Решение № 22 от 09.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 339/2023
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 09.02.2024
- В сила
- 21.03.2024
- Състав
- ПЕТЯ СТОЯНОВА, Диана Василева, АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМИЛОВ ГРИГОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.5, ал.2,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."б" · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б."в" · Наказателен кодекс
- чл.343а · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1-4 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.5, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.67, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.78а, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Велико Търново, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:
АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234000600339 по описа за 2023 година С присъда № 24 от 13.09.2023г. постановена по нохд № 379 по описа за 2023г. на Плевенски окръжен съд подсъдимия М. Ш. А. е признат за виновен в това, че на 07.07.2021г. в гр.Койнаре, обл. Плевен, на кръстовище, образувано от ул.“Девети септември“ и ул.“Димитър Полянов“, с посока на движение по северното платно на ул.“Девети септември“, към централна градска част, при управление на МПС- л.автомобил м.“Опел Астра“ с рег. № ЕН 32 ****, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5, ал.2,т.1, чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Д. К. от гр.Койнаре, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1 във вр.с чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК е осъден на две години и осем месец.а лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от пет години.
Подсъдимият е признат за невинен в това да е допуснал нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и е оправдан в тази част от обвинението.
На основание чл.343г във вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от пет години.
1
Съдът се произнесъл по разноските и веществените доказателства.
Срещу присъдата е подадена жалба от частните обвинители Ц. П.
К., М. Ц. К. и П. Ц. К., чрез повереника си адв. Е. Б.. В жалбата и допълнението към нея се навежда довод за несправедливост на наложеното наказание. Считат, че определения размер, както на лишаването от свобода, така и на лишаването от права е крайно недостатъчен, както за поправянето на дееца, така и за постигане целите на генералната превенции по смисъла на чл.36 от НК- да се въздейства възпиращо и предупредително върху другите членове на обществото. Сочи се, че съдът не е отчел в достатъчна степен постигането на генералната превенция на наказанието, като са изложени подробни доводи в тази насока. Твърди се, че условното осъждане в случая е проява на неоправдан либерализъм и прекомерно снизхождение спрямо подсъдимия, тъй като се касаело за водач с множество нарушения на правилата за движение по пътищата, включително и за управление с превишена скорост. Не било отчетено и предишното му осъждане за транспортно престъпление, независимо, че бил реабилитиран по него, което сочело, че не е изиграло поправителна роля по отношение на подсъдимия.
Сочи се, че съдът е отчел съпричиняването на резултата от страна на пострадалата, но следвало да се има предвид, че нейното неправомерно поведение не изключва отговорността на подсъдимия.
В жалбата се сочи, че при постановяване на присъдата съдът е допуснал технически грешки, като е записал в диспозитива, че лишава подсъдимия от правоуправление на основание чл.343г във вр.с чл.343а от НК, както и че го е осъдил във вр.с чл.5, ал.1, т.1 от НК, а го е оправдал по това обвинение.
Направено е искане за изменение на присъдата в санкционната й част, като се увеличи наложеното наказание на шест години лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета, да се увеличи лишаването от правоуправление на девет години. Направено е и алтернативно искане, ако осъждането е условно, то на подсъдимия, на основание чл.67, ал.3 от НК да му бъдат наложени пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1-4 от НК, като срока им да е равен на изпитателния.
В процесуалния срок против жалбата е подадено възражение от подсъдимия М. Алексондров чрез адв. А., в което са изложени доводи защо се 2 оспорва въззивната жалба и се иска потвърждаване на присъдата на ПлОС.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура не оспорва жалбата. Заявява, че ако съдът намери предпоставки и може да изложи мотиви, то няма пречки да се увеличи размера на наложеното наказание.
Повереника на частните обвинители адв. Б. поддържа подадената жалба с изложените в нея и допълнението доводи и направено искане. Счита, че неправилно съдът е приел като смекчаващи обстоятелства направено обаждане на тел.112 и съпричиняване на вредоносния резултат и излага дови в тази насока. Моли жалбата да бъде уважена, като се увеличи размера на наложените наказания, така както са го поискали.
Подсъдимият М. А. и защитника му адв.Ц. А. оспорват жалбата.
Молят същата да се остави без уважение и да се потвърди присъдата на Плевенски окръжен съд като правилна и законосъобразна. Поддържат изложеното в подаденото писмено възражение срещу въззивната жалба.
В правото си на последна дума подсъдимият моли да се потвърди присъдата на окръжния съд.
Въззивният съд, в настоящия си състав, разгледа подадената жалба, взе предвид становището на страните и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното:
На подсъдимия М. Ш. А. е предявено обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1 от НК.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава ХVІІ от НПК и в частност по реда на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият е направили признание относно фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не се събират доказателства за тях.
При извършената проверка въззивният съд констатира , че процесуалната дейност на окръжния съд е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на това диференцирано производство, спазен е процесуалния ред за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото, която съответства на изложеното в обвинителния акт, като 3 правилно и обосновано е приел, че тя се подкрепя от събраните на досъдебното производство писмени, гласни и веществени доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимия. Установената фактическа обстановка по делото е следната:
Подсъдимият М. А. е правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „М“ от 2007 година. От приложената по делото справка за водач е видно, че на същия са му налагани множество административни наказания за неспазване правилата за движение по пътищата, включително за управление на МПС с превишена скорост. С…. от 2017г. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000лв.
На 07.07.2021г., около 13.30ч., подсъдимият А. предприел управлението на собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ЕН 3*** в гр.Койнаре. Движел се по ул.“Девети септември“ по посока изхода на града към гр.Червен бряг. Пътният участък по който се движел бил изграден от две пътни платна за еднопосочно движение, които били разделени от затворена разделителна ивица от 1,7м. Времето било ясно и слънчево. По същото време пострадалата В. К. се движела с велосипеда си по ул.“Димитър Полянов“. Тя предприела навлизане в кръстовището с ул.“Девети септември“, като се движела със скорост от 8,9км/. В този момент подсъдимия се движел по северното платно на ул.“Девети септември“ със скорост от 90км/ч. Той имал техническа възможност да възприеме пострадалата и да предприеме необходимите действия за намаляване на скоростта и спиране, но не изпълнил това си задължение ефективно. Той предприел частично спиране, като отложил следа върху асфалтовата настилка с дължина от 5м. Движейки се е един към друг, велосипедиста със скорост от 8,9км./ч и лекия автомобил със скорост 63,04км/ч, се стигнало да страничен, кос удар между челната част на лекия автомобил и велосипеда на пострадалата. При контакта между двете превозни средства, тялото на пострадалата се отклонило надясно спрямо посоката на движение и паднала върху предното обзорно стъкло и челната част на тавана на автомобила. Последвал контакт с обзорното стъкло, а на главата в горната част на рамковата конструкция. От удара тялото на пострадалата отхвръкнало напред, по посока движението на лекия автомобил, където падайки върху пътната настилка се преобърнало. Велосипеда, след удара се установил на мястото, където е намерен при огледа. След удара 4 последвало транслационно закъснително движение на лекия автомобил, като отложил следи до момента на установяването му в покой.
Подсъдимият слязъл от автомобила и виждайки състоянието на пострадалата предприел обаждане на тел.112, но поради стресовото си състояние не могъл да стори това, а предал на телефона си на пристигналия на място св.С. Т., който подал сигнал за настъпилото произшествие.
Междувременно сигнал за произшествието бил подаден и от други лица.
Мястото е посетено от екип на ЦСМП и служители на МВР.
Пострадалата е откарана в болнично заведение, където по- късно починала.
На мястото е извършен оглед, за което действие е съставен протокол и фотоалбум към него, приложени в ДП.
От изготвеното на досъдебното производство заключение на съдебномедицинска експертиза се установява, че смъртта на пострадалата В. Д. К. се дължи на съчетана тъпа травма, довела до счупвания на кости, увреждания на вътрешни органи, изливи на кръв и последващ шок. Посочено е, че всички увреждания могат да бъдат получени при настъпилото ПТП.
В заключението на комплексната тройна автотехничека и медицинска експертиза подробно е описан механизма на осъществяване на ПТП, скоростите на движение на двете превозни средства. Вещите лица сочат, че произшествието е било технически предотвратимо и от двамата водачи на превозните средства, при различно поведение от това, което в действителност са реализирали посредством действията си. Подсъдимият, като водач на МПС е имал техническата възможност да предприеме спиране и да спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП, ако е управлявал автомобила с максимално разрешената скорост в пътния участък. Пострадалата също е имала техническа възможност да възприеме лекия автомобил като местоположение, посока и направление на движение, преди да предприеме навлизане в северното платно на ул.“Девети септември“, да спре и да пропусне автомобила.
Горната фактическа обстановка правилно е установена от окръжния съд въз основа на самопризнанията на подсъдимия и гласните и писмени доказателства, събрани по предвидения в НПК ред на ДП.
5
При установената фактическа обстановка окръжният съд правилно е приел, че като на 07.07.2021г. в гр.Койнаре, обл. Плевен, на кръстовище, образувано от ул.“Девети септември“ и ул.“Димитър Полянов“, с посока на движение по северното платно на ул.“Девети септември“, към централна градска част, при управление на МПС- л.автомобил м.“Опел Астра“ с рег. № ЕН 32 ****, нарушил правилата за движение по пътищата- чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Д. К. от гр.Койнаре, подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1 от НК за което го е признал за виновен и му е наложил наказание.
Настоящия съдебен състав намира за безспорно установено от обективна страна, че на посочената дата и място подсъдимият, при управление на МПС, е нарушил правилото на чл.21, ал1 от ЗДвП. Същият се е движел със скорост над разрешената за пътния участък, която е причината да не може да спре автомобила до мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. Именно това нарушение е в пряка и причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Неправилно съдът е приел, че деянието е осъществено и чрез нарушаване правилата на чл.5,ал.2, т.1 от ЗДвП. Трайна е практиката на ВКС, с която се приема, че с тези норми са въведени общи предписания за поведение на участниците в движение по пътищата, невъвеждащи конкретни задължения, чието неспазване да е възможно самостойно да формулира пряка причинно- следствена връзка с настъпилия противоправен резултат. Тези норми могат да намерят приложение само когато няма друго конкретно нарушение на правилата за движение по пътищата, какъвто не е настоящия случай.
Неправилно е прието и, че деянието е осъществено и чрез нарушаване правилото по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Отсъствието на постоянно упражняван контрол над автомобила е самостоятелно нарушение на правилата за движение и може да бъде осъществено само доколкото не е налице нарушение относно режима на скоростта. Това са случаи на изгубване на контрол над автомобила, поради заспиване на водача, отклоняване на вниманието му, разсейване и др., какъвто не е настоящия случай.
Разпечатката съдържа 44 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed52388c-700d-4c06-b2fe-fcf82fd676fc