Решение № 52 от 24.02.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Смолян, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500526 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № 220/07.11.2024 г. по гр.дело № 198/2024 г.

Маданският районен съд ОСЪЖДА „Ю. Б.“ ЕООД-гр. С. да заплати на Б. К. К. сумата от 542,87 лева главница, представляваща недължимо платени лихва и такси по Договор за кредит № L30**** от 02.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.05.2024 г., до окончателно изплащане на вземането.

На следващо място, „Ю. Б.“ ЕООД- гр.С. е осъдено да заплати на Б. К. К. сумата от 50 лева направени по делото разноски за държавна такса; а в полза на адв. М. М. О., АК С. - сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Срещу решението е подадена допустима въззивна жалба от „Ю.

Б.“ ЕООД-гр.С., чрез гл.юрк.П. С., с искане да бъде отменено и искът на Б. К.

– отхвърлен. Дружеството претендира и за разноските по делото в размер на 400 лв. за юрк.възнаграждение.

1

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. От юрк.З. Х. жалбата се поддържа посредством писмена молба.

С отговор по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемият Б. К. К., чрез пълномощника си адв.М. О., оспорва жалбата и моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв за въззивното производство.

В съдебно заседание за въззиваемия, редовно призован, пълномощникът му адв.М. О. продължава да оспорва жалбата.

Въззивният съд намира, че решението е правилно и следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Маданския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК с някои допълнения. По оплакванията в жалбата съобразява следното:

Таксата от договора за потребителски кредит №

L30****/02.11.2022 г. между страните, определяща я в размер на 426,82 лв., наречена „такса за разглеждане“, представлява всъщност прикрита възнаградителна лихва – печалба за кредитора, която не е обявена като такава, а и е придаден вид на такса за услуга, каквато кредиторът всъщност не извършва отделно, защото именно това е предметът му на дейност. След като маскира тази допълнителна възнаградителна лихва като такса за някаква услуга, клаузата за нея не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.

Основание за извода, че таксата е прикрита възнаградителна лихва, е начинът на уредбата и в договора: записано е, че таксата за разглеждане се дължи в деня на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план-приложение към индивидуалния договор.

Според погасителния план, месечната погасителна вноска се образува от три съставки – съответно за погасяване на главницата, на лихвата и на таксата.

Последното изречение от частта на договора, касаеща тази такса, е показателно – според него, в случаите, когато клиентът избере плащането на Договорно възнаграждение, последният не е длъжен да заплати таксата за разглеждане и лихвите. Това означава, че всъщност кредиторът придава такова 2 значение на таксата, каквото придава на лихвите – възнаграждение за отпуснатия паричен ресурс, тъй като сборът от таксата и лихвите не се дължи при плащане на договорно възнаграждение.

В подкрепа на извода, че т.нар.такса за разглеждане е възнаградителна лихва, се явява и обстоятелството, че размерът и от 426,82 лв. надвишава размера на записаната възнаградителна лихва от 331,85 лв. и представлява 28 % от отпуснатата по кредита главница от 1 500 лв.

При направеното от въззивния съд изчисление посредством Калкулатор.бг се вижда, че при отпуснати в заем 1 500 лв., за срок от 24 месеца, при 23 месечни погасителни вноски от 94,14 лв. и последна 24-та изравнителна в размер на 93,45 лв. съгласно погасителния план на л.11 от делото на РС, размерът на възнаградителната лихва възлиза не на записаните в договора 20 % , а на цели 42,86 %, макар сумата за таксата да излиза включена в ГПР, който обаче също е различен от записания в договора, макар и с незначителна разлика – 52,36 %, вместо 52 %.

След като в договора не е записан действителният размер на възнаградителната лихва и, както правилно е приел РС, само от съдържанието му не може да се направи извод кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, защото не е ясно откъде идва разликата от 32 % между размера на записания ГПР и годишния лихвен процент, който е част от него, договорът не отговаря на изискванията на ЗПК. В него липсват задължителните реквизити, изисквани от чл.11, ал.1, т.9, пр.1 и т.10 ЗПК.

Това от своя страна прави договора недействителен на осн.чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, поради което и на осн.чл.23 ЗПК потребителят-кредитополучател дължи само чистата стойност на кредита. В случая тя е 1 500 лв., а Б. К. е върнал на „Ю. Б.“ ЕООД сумата 2042,87 лв., която е с 542,87 лв. повече. Именно тази разлика се явява платена при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, поради което правилно дружеството е осъдено с обжалваното решение да я върне на въззиваемия.

На осн.чл.78, ал.1 и чл.38, ал.2 ЗАдв дружествотожалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на въззиваемия – адвокат М. О., възнаграждение за защита на въззиваемия К. във въззивното производство в размер на 400 лв.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 220/07.11.2024 г. по гр.дело

№ 198/2024 г. на Маданския районен съд.

ОСЪЖДА „Ю. Б.“ ЕООД-гр.С. ЕИК *******, да заплати на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв на адвокат М. М. О., от Адвокатска колегия-С., личен номер *******, възнаграждение за защита на Б. К. във въззивното производство в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване заради ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4