Решение № 39 от 22.07.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. К., 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Търговско дело № 20245100900001 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящият спор на основание чл. 365, ал. 1, т. 1 от ГПК по своя характер, е търговски и като такъв подлежи на разглеждане по реда на Особеното исково производство по търговски спорове - Гл. Тридесет и втора от ГПК.

Исковото производство по търговския спор е образувано по депозирана чрез процесуален представител от Е. Ж. Д. от с. Д., обл. К., против „З. Л. И.” АД, гр. С. искова молба, с предявяването на която ищцата цели да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в размер на 66 090.10 лв., от която сумата 65 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и влошено емоционално състояние от причинени й телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 29.12.2019 г., и сумата в размер на 1 090.10 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за лечението й, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на уведомяване на застрахователя с извънсъдебна претенция – 30.01.2020 г. до окончателното им изплащане.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 29.12.2019 г. около 17:40 часа по път I-5 (Русе - Маказа), возейки се като пътник на предна дясна седалка на 1 управлявания от приятеля й Д. Д. К. лек автомобил „БМВ" модел „320 ЦИ" с ДК № *******, към км.377+600 м. в землището на село П., общ. К., обл. К., внезапно, без причина лек автомобил марка „Н." модел „К." с ДК №******, управляван от деликвента Л. М. Е., навлязъл в лентата им за движение, и въпреки, че приятелят й отклонил автомобила им надясно към пътния банкет и намалил максимално скоростта, насрещно движещата се кола все пак ударила с предната си част предната лява част на автомобила им. В момента на удара ищцата почувствала силни болки по цялото си тяло, особено в десния крак и в главата отзад. Опитала се да излезе от автомобила, но не успяла, защото от болка не можела да се движи. Разбрала, че десният й крак е счупен, защото костта стърчала навън, и течала кръв. Кръв течала и от главата й.

Ищцата твърди, че и тя, и водачът на автомобила, в който се возила, били с поставени обезопасителни колани.

Малко след като настъпило произшествието, на място пристигнали екипи на Пътна полиция и на Спешна помощ, като с пристигналата линейка я транспортирали до „Спешно отделение" на МБАЛ "Д-р Атанас Дафовски", гр.

К.. Още същата вечер била настанена в Травматологичното отделение на болницата, където от направените й изследвания и рентгенови снимки, било установено открито многофрагментно счупване на дясната бедрена кост с костен фрагмент, както и телесни увреждания по тялото и главата. Била й извършена и тежка, изключително сложна от медицинска гледна точка операция, като били наместени счупените кости чрез вътрешна фиксация с метални импланти. Ищцата твърди, че и преди операцията и след нея, въпреки обезболяващите лекарства, които приемала, чувствала силни болки.

Твърди също, че освен така извършената операция, й била извършена и манипулация на констатираната разкъсно-контузна рана на задната част на главата й, като раната била зашита оперативно. Ищцата твърди, че имала и множество кръвонасядания по тялото и крайниците. Лечението в болницата продължило повече от две седмици - до 15.01.2020 г., за което й била издадена и Епикриза № ИЗ 18413 от 15.01.2020 год. от Отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски" АД, гр. К..

След изписването й от болницата, лечението й продължило в домашни условия, като за нея се грижели нейните родители и близки, тъй като била изцяло неподвижна и на легло, като се налагало да се полагат грижи дори и за 2 обичайните й физиологични нужди. Ищцата твърди, че не могла да се изправи самостоятелно на крака повече от 4 месеца. След този период, започнала да се раздвижва с патерици и с чужда помощ, без да може да стъпва на счупения крак повече от осем месеца.

В исковата молба се изтъква, че в този период тя периодично посещавала, в частност на 17.02.2020 г., на 16.03.2020 г., на 27.04.2020 г. лекар ортопедтравматолог, който проследявал здравословното й състояние, като при тези прегледи бил продължаван и срока на временната й неработоспособност и й били издавани болнични листове, вкл. и от лекарска комисия. На 23.10.2020 г. започнала и процедури по физиотерапия.

Твърди се в исковата молба, че с утвърдено споразумение по НОХД № 20/2021г. по описа на Районен съд – Момчилград, деликвентът Л. М. Е. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че при управление на лек автомобил марка „Н." модел „К." с рег. № *******, на път I-5 (Русе - Маказа) км. 377+600 м. в землището на с. П., общ. К., обл. К., нарушил правилата за движение регламентирани в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и допуснал настъпване на ПТП, при което на ищцата са причинени средни телесни повреди.

Ищцата твърди, че от така извършеното от деликвента Л. М. Е. деяние й били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание и влошено емоционално състояние от нанесените й телесни увреждания при ПТП, които тя оценява на 65 000 лв. Болките по време на лечението били много интензивни и продължителни. След ПТП ищцата не можела да се грижа за себе си и се наложило за нея да се грижат родителите й и близките й, както и родителите на приятеля й. Непрекъснато се налагало да й помагат дори при обичайните й ежедневни нужди, които се наложило продължително време да извършва на легло. Често се случвало да не може да заспи нощем. Дълго време ищцата приемала обезболяващи лекарства. За нея бил огромен емоционален срив да остане на легло и да не може да се движи и да се обслужва сама. Ищцата твърди, че още не се е възстановила, като и понастоящем чувствала болки, макар и в намален интензитет, особено при продължително натоварване на увредения крак. Била неработоспособна за продължителен период от време. В резултат на ПТП била налице и 3 неработоспособност за повече от шест месеца, за което й били издадени болнични листове с продължителност от 29.12.2019 г. до 26.06.2020 г., вкл., поради което загубила и работата си.

Ищцата изтъква, че е млада жена, а раната на дясното й бедро и дълбоките белези от операцията се виждали много ясно, което я загрозявало, смущавало и създавало у нея емоционален дискомфорт, който тя счита, че ще съществува и занапред във времето, и ще я възпрепятства да носи пола или рокля, поради наличието на загрозяващия белег.

В резултат на настъпилото ПТП, на ищцата освен неимуществени вреди й били причинени и имуществени такива, свързани с лечението на травмите закупуване на помощни средства, лекарства и медикаменти за домашно лечение, заплащане на болнични престои, закупуване на метални импланти за счупената й кост, които възлизали на 310.10 лева за потребителска такса за болничен престой, и разноски за лекарства и медикаменти и за закупуване на метални импланти – 780 лв. , или общо 1 090.10 лв.

Ищцата установява, че за управлявания от деликвента при ПТП лек автомобил имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество „З. Л. И.“ АД, с покритие на застрахователния риск от 14.12.2019 г. до 13.12.2020 г.

На 30.01.2020 г. уведомила ответното застрахователно дружество по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекс за застраховането, за настъпилото застрахователно събитие на 29.12.2019 г. На 08.04.2021 г. предявила и Застрахователна претенция по ред на чл. 380 от КЗ с вх. № 4705/08.04.2021 год. за обезщетяване на вредите от застрахователното събитие, като същото определило обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, която сума съгласно принципа на справедливостта на чл. 52 от ЗЗД, а и съгласно трайната съдебна практика, ищцата намерила за крайно занижена и не съобразена с периода на продължителност на лечението на травмите й, респ. с периода на търпене на болките и страданието й, които продължавали и към настоящия момент. Твърди, че сумата не била съобразена и с обстоятелството, че е млада жена в активна трудоспособна възраст, и чиято активност обаче е била прекъсната след ПТП. Тази сума не отразявала и обществено-икономическите процеси в страната. Същата не била и заплатена в срока по чл.496 от КЗ. Изложеното обуславяло и правния интерес на ищцата 4 от предявяването на настоящата искова претенция.

С исковата си молба ищцата претендира присъждане на направените по делото разноски. Относно държавните такси в производството, е приложима разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил чрез процесуален представител, отговор на исковата молба от ответника „З. Л. И.” АД, гр. С.. В него се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Оспорва се механизмът на настъпване на процесното ПТП, както и тежестта на получените от ищцата травми и продължителността на лечебния и възстановителния период. Ответното дружество оспорва и твърдението, че ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан, като алтернативно въвежда възражение за съпричиняване, с довод, че ищцата е допринесла за настъпването на собствените си травми, пътувайки без поставен обезопасителен колан.

Ответникът оспорва предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди като завишена по размер и несъобразена със съдебната практика, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от 33Д. Оспорва и предявените акцесорни искове, с оглед неоснователността на предявените главни такива за присъждане на неимуществени и на имуществени вреди, и на самостоятелно основание досежно претендираната начална дата на тяхната дължимост. Прави възражение за прекомерност на търсеното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, съгласно чл.78 от ГПК и Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните адвокатските възнаграждения.

В депозираната по делото допълнителна искова молба, ищецът поддържа исковата си претенция, изцяло.

С представения по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба, ответникът поддържа изцяло всички доводи, аргументи, възражения и оспорвания, заявени от него с отговора на исковата молба.

В откритото съдебно заседание, ищцата Е. Ж. Д. чрез процесуалния си представител, поддържа исковата си претенция изцяло. Претендира присъждане на разноски по реда и при условията на чл.38 от ЗА.

В откритото съдебно заседание, ответникът „З. Л. И.“ АД чрез процесуалния си представител, оспорва предявената искова претенция.

Поддържа депозираните по делото отговор и допълнителен отговор.

5

Претендира присъждане на разноски, за които прилага и списък по чл.80 от ГПК. Поддържа възражението си за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания, пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

Предмет на настоящото производство е предявената искова претенция, съставляваща обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл.380 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 429, ал. 3 от КЗ и с нея ищцата цели да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в размер на 66 090.10 лв., от която сумата 65 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и влошено емоционално състояние от причинени й телесни увреждания, вследствие на ПТП, настъпило на 29.12.2019 г., и сумата в размер на 1 090.10 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди - направени разходи за лечението й, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 30.01.2020 г. до окончателното им изплащане.

Съдът намира така индивидуализираната в производството искова претенция за допустима, а по същество и за частично основателна.