Решение № 6134 от 08.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6134 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100512272 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20125603 от 02.07.2021г., постановено по гр.дело №5466/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 24-ти състав, са отхвърлени предявените от "БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, срещу П. КА. КАМ. /Р. К. К./, гражданин на Република Полша, роден на ****г., искове по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ за осъждане П. КА. КАМ. /Р. К. К./ да заплати на "БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, сумата в размер на 6984.4 7 лв., представляваща главница по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.06.2018г.; договорна лихва в размер на 1605.0 4 лв. за периода от 20.10.2019г. до 28.01.2021г.; заемни такси в размер на 136.86 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба - 29.01.2021г. до окончателното изплащане на сумите, като неоснователни.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, чрез процесуален представител юрисконсулт П. А., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло постановеното решение №20125603 от 02.07.2021г., постановено по гр.дело №5466/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 24-ти състав, с което са отхвърлени предявените срещу П. КА. КАМ. осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.9 ЗПК. В постъпилата въззивна жалба са инвокирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила. Поддържа се, че неправилно и в противоречие на събраните по делото доказателства СРС е обосновал извода за недоказаност между страните да е бил сключен твърдения договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.06.2018г., заедно с допълнително споразумение към него от 28.08.2018г., с което предоставеният от банката кредитен лимит е увеличен на 7000 лв.. Твърди се, че първостепенният съд е допуснал процесуално нарушение като представени по делото преписи на документи са били изключени от доказателствения материал. Поддържа се още, че от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че с процесната кредитна карта с титуляр П. КА. КАМ. последният е усвоявал и извършвал плащания на парични суми, които плащания в заключението в табличен вид са индивидуализирани по дата основание и размер на изтеглени и платени суми. Излага се още, че неправилен е изводът на районния съд, че не било доказано ответникът да е получил процесната кредитна карта, съответно да е усвои сумите по предоставения кредитен лимит. Твърди се още, че в противоречие на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд неправилно не е приложил нормата на чл.23 ЗПК и не е присъдил в полза на ищеца чистата стойност на предоставения кредит, представляващ разлика между усвоената сума и постъпилите плащания по банковата сметка на ответника, която е изчислена в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго решение, с което да уважи предявените осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.9 ЗПК като основателни и доказани.

Претендира присъждане на разноски, сторени пред двете съдебни инстанции.

Представя списък по чл.80 ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - П. КА. КАМ. /Р. К. К./, гражданин на Република Полша, роден на ****г., чрез назначен особен представител адв.Р. Беловеждова, в срока п о чл.263, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че обжалваното решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях е обосновал правилен извод, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключени уговорки за възникване и изменение на договорно правоотношение на основание сключен между страните договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, изменен впоследствие с допълнително споразумение, съответно възникването на претендираните от ищеца вземания за главница, договорна лихва и заемни такси. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Предявени са от "БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, срещу П. КА. КАМ. /Р. К.

К./, гражданин на Република Полша, роден на ****г., при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.9 ЗПК.

С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, в което са отхвърлени предявените от "БАНКА ДСК" АД, ЕИК 121830616, срещу П. КА. КАМ. /Р. К. К./, гражданин на Република Полша, роден на ****г., при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.9 ЗПК.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В разглеждания случай от данните по делото се установява, че с оглед направено от назначения особен представител на ответника – въззиваем в настоящото производство изрично оспорване досежно автентичността на представени към исковата молба писмени доказателства, уточнено с молба вх.№25037314/12.10.2023г., е направено искане по чл.183, ал.1 ГПК, като съдът е приел същото за основателно и е указал на ищеца да представи оригиналите на писмените доказателства, находящи се от л.8 до л.39 от делото, като е бил уведомен за неблагоприятните последици при неизпълнение на това вменено му по закон задължение. В следващо открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител юрисконсулт П. А. е посочил, че е в невъзможност да представи оригиналите на оспорените документи, предвид на което съдът на основание чл.183, ал.1, изр.2 ГПК е изключил като доказателства следните писмените документи, приложени към исковата молба, както следва - Приложение А14 - декларация за предаване/връщане на банкова карта (л.8), декларация за гражданско и имуществено състояние и свързани лица (л.21), декларация - съгласие в съответствие с чл.4, ал.1, т.2 ЗЗЛД и §.1, т.13 от ДР на ЗЗЛД (л.22), декларация за предоставяне на преддоговорна информация (л.23), декларация за предоставяне на преддоговорна информация (л.38), искане за увеличение на лимит (л.39), погасителен план към договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица (л.11), погасителен план към допълнително споразумение от 28.08.2018г. към договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица (л.25), Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на "БАНКА ДСК" АД (л.12 до л.20), Общи условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на "БАНКА ДСК" АД (от л.26 до л.34), допълнително споразумение от 28.08.2018г. към договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица (л.24), Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитна карта с обслужващ кредит на "БАНКА ДСК" АД (от л.35 до л.37).

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран съда, е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г., ОСГТК на ВКС).

В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият 3 въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови решението, първостепенният съд е приел, че по делото не е доказано наличието на валидно възникнало, съответно изменено облигационно правоотношение между страните, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.06.2018г., заедно с допълнително споразумение към него от 28.08.2018г., с което предоставеният от банката кредитен лимит е увеличен на 7000 лв.. Посочено е още в мотивите на обжалвания съдебен акт, че от доказателствата по делото не се установява по категоричен начин факта, че ответникът - П. КА. КАМ. е усвоявал суми по процесния договор посредством теглене в брой и извършване на плащания, тъй като по делото е останал недоказан факта, че същият реално е получил процесната кредитна карта, с която се усвоява отпуснатия кредитен лимит. При така установените релевантни за спора факти, районният съд е обосновал извода, че ищецът не е доказал дължимостта от ответника на претендираните от него суми за главница, договорна лихва и заемни такси по процесният договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.06.2018г., заедно с допълнително споразумение към него от 28.08.2018г., поради което е прието, че предявените осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.9 ЗПК се явяват неоснователни и като такива са отхвърлени изцяло. Решението е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.9 ЗПК. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените осъдителни искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.9 ЗПК като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.