Решение № 15751 от 02.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15751 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20231110108036 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД искова молба и уточняваща такава /л. 50/ срещу Г. Т. П. – наследник на С. И. П., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищцовото дружество сумите както следва:

716,60 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 136,73 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 02.02.2023 г., 20,06 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,39 лв. – мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 02.02.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.

Ищецът твърди, че наследодателят на ответника, като собственик на процесния гараж е имал качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди се, че след като не е заплатил дължимите се суми за доставена топлинна енергия и дялово разпределение ответникът е изпаднал в забава, като в тази връзка е формулирана акцесорна претенция за лихва в индивидуализираните в исковата молба размери.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

1

Съдът като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца формулира искане за постановяване на неприсъствено решение, при твърдения, че са налице предвидените в закона предпоставки.

Настоящият съдебен състав, като съобрази, че ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се е яви в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, както и че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за основателност на заявените искови претенции, намира че са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат уважени, доколкото ответникът е предупреден за тази правна възможност, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението за насрочване.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 300.00лв., от които 200.00лв. – държавна такса и 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Т. П. , ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, /адрес/, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: 716,60 лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.04.2021г., до топлоснабден имот с абонатен номер 125165, представляващ гараж 4, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, 136,73 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 02.02.2023 г., 20,06 лв. – стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и 4,39 лв. – мораторна лихва за периода от 05.03.2020 г. до 02.02.2023 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.

ОСЪЖДА Г. Т. П. , ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 300.00лв. – разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т. С.“ Е..

Решението, по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК, не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2