Решение № 1161 от 21.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1161 гр. Русе, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Г.ева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20224520106239 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Ищецът "Изи Финанс" ЕООД твърди, че на 13.10.2021 г. в качеството си на кредитодател сключил с ответника по делото, в качеството му на кредитополучател, договор за предоставяне на кредит от разстояние № 357480 при условията на ЗПФУР.

Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на посочения в исковата молба електронен адрес, на който били публикувани и общите условия за представяне на кредит от разстояние. Съгласно същите, сключването на договора ставало след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите условия", с което кандидатът безусловно приемал същите. След това той получавал и-мейл, в който се съдържала преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъдел одобрен, той получавал на личния си и-мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване. Потвърждаването ставало по следния начин: клиентът получавал чрез съобщение на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код, както и втори и-мейл, в който се съдържал специален линк, като след отварянето му следвало да въведе получения от него код. Преди извършване на паричния превод клиентът получавал и обаждане на посочен от него телефонен номер и разговорът се записвал. По този начин той отново потвърждавал сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сключването на договора чрез 1 електронната платформа било годно доказателство по смисъла на чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.

Приложим по повод дефиницията на това какво е електронен документ, бил чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г.

В резултат на описаната процедура, на ответника бил отпуснат кредит в размер на 700 лв., като съгласно чл. 2, ал. 2 от договора сумата била преведена по посочената от потребителя банкова сметка, на която в конкретния случай същия бил титуляр в Уникредит Булбанк АД. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора за кредит, вземането за главница следвало да бъде изплатено в рамките на 30 дни с дата на падеж 12.11.2021 г.

Впоследствие били сключени общо 8 анекса, както следва: №26171/11.10.2021г., №26365/10.12.2021г., №26596/18.01.2022г., №26819/22.02.2022г., №27070/07.04.2022г., №27213/02.05.2022г., №27425/03.06.2022г. и №27565/24.06.2022г.

Нямало погасени вземания за главница, поради което дължим оставал целия размер от 700 лв. При изплащане на вноските по кредита клиентът трябвало да преведе и договорна лихва. Съгласно чл. 2, ал. 1, т 3 от договора годишният лихвен процент бил в размер на 40. 15 %.

Ищецът депозирал пред Районен съд-Русе заявление по чл. 410 ГПК и по образувано ч. гр. д. № 5319/2022 г. била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжника депозирал възражение .Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК съдът дал указания на заявителя да предяви установителен иск, за да докаже вземането си.

Поради изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумите: 25.00 лева, представляваща част от вноска в размер на 700.00 с падежна дата 11.07.2022г. , по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 357480/13.10.2021 г. Претендира и присъждане на съдебни разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Т. Х. С., чрез процес. си представител, счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит нарушавал разпоредби от ЗПК, поради което бил недействителен. Предвиден бил ГПР като абсолютна процентна стойност 48.44 %, без да са посочени взетите предвид допускания, използвайки при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.20 от ЗПК.

В договора липсвала конкретизация относно начина, по който бил формиран посоченият ГПР, което водело и до неяснота относно включените в него компоненти, тъй като изрично било указано, че в него няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, а това от своя страна било нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Неясното определяне на ГПР било самостоятелно основание за нищожност на 2 договора, съгласно чл. 22 ЗПК. Същият нарушавал и разпоредби от ЗЗП, поради което също се явявал недействителен.

В случая нищожността на посочените клаузи по договора обуславяла недействителността на целия договор. По изложените съображения, че липсва валидно сключен договор за кредит и усвояване на отпуснатата с него сума, моли предявените искове да бъдат оставени без уважение.

Евентуално, ако съдът приеме, че е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, по който сумата е усвоена от ответника, моли контрактът да бъде прогласен за недействителен по изложените по-горе съображения и да се признае за установено, че ответникът дължи само действително получената сума.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №5319/2022г. по описа на РРС, приета е и неоспорена от страните съдебноикономическа експертиза и съдебно-техническа експертиза.

Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5319/2022 г. по описа на Районен съд Русе, срещу Т. Х. С. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, № 2587/26.10.2022 г. в полза на "Изи Финанс" ЕООД, гр. София, за сумите: 25.00 лева, представляваща част от вноска за в размер на 700.00 с падежна дата 11.07.2022г., по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 357480/13.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2022 г. Във връзка с депозирано възражение от длъжника по делото, заповедният съд е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Вземането на ищеца се основава на Договор за предоставяне на кредит № 357480/13.10.2021 г., сключен между него като кредитор и ответника като потребител, по силата на който кредиторът се задължава да предаде в собственост на потребителя сумата от 700 лв., срещу задължението на последния за погасяване на кредита в срок от 30 дни, при фиксиран лихвен процент от 40.15 %. Общо дължимата сума за връщане е в размер на 723.10 лв. в случай на предоставено обезпечение по чл. 3 от договора. При непредставяне на обезпечение /банкова гаранция или двама поръчители с нетен осигурителен доход от 1000 лв. / общата дължима сума възлиза на 792.40 лв.

Договорът съдържа и погасителния план, изготвен в два варианта – при представено обезпечение или при непредставено такова.

В чл. 2, ал. 1, т. 5 от същия е уговорен ГПР по кредита от 48,44 %. Уточнено е, че този ГПР се определя, като са взети предвид следните допускания: Договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си и съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за 3 забава и неустойки за неизпълнение.

Към контракта са приложени и Общите условия на заемодателя, действащи по време на сключването му. Представена е и електронна кореспонденция между страните, както и разписка за извършено плащане с получател - ответникът, извършено чрез каса на "Изи пей".

От представените писмени доказателства, както и от заключението на съдебнотехническата експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено, се установява, че между "Изи Финанс" ООД и Т. Х. С. е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на кредит № 357480 от 13.10.2021 г., а от заключението на съдебно-икономическата експертиза, което съдът възприема като компетентно и обективно дадено – че заемната сума в размер от 700 лв. е наредена от "Изи Финанс" ЕООД и същата е постъпила н а 13.10.2021 г. в сметка с титуляр ответницата в Уникредит Булбанк АД. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната сума, като с оглед събраните по делото доказателства, вкл. и приетото заключение на съдебно-икономическата експертиза, съдът намира за установено, че заемната сума е предадена на кредитополучателя.

Към датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК е настъпил падежът на всички вноски по погасителния план и ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че е изпълнявал задълженията си по договора за предоставяне на кредит № 357480/13.10.2021 г.

Страните спорят относно валидността на договорните уговорки.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа "годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин".

В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по-горе, но не и как е формиран той. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване 4 на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В настоящия случай тези основания не са изложени в договора, като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 48, 3 %. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора.

По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца претендираната сума от 25.00 лева, представляваща част от вноска за главница в общ размер на 700.00 с падежна дата 10.07.2022г. , по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 357480/13.10.2021 г.

При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото от ищеца, предвид уважаването на иска.

В представения списък на разноски по чл. 80 ГПК ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на иска. Останалите направени по водене на делото разноски са: 50.00 лв. държавна такса и 600.00лв. депозит за вещи лица. Общият размер на разноските е 750 лева, които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed537ddd-5d5f-4799-be63-59df03a45210