Решение № 2802 от 27.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2802 гр. С., 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100507149 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 16562/5.09.2024г. постановено по гр.д.№ 14180/2023г. по описа на СРС, 82 св съдът е признал за установено по предявените от „Вила Сиена“ ЕООД, ЕИК 200467949, срещу С. И. Н., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че С. И. Н. дължи на „Вила Сиена“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 800 лева, представляваща главница за предоставен заем на 07.05.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 500 лева, представляваща главница за предоставен заем на 23.05.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 600 лева, представляваща главница за предоставен заем на 06.06.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 600 лева, представляваща главница за предоставен заем на 18.07.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането и сумата от 400 лева, представляваща главница за предоставен заем на 31.07.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20234/2022 г. на СРС, 82 състав.

Със същото решение съдът е отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Вила Сиена“ ЕООД, ЕИК 200467949, срещу С. И. Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на сумата от 238,02 лева, 1 представляваща мораторна лихва за периода 07.05.2019 г. - 11.04.2022г., сумата от 146,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода 23.05.2019г. - 11.04.2022г., сумата от 173,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.06.2019г. - 11.04.2022г., сумата от 166,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.07.2019г. - 11.04.2022г. и сумата от 109,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2019г. - 11.04.2022г.

Съдът е осъдил С. И. Н. да заплати на „Вила Сиена“ на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД, сумата от 325,60 лева – сторени разноски в исковото и заповедното производства.

С определение № 44239/31.10.2024г., постановено по същото дело, съдът е оставил без уважение искането на ищеца „Вила Сиена“ ЕООД за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответницата С. И. Н., в осъдителната, неблагоприятна спрямо нея част. Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на същото. Основното възражение на въззивницата е , че между страните липсва заемно правоотношение. Посочила е ,че за такъв извод липсват събрани по делото доказателства. Липсват доказателства, че тя да е заявила съгласие за получаване на заем. Счита, че показанията на разпитания от районния съд св. Т. не установяват сключен между страните договор за заем, тъй като не е била свидетел на уговорки между страните.

Твърди, че воденото срещу нея дело представлява натиск от страна на бащата на детето й, който е в Съвета на директорите на ищеца, за решаване на споровете им относно упражняване родителските права по отношение на детето. Във въззивната жалба е поискано от въззивния съд да допусне до разпит като свидетел управителя на дружеството ищец към 2019г. Иска се отмяната на решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна „Вила Сиена“ ЕООД оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като изводите на съда съответстват на събраните по делото доказателства. Намира за правилен извода на съда за съществували между страните заемни правоотношения. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди и разноските за тази инстанция.

Срещу Определение № 44239/31.10.2024г. постановено по реда на чл.248 от ГПК е постъпила частна жалба от ищеца „Вила Сиена“ ЕООД. Твърди, че съдът неправилно не е признал съществуването на писмени доказателства за извършено плащане на сумата 800 лв. адвокатски хонорар за процесуално представителство в заповедното производство. Иска обжалваният акт да бъде отменен.

Отговор на частната жалба не е постъпил от ответницата.

Пред въззивния съд са събрани писмени и гласни доказателства по искане на въззивницата.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

2

Частната жалба също е подадена в срок от надлежна страна в процеса срещу акт , който подлежи на обжалване, и следва да бъде разгледана в настоящото производство.

По отношение на съдебното решение в обжалваната му част, въззивният съд намира същото да е постановено от компетентен съд, валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. В частта, в която исковете на ищеца за признаване вземането му от ответницата за мораторна лихва върху всяка от претендираните главници за периоди преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, по отношение на неговата правилност и по направените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20234/2022г. на СРС, 82 състав, както следва: сумата от 800 лева, представляваща главница за предоставен заем на 07.05.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 238,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода 07.05.2019г. - 11.04.2022г., сумата от 500 лева, представляваща главница за предоставен заем на 23.05.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 146,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода 23.05.2019г. - 11.04.2022г., сумата от 600 лева, представляваща главница за предоставен заем на 06.06.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 173,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода 06.06.2019г. - 11.04.2022г., сумата в от 600 лева, представляваща главница за предоставен заем на 18.07.2019 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 166,51 лева, представляваща мораторна лихва за периода 18.07.2019г. - 11.04.2022г., сумата от 400 лева, представляваща главница за предоставен заем на 31.07.2019г., ведно със законна лихва от 14.04.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 109,56 лева, представляваща мораторна лихва за периода 31.07.2019г.

- 11.04.2022г.

В исковата молба ищецът „Вила Сиена“ ЕООД твърди, че е предоставил 5 заема на ответницата по личните й банкови сметки с IBAN: **** и IBAN: ****, както следва: 800 лева, предоставени на 07.05.2019 г., 500 лева, предоставени на 23.05.2019 г., 600 лева, предоставени на 06.06.2019 г., 600 лева, предоставени на 18.07.2019 г. и 400 лева, предоставени на 31.07.2019 г. Поканил е ответницата да му върне предоставените заеми, но не последвало плащане.

Ответницата С. И. Н. е оспорила съществуващо заемно правоотношение с ищеца.

Посочила е , че е била на работа в ищцовото дружество и процесните суми са получени на друго основание - трудово правоотношение и изпълнение на нравствен дълг, тъй като управителят на дружеството е баба на нейното дете.

3

Събраните пред районния съд доказателства установяват, че ответницата е работила при ищеца от 27.06. 2019г. до 4.10.2022г., като първоначално е била назначена на длъжността технически сътрудник, а в последните два месеца – като счетоводител. Ефективно е полагала труд през м.юни и юли 2019г., след което е била в болнични, в майчинство, в отпуск за отглеждане на дете. През септември и октомври 2022г. също е получавала трудово възнаграждение. През останалия период, според представените ведомости, не е получавала такова от ищеца.

Изслушаната и приета от районния съд ССЕ е установила, че процесните пет суми, общо в размер на 2900лв. са наредени от две разплащателни левови сметки на „Вила Сиена“ ЕООД. Те са получени и осчетоводени по разплащателни левови сметки на ответницата. За всяка една от трансакциите в получаващата банка е отбелязано основание „предоставен заем“. Сумите са усвоени чрез картови трансакции.

Ответницата не оспорва получаването на парите, но оспорва че е получила същите в заем.

За установяване обстоятелствата във връзка с уговорката на страните при получаване на парите, вкл. дали е уговорен заем , или е имало друга причина за получаване на парите, е допуснато събирането на гласни доказателства. Пред районния съд е разпитана св. Е.Т. Т., счетоводител при ищеца, която сочи, че през 2019 г. тогавашния управител П. К. довел ответницата в офиса на „Вила Сиена“ за предоставяне на заем. Свидетелката подготвила платежните нареждания за сумите, които били преведени на ответницата по банков път. На ответницата били преведени няколко суми през 2019 г. на стойност около 3000 лева. При счетоводно приключване на фирмата имало вземания към ответницата, която не била върнала сумите.

По искане на ответницата, сега въззивница, въззивният съд допусна до разпит като свидетел управителя П. К.. Същият установи, че е работил като управител на ищеца от 2017г. до края на 2019г. Той познавал С. Н., тъй като тя била приятелка на партньорката му, от която имал дете. С. Н. поискала заем от него, но свидетелят нямал пари и „уредил“ ответницата да получи пари от ищцовото дружество. Ответницата искала около 2900лв.

Уговорката била да ги върне за 6 месеца, като не са уговаряли лихви. Свидетелят наредил на св.Т. да подготви нужните документи и да преведи парите на ответницата. Първият път , когато отишли в офиса със С., св.Т. й превела 800лв., като след това, до месец й била преведена цялата сума. Свидетелят посочва, че дал в заем парите, собственост на ищеца „Вила Сиена“, собствениците на дружеството му имали доверие. Когато напуснал дружеството, ответницата все още не била върнала парите. Категоричен е, че преведените й пари са извън парите от заплата.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели. Въпреки , че св.Т. е посочена от ищеца, а св.К. – от ответницата, показанията им изцяло съвпадат и се допълват.

От техните показания се установява, че ответницата и св.К. са разговаряли за предоставяне на заемни парични средства в размер на около 2900лв. на ответницата. Тъй като нямал лични пари, свидетелят задължил в качеството си на управител ищцовото 4 дружество да предостави парите на ответницата. Видно от писмените доказателства, вкл. приетата ССЕ, парите са предоставени на ответницата от ищцовото дружество, като са извършени пет превода от банкова сметка на дружеството в банкова сметка на ответницата.

Като основание за плащане на всеки от преводите е било отразено, че е предоставен заем, а от сметката на ответницата парите са били усвоени.

Въз основа на така установеното фактическа обстановка, въззивният съд намира, че между страните е сключен договор за заем по см. на чл.240 от ЗЗД. Договорът е двустранен, неформален и реален. Не се изисква за действителност сключването на договор в писмена форма, достатъчно е устно постигнато съгласие между страните и предаване на паричната сума. Устно постигнатото съгласие за заемно правоотношение се установява от показанията на св.К., представлявал заемодателя. Същото основание е отразено и при нареждане на преводите на заетите средства. Към него момент св.К. е бил управител на ищцовото дружество и е имал правомощия валидно да го задължи по сключения договор. Едноличният собственик на капитала на ищцовото дружество не се е противопоставил на договора по см. на чл.301 от ТЗ, напротив, с настоящото дело се търси изпълнение на този договор, т.е. следва да се приеме, че договора е признат от търговеца. Ищецът е изпълнил задължението си да даде уговорената сума. Ответницата не е изпълнила задължението си да върне сумата.