Присъда № 134 от 21.09.2022, Районен съд - Бургас

мотиви към присъда № 134/ 21.09.2022г. по н.ч.х.д.№ 502/ 2022г. по описа на Бургаския районен съд

Производството по делото е образувано по повод тъжбата на М. М. Г. с ЕГН ********** срещу Р. Х. Г. с ЕГН **********, с която е повдигнато обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК.

От своя страна Р. Х. Г. с ЕГН ********** е подала тъжба срещу М. М. Г. с ЕГН **********, с която е повдигнала обвинения за престъпления по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и чл.130, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК, по повод, на която е било образувано НЧХД № 1319/2022г. по описа на Районен съд-Бургас.

Сезиран с искане за обединяване на НЧХД № 502/2022г. и НЧХД № 1319/2022г., съдът е констатирал, че между двете производства е налице връзка, тъй като се касае за спор между същите страни и за същия инцидент. С цел правилното изясняване на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина в съответствие с чл.13, ал.1 от НПК, на основание чл.41, ал.1 от НПК съдът е обединил двете производства под настоящия номер на делото.

В съдебно заседание адв.Х. от БАК, като повереник и защитник на М. М. Г. поддържа обвинението за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК. Моли съда да признае Р. Х. Г. за виновна. По отношение на повдигнатите от последната обвинения срещу Г. релевира доводи за недоказаност, поради което моли съда, да признае последната за невинна и да постанови оправдателна присъда.

М. М. Г. моли съда да признае Р. Х. Г. за виновна за извършено престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК спрямо нея. Не се признава за виновна по повдигнатото от Г. обвинение за престъпления чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и чл.130, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК.

Защитникът и повереник на Р. Х. Г. адв.М. от БАК счита, че по делото не са събрани достатъчно безспорни доказателства за обвинението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК срещу нея. Моли за оправдателна присъда. По отношение на повдигнатите обвинения от нейна страна срещу М. М. Г. моли съда, да признае последната за виновна за престъпленията по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и чл.130, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК.

Р. Х. Г. не се признава за виновна за обвинението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК срещу нея. Като подсъдима, дава обяснения в хода на съдебното следствие. Моли съда да признае Г. за виновна по повдигнатото от нея обвинение за престъпления по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК и чл.130, ал.1 от НК вр. чл.23, ал.1 от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното :

М. М. Г. с ЕГН ********** е родена на 1****. Тя е ***.

Р. Х. Г. с ЕГН ********** е родена на ***. Същата е ***

От края на 2018г. М. М. Г. работела като продавач-консултант в магазин за хранителни стоки ***. Със заповед № 16/31.10.2020г. на управителя на „*-*“ЕООД З.С., считано от 01.11.2020г. е възложено на Г. да изпълнява длъжността управител в горепосочения търговски обект. Р. Х. Г., била редовен клиент на магазина и притежавала фризьорски салон в близост до него.

Ноторно е известно, че с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република 1

България е обявено извънредно положение за цялата и територия, във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19. С Решение № 629 от 26 август 2021г. на Министерски съвет на основание чл.63, ал.2 във връзка с ал.3, т.1, 2, 3, 7 и 8 от Закона за здравето и чл.73 от Административнопроцесуалния кодекс е удължен срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020г. и удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020г., Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020г., Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020г., Решение № 525 на Министерския съвет от 30 юли 2020 г., Решение № 609 на Министерския съвет от 28 август 2020г., Решение № 673 на Министерския съвет от 25 септември 2020г., Решение № 855 на Министерския съвет от 25 ноември 2020г., Решение № 72 на Министерския съвет от 26 януари 2021г., Решение № 395 на Министерския съвет от 28 април 2021г., Решение № 426 на Министерския съвет от 26 май 2021г. и Решение № 547 на Министерския съвет от 28 юли 2021г. извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за жИ.та и здравето на гражданите, считано от 1 септември 2021г. до 30 ноември 2021г.

На 23.10.2021г. тъжителката М. Г. била на работа в магазин „*“, заедно с колежките си – свидетелките Д.И.Д. и Д.Г.А. Същият ден, в ранния следобед Р. Г., посетила процесния търговски обект за да си купи кисело мляко. По това време в магазина нямало много хора. Г. била без предпазна маска, поради което М. Г. учтИ. и направила забележка да си сложи. Г. не си сложила маска, при което отново последвала забележка от управителя М. Г.. След тази забележка Г. изведнъж агресирала и започнала да обижда Г. с думите „боклук“ и „мърша“.

Оставила взетите продукти, като казала, че има и други магазини, от където ще си купи мляко и напуснала магазина. Свидетели очевидци на случилото се станали свидетелите Д.Д., Д.А., Т.Б., С.С. и В.С..

След като напуснала магазина Р. Г. отишла в магазин „* 4“, който се намирал по-нагоре.

След около 10-15 минути се върнала в магазина на ** и пред магазина отново започнала да крещи същите думи „боклук“ и „мърша“ по адрес на М. Г.. Последната излязла да и каже да се отдръпне от входа на магазина и да не пречи на клиентите, но Г. продължавала да я обижда със същите думи и да се заканва, че това няма да и се размине, като посегнала да я удари, при което сама паднала на земята.

Свидетелката Д.Д. лично е възприела част от описаните по-горе събития. Твърди, че познава Г. като редовен клиент, както и че лично е възприела казаното от нея по адрес на Г..

Чула е как нарекла Г. „боклук“ и „мърша“. Категорична е, че агресивното поведение на Г. не е било предизвикано по никакъв начин от Г. и обидите по неин адрес били без повод и причина. Последната отправила единствено забележка към Г. да си сложи маска, тъй като тя никога не спазвала мерките при посещенията си в магазина по време на пандемията. В тази връзка самата тя и другите и колежки многократно са и правили забележка при други нейни посещения.

От показанията на свидетелката А. се установява, че познава Р. Г. като клиент. До въпросната дата тя не е създавала проблеми на персонала, но винаги, когато посещавала магазина, била без маска, което към онзи момент било задължително. Чула е как управителката Г. и казала да напусне магазина и лично възприела казаните думи по неин адрес „боклук“ и „мърша“.

По същото време свидетелят Т.Б., който живеел в района на магазина, бил близо до изхода на пазар „К.“, когато чул крясъци и викове. Това привлякло вниманието му.

Приближавайки се разпознал Р. Г., която познавал, тъй като живеела на същата улица и била конфликтна личност. Свидетелят видял как Г. и Г., която визуално познавал били в словесен спор. Чул как Р. Г. многократно нарекла М. Г. „боклук“ и „мърша“. Лично възприел как Г. посегнала да удари Г., но паднала на земята. Със самото ставане от земята Г. се подхлъзнала и паднала отново. Впоследствие видял, че работната престилка на Г. била 2 скъсана. Божанов е категоричен, че М. Г. не е посягала и не е бутала Р. Г.. Тя само се отдръпнала, когато Г. посегнала към нея, което било нормална реакция.

Свидетел на случилото се станал и В.С., който по същото време бил на около 50 метра, до входа на пазара и изчаквал съпругата си – свидетелката С.С., който по това време посетила магазина за да си купи нещо сладко. Свидетелят чул, че две жени се карат пред магазин „*“. Разпознал едната като Р. Г., която била негова фризьорка. Не е чул за какво точно се карат, но видял, че Г. била повалена на земята, защото била блъсната от другата жена. Свидетелят Славов заявява, че не носи очила, въпреки, че е с диоптър около 2,5 и понякога не е добре със зрението, тъй като е диабетик. Потвърждава, че на мястото на инцидента е присъствал свидетеля Т.Б..

Свидетелката С.С. е съпруга на свидетеля В.С. и по същото време е посетила магазин „*“.

Когато влязла в магазина видяла съседката си Р. Г. и я поздравила. Когато двете се разминали, свидетелката чула израза „Виж се на какво приличаш, ма простачко“. Обърнала се и видяла, че Г. се разправя с продавачките на касата. Това я мотивирало да се откаже от пазарув*о и да напусне магазина. Свидетелката Славова сочи, че свидетелят Славов е диабетик и понякога зрението му се влошава, но твърди, че тогава е бил добре. След време, когато свидетелката Славова срещнала Р. Г. разбрала от нея, че била нападната от една от продавачките.

По делото е разпитан свидетеля Г. Х. на длъжност полицейски инспектор към Първо РУ МВР-Бургас. Към инкриминираната дата свидетелят обслужвал района около пазар „К.“.

Във връзка със случая той заявява, че са установени свидетелите на ивцидента и са снети сведения от тях, приложени към преписката.

По делото са изискани и приложени, като доказателства преписка вх.№ 4310009513/2021г. по описа на първо РУ МВР-Бургас, пр.пр.вх.№ 16761/2021г. по описа Районна прокуратура-Бургас, както и преписка вх.№ 431000-10007/2021г. по описа на Първо РУ МВР-Бургас, вх.№ 15035/2021г. по описа на Районна прокуратура-Бургас.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Д.Д., Д.А., Т.Б., С.С., Г. Х. и отчасти на показанията на свидетеля В.С. и от събраните писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Д., Д.А., Т.Б., С.С. и Г. Хинев, тъй като показанията им кореспондират помежду си, непротИ.речиви са и са логически последователни.

Показанията на свидетеля В.С. съдът не кредитира изцяло. Показанията на този свидетел са относими, доколкото от тях става ясно, че е бил на мястото на инцидента. Показанията му отчасти потвърждават установени обстоятелства, посредством други доказателствени източници и в този смисъл бяха кредитирани от съда. Показанията на свидетеля касаещи неговите лични възприятия относно повалянето на Г. на земята, и блъск*о и от другата жена не бяха ценени. На първо място тези негови показания са изолирани и не кореспондират с останалите доказателствени източници. От друга страна, както стана ясно свидетелят е с 2,5 диоптъра, не носи очила и едва ли в това състояние би могъл да възприеме с точност случващото се на 50 метра разстояние, още повече, че според показанията на неговата съпруга зрението му се влошава, следствие от диабета, от който страда.

Обясненията на подсъдимите съдът прецени в съвкупност с останалия доказателствен материал, тъй като същите освен, че са гласно доказателствено средство са и средство за защита. Гореописаната фактическа обстановка се установява отчасти и от обясненията на подсъдимите М. Г. и Р. Г., дадени в хода на съдебното следствие, Гореизброените доказателства са събрани съобразно предвидените в НПК способи. Те са непротИ.речиви и взаимнодопълващи се, допринасят за установяване на обективната истина и бяха ценени от съда.

С гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи, че подсъдимата Р. Х. Г. е 3 осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК, като в гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление

На 23.10.2021г. около 15:30 часа в гр.Бургас, в магазин „*“, находящ се на адрес **, казала публично унизителни за честта и достойнството на М. М. Г., ЕГН **********, думи в нейно присъствие в качеството и на длъжностно лице- управител на магазин при изпълнение на службата и , като я нарекла „боклук“ и „мърша“, и на На 23.10.2021г. около 15:45 часа в гр.Бургас, в магазин „*“, находящ се на адрес **, казала публично унизителни за честта и достойнството на М. М. Г., ЕГН **********, думи в нейно присъствие в качеството и на длъжностно лице- управител на магазин при изпълнение на службата и , като я нарекла „боклук“ и „мърша“, поради което я призна за виновна по подигнатото обвинение.