Решение № 175 от 15.10.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Сливен, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20212200500330 по описа за 2021 година Образувано е по въззивна жалба, подадена от юриск.Н., пълномощник на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление *** против решение №260360/10.06.2021 г. по гр.д. № 3250/2020г. на Сливенския районен съд, с което въззивникът е бил осъден на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да заплати на „Аглика - Холидей“ ООД, ***, ***, сумата от 3304.53 лева, получена без основание за пренос и достъп до ел. разпределителна мрежа за ел. енергия ниско напрежение, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба (02.10.2020г. ) до окончателното изплащане. С решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в размер на 858.30лв.

В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, алтернативно се твърди, че е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.

Решението било недопустимо, в частта с която въззивникът е бил осъден да заплати суми по 6 фактури ( 814288384/30.09.2015г., 1

8145342824/31.10.2015г., 8146160731/30.11.2015г., 814874059/31.12.2015г., 8150323132/31.01.2016г. и 8152140994/29.02.2015г.) представляващи цена за достъп и пренос по електропреносната мрежа. В с.з. на 06.03.2021г. ищецът бил оттеглил претенцията си за заплатената от него цена за достъп и пренос през мрежата и в предмета по делото останала единствено претенцията за заплатена цена за достъп и пренос през разпределителната мрежа. Този отказ довел до прекратяване на участието в делото на третото лице помагач – „ Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. Като се бил произнесъл над исковата претенция, съдът бил постановил съдебен акт в условията на свръх петитум. В тази си част решението се явявало недопустимо.

След частичното оттегляне на иска, предмет на делото бил единствено искът за заплащане на цена платена за достъп и пренос през разпределителната мрежа. Цената на този иск била в размер на 3230.50лв., а не както било посочено в исковата молба – 3765.90лв.

В жалбата се съдържат пространни разсъждения относно неправилните отговори на ВЛ изготвило СТЕ пред РС. Посочва си, че действително за процесния период мястото на извършване на измерването на доставената ел.енергия се е осъществявало на ниво „ниско напрежение“, което обаче било така поради изричното искане на ищеца. Страната счита, че няма нормативно изискване средствата за измерване на се поставят на границата на собственост върху ел.съоръжения. Посочва, че ВЛ е отговорило вярно единствено на въпроса за неправилно определеното място на измерване съгласно чл.14, а.1 от

ПИКЕЕ.

Страната счита, че цената за

„достъп до електроразпределителната мрежа“ е дължима, тъй като е предоставена такава услуга, тъй като ответникът е бил мрежовият оператор на ищеца, а цената за достъп не зависела от нивото на напрежение.

Моли се да се постанови решение, с което обжалваното решение да се обезсили. Алтернативно се иска решението да бъде отменено. Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба о т адв. Т., пълномощник на „ Аглика „ АД, със седалище и адрес на управление ***, ***, с който същата е оспорена като неоснователна.

2

Посочено е, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Моли се съдът да го потвърди. Изложени са подробни контрааргументи на съображенията на въззивника, развити с въззивната жалба. Посочва се, че от границата на собственост до разпределителната уредба на клиента, където е монтирано СТИ транспортираното количество ел. енергия се извършва по собствено на клиента „Аглика“ АД електрическо съоръжение ТП захранвано от кабелна линия 20kV . Цялото ел.съоръжение било собственост на „Аглика“ АД изградено в с.Баня. Измерването на доставената ел.енергия следвало да се осъществи чрез СТИ, който да е поставен на границата на собственост на електрическите съоръжения, което не било направено, поради което доставената ел.енергия не била законосъобразно отчитана, което водело до отпадане на ангажимента на ищеца да заплаща цена за „пренос ниско напрежение“ и „цена за достъп средно/ниско напрежение“. Електропровод 20 kV не е присъединен към електроразпределителната мрежа на въззивника. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и отговора не са направени искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

В с.з. въззивната страна се не представлява. Процесуалният представител юриск.Н., в писмено становище заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

В с.з. въззиваемата страна редовно призована се представляват от адв.Т., който заявява, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е 3 изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

За уреждане на отношенията между страните през процесния период действа правната уредба на Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната електрическа мрежа, Правила за търговия с електрическа енергия,обн.ДВ бр.66 ,в сила от 26.07.2013 г.на ДКЕВР, Правила за измерване на количеството електрическа енергия / 2013г./.

Съгласно ЗЕ, изменен и обнародван в ДВ бр.74 от 2006 г. от 31.12.2006т. дейностите по разпределение на електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се отделят от снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа, впоследствие разделена от 01.07.2008г. на цена за достъп до и за пренос през разпределителната мрежа.

С промени в Закона за енергетиката от 2012г. се предвиди всички клиенти с обекти, присъединени на ниво средно напрежение, да избират доставчик на електрическа енергия и да договарят с него цени на енергия. През 2013г.

КЕВР издаде лицензии за три електроснабдителни дружества в страната.

Ответното дружество е разпределително предприятие по смисъла на чл.

88 ал.1 от ЗЕ и оператор на разпределителната мрежа, като е обществен доставчик на ел.енергия на територията на Североизточна България. То е собственик на разпределителната мрежа и на средствата за техническо измерване – електромери/СТИ/. Ищецът е потребител на ел. енергия.

Съгласно чл. 120 ЗЕ ел.енергията, използвана от потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на преносното или на съответното разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя. Границата на собственост върху ел.съоръженията и мястото на средствата на СТИ съгласно чл. 120 ал.2 ЗЕ се определят съгласно изискванията на Наредба №6 и на правилата в чл. 83 ал.1 т.6 ЗЕ. Последната разпоредба от ЗЕ препраща към правилата за измерване на количеството 4 ел.енергия.

Основният спорен въпрос е какъв е критерият за разграничаване между разпределителната мрежа и преносната мрежа; има ли значение чия е собствеността на присъединителните съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и цена за достъп.

Относно предпоставките, при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решение №227 от 11.02.2013г. по т.д.

№1054/2011г. на ВКС, съгласно което дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите –измерването в места , различни от уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.

По делото е налице спор относно дължимостта на начислени от ответника към ищцовото дружество на такси за пренос на ел.енергия и за достъп до разпределителната мрежа в издаваните от енергийния оператор фактури,като е спорно нивото на напрежение, на което се начисляват таксите, и изцяло дължимостта на такси поради пряко присъединяване към електропреносната мрежа.

Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г. /, е предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на 5 присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.

Съгласно чл. 27 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото лице, което въззивната инстанция счита за безпристрастно, изчерпателно и обосновано въз основа на представения доказателствен материал.

Съгласно заключението на вещото лице, обектът собственост на ищеца разположен в ПИ № 049033, в землището на с. Баня се захранва с електроенергия чрез мачтов трафопост – МчТП – 20/0.4 kV, 250 kVA намиращ се в североизточната част на имота на ищеца. Мачтовият трафопост е присъединен към въздушна електропроводна линия „Жребчево“ 20 kV, която е отклонение от ЖР стълб № 13 на ВЕЛ 20 kV- стълбове № 44/3/13/25, началото на което е отклонението за ТП „ УКВ“. Мачтовият трафопост „ПБ АГЛИКА“ - 250 kVA, и въздушната електропроводна линия - „Жребчево“ 20 kV с дължина 2.1 км захранваща обекта на ищеца са негова собственост.

Разпечатката съдържа 41 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed50379e-9180-461e-a62f-4d0513fa8673