежни инструменти, издадени от банката по точен час и минута и IP адрес, от който са извършени, съдържаща записи и лог файлове относно осъществените действия в електронна форма в интернет профила на ищцата и всички дистанционно осъществени банкови действия и операции с дебитната карта и по разплащателната сметка на М. Т. в Банка ДСК АД през периода 07.04.2025г. – 10.04.2025г., както и една за периода от 07.04.2024 до 07.04.2025г.; Справка относно изпратените електронни съобщения от Банка ДСК до М. Т. през периода 07.04.2025 – 10.04.2025г., в това число на електронната й пощенска кутия и/или като СМС до мобилния телефонен номер на ищцата; Справка относно проведените разговори на М.
Т. с кол-център..а на банката на 08.04.2025 г.; пълен звукозапис на проведените с М. Т. на 08.04.2025 г. телефонни разговори.
Искането по чл. 192 ГПК за задължаване на третото неучастващо лице „А1 1
България“ ЕАД (л. 113 от делото, молба, вх. № 6195/12.01.2026 г.) следва да бъде уважено.
Съдът намира, че без уважение следва да бъде оставено искането по чл. 176 ГПК за явяване и изслушване на ищцата, която да даде отговор на въпросите, формулирани писмено от ответника с отговора на исковата молба, доколкото с постъпилото по делото становище по отговора ищцата е взела становище по твърденията на ответника, вкл. и по относимата част на въпросите му по чл. 176 ГПК.
Следва да се уважи искането за събиране на гласни доказателствени средства за разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца в насроченото първо открито съдебно заседание за установяване на обстоятелствата къде се е намирала ищцата когато са извършени оспорените платежни операции и служебните й ангажименти. Искането за допускане до разпит на свидетеля служител на ответника не е необходимо за разрешаването на спора и следва да се остави без уважение.
Заявено е искане за допускане на съдебно-техническа експертиза и от двете страни. Такава, с оглед наведените с исковата молба доводи и възраженията на ответника, съдът намира, че следва да бъде допусната по задачите на ищеца, както следва: съгласно исковата молба т. II, зад. 1, 2, 3 само втори въпрос и зад. 5, като вещото лице вземе предвид уточненията на задачите съгласно изложението на л. 108 110 от делото (молба, вх. № 6195/12.01.2026 г.), с изключение на уточненията по зад. 4 въпрос 1, зад. 4а и зад. 5 съгласно тази молба, както и по задачите на ответника, формулирани с отговора с цел изясняване на фактите по делото правилно разрешаване на спора между страните. Следва да се допусне и искането по задачите на двете страни за възпроизвеждане в цялост на проведените на 08.04.2025 г. телефонни разговори между ищцата и служители на ответника от кол-центъра на банката. Не следва да бъде уважавано искането на ищцата да се допусне изготвяне на експертиза по задачи 3, въпрос 1, зад. 4 съгласно исковата молба; както и по зад. 4 въпрос 1, зад.
4а и зад. 5 съгласно молбата от 12.01.2026 г. Тези задачи съдът намира, че са твърде общо формулирани и/или попадат извън рамките на конкретния правен спор.
Съдът намира, че с оглед становището на ответника, заявено с отговора на исковата молба, не е необходимо да се изслушва заключение на съдебно-счетоводна експертиза по задачите на ищеца, формулирани на л. 108 от делото.
Искането за отправяне на преюдициално запитване по формулираните с исковата молба въпроси съдът намира, че следва да се остави без уважение. Не е налице юридическа неяснота по поставените за разрешаване въпроси, а изходът от спора зависи от фактическите обстоятелства, които предстои да бъдат установени в хода на настоящото производство.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като страните не следва да бъдат задължавани да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да бъдат приканени към сключването на спогодба или друг начин на доброволно уреждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 25.11.2026 г. от 11:0 0 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, 2 а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в двуседмичен срок от съобщението да представи по делото следните документи: препис от договора за електронно банкиране/за предоставяне на достъп до електронните канали на банката; препис на приложимите Общи условия на банката, подписани от М. Т.; Препис на договора за издаване на дебитна карта към разплащателната сметка на М. Т. в Банка ДСК, Справка за движението по банковата сметка на М. И. Т., открита в Банка ДСК АД, за периода 08.04.2025г. – 10.04.2025г.; Справка от информационната система на Банка ДСК за осъществените действия в електронна форма и онлайн банкирането в профила на ищцата М. Т. и ползваните от нея банкови платежни инструменти, издадени от банката, съдържаща записи и лог файлове по точен час и минута и IP адрес, от който са извършени действията в електронна форма/среда в/от интернет профила на ищцата, вкл. всички дистанционно осъществени действия и операции с дебитната карта и по разплащателната сметка на М. Т. в Банка ДСК АД през периода 07.04.2025г. – 10.04.2025г., както и за периода от 07.04.2024 до 07.04.2025г.; Справка относно изпратените електронни съобщения от Банка ДСК до М. Т. през периода 07.04.2025 – 10.04.2025г., в това число на електронната й пощенска кутия и/или като СМС до мобилния телефонен номер на ищцата; Справка относно проведените разговори на М. Т. с кол-центъра на банката на 08.04.2025 г. и пълен звукозапис на проведените с М. Т. на 08.04.2025 г. телефонни разговори.
УКАЗВА на ответника, че при неоснователното непредставяне на документите, за които съдът го е задължил в производството, съдът ще приложи последиците съгласно чл. 161 ГПК и ще приеме за установени обстоятелствата, за които страната с поведението си е създала пречки да бъдат доказани посредством изисканите документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК „А1 България“ ЕАД в двуседмичен срок от съобщението да представи справка относно проведените на 08.04.2025 г. телефонни разговори между мобилен номер ., регистриран на името на ЕТ В. и колцентър на Банка ДСК АД (тел.* 2375 / ***), съгласно издадена фактура № 0702670993 за период на фактуриране 21.03.2025 г. - 20.04.2025 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изслушване на ищцата по реда на чл. 176 ГПК.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел в режим на довеждане от ищеца в първото открито съдебно заседание за установяване на обстоятелствата, посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б. Върбанова, служител на ответника.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи съобразно обстоятелствената част на определението при първоначален депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата 650 евро, вносим от страните, както следва: 400 евро от ищеца и 250 евро от ответника в едноседмичен срок от съобщението. В същия срок страните следва да представят документи за внасянето на депозитите по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза Н.
С. К..
Вещото лице да се уведоми за поставената задача и да се призове за съдебно 3 заседание след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по задачите на ищеца, формулирани на л. 108 от делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване по формулираните с исковата молба въпроси.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.
1 и ал. 2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗПУПС от ищеца М. Т. срещу ответника „Банка ДСК“ АД за сумата от 2727,14 евро, представляващи стойност на неразрешени платежни операции , извършени на 08.04.2025 г. с две трансакции, както следва: в размер на 2687,24 лева и в размер на 2646,58 лева чрез издадена от ответника банкова карта на името на ищеца във връзка със сключен между страните договор за откриване на банкова сметка, за издаване и обслужване на персонална дебитна карта и договор за предоставяне и ползване на услугата интернет банкиране (за предоставяне на достъп до електронните канали на банката).
Ищецът твърди, че е клиент на ответната банка, като има разкрита разплащателна сметка, издадена дебитна карта и ползва интернет банкиране, при предоставен активен достъп за интернет банкиране и начин за подписване, включващ комбинация от персонален цифров сертификат и ПИН за него, издаден от банката, както и еднократен авторизационен код за всяка платежна операция, който според общите условия за електронно банкиране на Банка ДСК ЕАД би следвало да бъде генериран и изпращан от банката чрез СМС до мобилен телефонен номер при всяка отделна платежна операция. В тази връзка сочи, че страните са обвързани от съдържанието на сключените помежду им договор за откриване на банкова сметка, за издаване и обслужване на персонална дебитна карта и договор за предоставяне и ползване на услугата интернет банкиране (договор за предоставяне на достъп до електронните канали на Банка ДСК). Пояснява, че при сключване на договора за интернет банкиране страните са договорили мобилен номер +359. и имейл: [email protected], който е включен в издадения от банката цифров сертификат. При първоначална инсталация на двата софтуерни продукта на Банка ДСК АД, които са необходими за електронно банкиране, а именно -ДСК Смарт и ДСК мТокън - М. Т. получила преди години на мобилния си номер съобщение с код за активиране на приложението ДСК Смарт и временен код за активиране на второто приложение мТокън, чрез които осъществила първоначална инсталация върху своето мобилно устройство на двата софтуерни продукта на Банка ДСК, които се използват за мобилно банкиране (ДСК Смарт и ДСК МТокън). Поддържа, че банката не изисквала предварителна оторизация на мобилното устройство, на което приложенията за използване на интернет банкирането се инсталират, а също така от страна на банката не се извършвало двукратно задълбочено идентифициране на клиента, извършващ съответната платежна операция. Ответникът също така не изпращал отделен авторизационен код за извършване на двуфакторна идентификация при извършване на платежните операции. Във връзка с оспорените по исков ред транзакции ищецът поддържа, че на 08.04.2025г. в 10:46 ч. ищцата е б и л а на работното си място и изпълнявала служебните си ангажименти в присъствие на клиенти. Тогава получила СМС на мобилното си устройство, съдържащ информация за временен ПИН за активиране на приложението ДСК мТокън и временен код за активиране на второто приложение ДСК Смарт, със срок на валидност на двата кода до 11:04 ч. Това е било единственото съобщение на банката, предхождащо извършването на двете неразрешени дистанционни картови транзакции със средства от банковата сметка на ищцата в Банка ДСК, което ищцата получила. Поддържа да не е използвала 4 цитираните два кода за преинсталация на софтуерните приложения на ДСК Смарт и ДСК мТокън върху своето мобилно устройство, доколкото е имала вече предходно инсталирани приложения за мобилно банкиране. Така без нейно знание и съгласие твърди да е бил осъществен неправомерен достъп до профила й за интернет банкиране, като същият е бил достъпен от непознат на ищцата IP адрес, съответно трето неоторизирано лице извършило без знанието и без съгласието на ищцата инсталация на софтуерния продукт DSK mToken върху чуждо мобилно устройство, до което тя нямала достъп и спрямо което не е могла да осъществи контрол, след което това лице извършило дистанционно две неразрешени картови транзакции, чрез използването идентификационни данни на нейна банкова карта, като по този начин задължило банковата й сметка в Банка ДСК АД с IBAN BG06STSA93000019690206 с двете оспорени транзакции – превод на сума в размер на 2687,24 лв. от банковата сметка на ищцата в Банка ДСК Ад по сметка на търговец eMag.bg Bulgaria и превод на сума в размер на 2646,58 лв. от банковата сметка на ищцата по сметка на същия търговец.