Определение № 18074 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18074 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно частно гражданско дело № 20241100512521 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274- чл.279 ГПК, вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 117 857 от 30.10.2024г. по описа на СГС, подадена от И. Б. С. срещу решение, имащо характер на определение, № 16 723 от 11.09.2024г. постановено по гр.д. № 47 120/2023г. по описа на СРС, 39 – ти състав, с което е прекратено като недопустимо производството по иска с правна квалификация чл. 439 от ГПК, предявен от частния жалбоподател срещу „Топлофикация София“ ЕАД, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 3 310, 95 лв., представляваща главница за топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 20.02.2018г. по гр. д. № 63062/2017г. по описа на СРС, 67 състав, поради погасяването му по давност.

Жалбоподателят - И. Б. С., поддържа, че за него е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 ГПК, тъй като погасяването на дълга в резултат на принудителни действия е станало в хода на висящ съдебен процес. Моли съда решението, имащо характер на определение, да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната по спора страна – „Топлофикация София“ ЕАД в законоустановения срок изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното:

Производството пред СРС е образувано по искова молба, подадена на 23.08.2023г. от И. Б. С. срещу „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявен 1 отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 3310, 95 лв., представляваща главница за топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 20.02.2018г. по гр. д. №63 062/2017г. по описа на СРС, 67 състав, поради погасяването му по давност. В исковата молба се твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп. д. №149/2023г. по описа на ЧСИ Б.Б., а периодът, в който е текла погасителна давност относно вземането е 02.01.2018г. /датата, на която заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е влязла в сила/ – 10.03.2023г. Ищецът е заплатил дължимата държавна такса за производството на 11.12.2023г. /л. 30 от делото на СРС/.

Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД в срок е депозирал отговор, в който е посочил, че признава посочените в исковата молба факти, че срещу ищеца има издаден изпълнителен лист по посоченото гражданско дело на основание влязла в сила заповед за изпълнение и въз основа на този документ е образувано изп. д. №149/2023г. по описа на ЧСИ Б.Б.. Твърди, че на 15.01.2024г. е изготвено съобщение, с което е уведомена тази страна за приключване на това изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, което към настоящият момент е влязло в сила.

По искане на страните е изискано и прието в заверен препис копие на изпълнително дело №20238560400149. На л. 104 от това дело е представено разпореждане за приключване от 15.01.2024г., в което е посочено, че изп. дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.02.2018г. издаден по гр. д.

№63 062/2017г. по описа на СРС, 67 състав и поради извършено погасяване на задълженията чрез плащане на 15.01.2024г., се приключва изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. На л. 106 е представено изпратеното съобщение за посоченото разпореждане до взискателя. На 05.02.2024г. е връчен препис от посоченото разпореждане на процесуалният представител на длъжника – л. 109 от изпълнителното дело.

С решение, имащо характер на определение, № 16 723 от 11.09.2024г., постановено по гр.д. № 47 120/2023г. по описа на СРС, 39-ти състав, съдът е прекратил производството по делото като недопустимо. За да постанови обжалвания акт, районният съд е приел, че по делото се установява изпълнение на задължението от длъжника по отношение на процесните суми предмет на изпълнителния лист от 20.02.2018 г. по гр.д. № 63062/2017 г. по описа на СРС, 67 състав.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Нормата на чл. 130 ГПК задължава съда да следи служебно за наличието на положителни и липсата на отрицателни процесуални предпоставки за допустимостта на иска, между които е и интересът от търсената съдебна защита. Същата разпоредба предвижда констатиране недопустимостта на иска на етап проверка на исковата молба, което не изключва възможността тази констатация да се направи и в по-късен момент от развитието на производството, като израз на служебното начало в процеса.

Настоящият съдебен състав намира, че събраните доказателства, дават основание за приемането на извод за процесуална недопустимост на предявения иск, до какъвто извод е стигнал и първостепенния съд.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно, чл. 439, ал. 2 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. При уважаване на отрицателния установителен иск за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. В конкретния случай, от представените по делото писмени доказателства се установява /като за този факт, страните по делото не спорят/, изпълнение на задължението от длъжника по отношение на процесните суми предмет на изпълнителния лист от 20.02.2018 г. по гр.д. № 63062/2017г. по описа на СРС, 67 състав. В този случай, правилно районният съд е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 439 от ГПК, тъй като вече изпълнителното производство е прекратено и няма как да бъде осъществена целта на това производство /по иска по чл. 439 от ГПК/, а именно прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК.

В този смисъл и е постоянната съдебна практика на ВКС /определение №1056 от 07.03.2024г. по гр. д. №2427/2023г. IV Г. О. на ВКС и др. /.

За пълнота следва да се посочи, че длъжникът е знаел, че по изпълнителното дело се извършват плащания от неговия работодател и е имал правната възможност или да поиска спиране на изпълнението, като обезпечителна мярка докато се разглежда искът по чл. 439 от ГПК или е имал възможност да предяви директно иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД относно 3 вече събраната към датата на подаване на исковата молба сума, за която счита, че е погасена по давност и след това в хода на процеса да увеличи размерът на иска, предвид последващи извършени плащания от него/съответно неговия работодател. В разглеждания случай ищецът е заплатил дължимата държавна такса на 11.12.2023г. и след това на 12.12.2023г. и на 12.01.2024г. е заплатил остатъка от цялото задължение по изпълнителния лист.

С тези мотиви въззивният съд приема, че частната жалба срещу обжалваното решение, имащо характер на определение, е неоснователна и последното следва да се потвърди.

Относно направените разноски за настоящото производство Ответникът е претендирал присъждане на направените от него разноски в настоящото производство - юрисконсултско възнаграждение.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва жалбоподателят да заплати на ответника сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.

25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение, имащо характер на определение, № 16 723 от 11.09.2024г. постановено по гр.д. № 47 120/2023г. по описа на СРС, 39 – ти състав, с което е прекратено като недопустимо производството по иска с правна квалификация чл. 439 от ГПК, предявен от частния жалбоподател срещу „Топлофикация София“ ЕАД, за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата от 3 310, 95 лв., представляваща главница за топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 20.02.2018г. по гр. д. № 63062/2017г. по описа на СРС, 67 състав, поради погасяването му по давност.

ОСЪЖДА И. Б. С., ЕГН - **********, със съдебен адрес: гр. ****, офис – партер – чрез адвокат В.Т. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК - 831609046 с адрес: гр. София, ул.

„Ястребец“ №23Б сумата от 50 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5