Решение № 1431 от 03.12.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1431 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20221000502519 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 260 988/18.03.22 г., постановено по гр.д. 12 507/20 г. по описа на СГС ответникът Д. О. застраховане ЕАД е осъден да заплати на пострадало от катастрофа лице В. Н. на основание чл. 432 КЗ обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 72 000 лв., ведно със законната лихва от 16.07.19 г. и такова – за имуществени вреди, в размер на 20 465.05 лв., със законната лихва от 16.07.19 г. За разликата до претендираните 200 000 лв. (частичен иск от пълен такъв в размер на 250 000 лв.) искът е отхвърлен. Присъдени са разноски. За да постанови решението СГС е приел, че пътувайки без предпазен пасажерски колан (на задната лява седалка) ищцата е съпричинила с 40% вредоносния резултат и е определил обезщетение за травмите й в пълнота 120 000 лв. Присъдил е изцяло обезщетение за заявените от ищцата имуществените вреди.

Недоволни от решението са и двете страни.

Въззивникът ответник твърди, че съдът правилно е възприел механизма на ПТП и е зачел по правилен начин процентното участие на ищцата за достигане до вредоносния резултат, но не е приспаднал 40% от доказаните в процеса като намиращи се в причинна връзка с катастрофата имуществени вреди.

Въззивничката ищца счита, че страданията й са подценени. Твърди, че съдът не 1 е основал изводите си на анализ на целия събран по делото доказателствен материал, игнорирал е неоснователно доказателствени искания на ищцата. На база на последното СГС е направил извод за съпричиняване на вредоносния резултат на база предположение (с оглед твърдение на вещо лице, че по тялото на пострадалата няма следа от предпазен колан, без да е доказано реалното съпричиняване на вредите). Не са зачетени неоснователно вреди, за които е представена медицинска документация. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на предявените претенции по начина, по който са заявени.

Направени са доказателствени искания, които САС е уважил.

В производството пред въззивния съд са приети неврологична съдебномедицинска експертиза, ендокринологична съдебно-медицинска експертиза и комплексна медико-автотехническа експертиза.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд – гр. София намира следното:

На база представена през време на въззивното производство присъда срещу водача на застрахованото МПС, изводите по която за виновността на дееца и противоправността на деянието са задължителни на основание чл. 300 ГПК за гражданския съд, пред въззивния състав се потвърждава правилността на направения от СГС извод за виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил.

Обстоятелството, че в осъдителната му част решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди е влязло в сила, обосновава липса на спор пред въззивната инстанция относно механизма на ПТП, наличието на елементите на деликтното поведение, основанията за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника.

Води се спор за част от заявените с исковата молба вреди, които не са съобразени от първоинстанционния съд като намиращи се в причинна връзка с катастрофата, за доказаността на възприетото от първоинстанционния съд съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата и степента на съпричиняването, за размера на вредите в пълнота и при приспадане на евентуално (ако се обоснове наличие на такова) съпричиняване.

В производството пред САС е приета медицинска експертиза, осъществена от вещо лице-невролог Б. С.. Същата след като изброява неврологичните страдания на ищцата, заключава, че доказаният челно-теменно разположен хигром (доброкачествено 2 образувание, изпълнено със серозна течност, което при ищцата не е показало прогресия и не изисква оперативно отстраняване) е в причинна връзка с катастрофата, тъй като появата му се дължи на нарушение на целостта на кухините и запълването им с цереброспинална течност. Според размера на образуванието то може да предизвиква личен дискомфорт (главоболие, позиви за повръщане, дезориентираност, смутена концентрация, огнищна неврологична симптоматика с или без припадъци, говорни нарушения, координационни нарушения, парези. В конкретния случай хигромът е с малки размери, без динамика в развитието, без да предизвиква огнищна неврологична симптоматика и поради това не е нужно да бъде отстранен с операция.

Прогнозата е благоприятна, но се препоръчва продължаващо проследяване с образни изследвания. Останалите документирани и установени от експерта неврологични страдания на ищцата са общи заболявания от дегенеративно или друго естество и нямат причинна връзка с катастрофата.

Специалистът ендокринолог – Д. Г. установява лек недостиг на щитовидни хормони при ехографски констатиран малък възел в левия лоб на щитовидната жлеза.

Вещото лице определя последния като клинично незначим. Установен е още микроаденом на хипофизата (хормононесекретиращ), инсулинова резистентност, дефицит на вит. Д, преходна хиперпролактенемия, която е медикаментозно индуцирана поради прием на антидепресанти. От тези заболявания хипотиреодизма и инсулиновата резистентност могат да са или да не са в причинна връзка с катастрофата, доколкото са отклонения с неизяснена етиология. И при двете състояния има наследствена предразположеност и теоретично негативно влияние за прояваването им под въздействие на стресогенни фактори. Вещото лице не може да утвърди или отрече, че претърпяната от ищцата катастрофа е отключила състоянията.

Предписани са медикаменти и след хоспитализация пациентката е изписана със заключение, че хормоните са в норма и не се налага продължаване на медикаментозното лечение. Експертът уточнява, че приемът на левотироксин не действа озрдравително, а компенсира недостига на тироксин и в един момент приемът му става отново необходим. Тъй като недостигът при ищцата е лек, има периоди, през които приемът на лекарството може да се преустановява. Приемът на Глюкофаж XR 500 мг. е заместител на недостигащия инсулин и има поддържащ ефект. Поради това е показан продължителен прием. Недостигът на вит. Д може да се преодолее с прием на синтетичен витамин и при достигане на нужните нива приемът се прекратява. Затова при прегледа не са установени произтичащи от него оплаквания, каквито няма и от микроаденома на хипофизата (последният не е в причинна връзка с катастрофата).

Комплексната медико-автотехническа експертиза, извършена от хирурга д-р Ю.

Й. и инж. Доц. А. А., установява, че след удара между автомобила на предизвикалия катастрофата водач – челно-ексцентричен, ударената кола (в която е пътувала ищцата) е започнала инерционно движение, описано в заключението. При удара на превозните 3 средства челното стъкло било разбито. Тъй като по тялото на ищцата няма следи от предпазен колан (а силата на въздействието върху тялото при конкретната катастрофа предполага такъв отпечатък), вещите лица приемат, че пътничката е пътувала без поставен или с неправилно поставен предпазен колан. Те утврждават, че при конкретната скорост предпазният колан би изпълнил предназначението си – да задържи тялото на пътуващата към седалката. Изключва се осъществяване на странично съприкосновение между тялото на пострадалата и вътрешността на купето в мястото на страничната колона. Пояснено е в проведеното съдебно заседание, в което се приема експертизата, че движението на тялото на пострадалата предполага силно инерционно отвеждане напред, при което има две възможности – тялото (необезопасено от колан) да излети през счупеното челно стъкло или да има съприкосновение с онези части от купето, които са над челното стъкло. Вторият вариант обяснява тежките увреждания на ищцата в лицево-черепната област със счупване на скулни и носни кости, избиване на зъби и установената от невролога киста – хигром. Д-р Й. (участващ в комплексната експертиза) опровергава възражението на повереника на ищцата, че ако би имало удар между главата на ищцата и предногорната вътрешност на купето, би имало следи от кръв с обяснението, че съприкосновението е мигновено и именно при него са се разкъсали онези кръвоносни съдове, които биха могли да предизвикат кръвотечение, но тялото вече е било отведено в обратна посока на движение (под въздействие на инерционните сили).

При така възприетите допълнителни увреждания на ищцата, настоящият състав приема, че няма основание за увеличаване на паричния еквивалент на обезщетението.

Сума от 120 000 лв. към момента на катастрофата (2019 г.) отговаря на икономическата конюнктура и е в състояние да възмезди в пълнота страданията на ищцата. Тъй като вещото лице по ендокринологичната експертиза не дава категоричен отговор за причинна обусловеност на хормоналните болести на ищцата от катастрофата, страданията от същите не следва да се калкулират. Същото се отнася за новооткрития хигром, чийто размер не води до субективно влошаване на състоянието на ищцата.

В същото време се установи несъмнено, че ако ищцата би ползвала предпазен колан, поставен по правилен начин, не биха настъпили уврежданията в областта на главата (с оглед възпроизведеното от вещите лица по комплексната автотехникомедицинска експертиза движение на тялото на пострадалата в купето на колата).

Поради това определеното от първостепенния съд съпричиняване от страна на пострадалата от 40% не е завишено.

При възприемане на такова съпричиняване, на редуциране подлежи и обезщетението за имуществени вреди, които следва да се присъдят до сумата 12 279.40 лв.

С оглед извода за неоснователност на въззивната жалба на ищцата, в нейна 4 полза не се дължи присъждане на разноски и същите следва да се понесат по начина, по който са направени.

Поради извода за правилност на първоинстанционното решение по предявения главен иск, на основание чл. 272 ГПК САС се ползва в тази негова част от мотивите на първоинстанционния съд.

Водим от разгърнатите съображения САС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 260 988/18.03.22 г., постановено по гр.д. 12 507/20 г. по описа на СГС в частта, с която на основание чл. 432 ГПК Д. О. застраховане АД е осъдено да заплати на В. Е. Н. обезщетение за имуществени вреди над сумата 12 279.40 лв. и съразмерни лихви върху главница от 8 185.65 лв.

ОСЪЖДА В. Е. Н. да заплати на Д. О. застраховане АД разноски за въззивното производство в размер на 164 (сто, шестдесет и четири) лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5