Определение № 841 от 12.10.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 841 гр. Перник, 12.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500653 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от ГПК.

С определение № 2873/07.09.2023 г., постановено по гр.д. № 1164/2023 г. на Районен съд Перник, е оставена без уважение молбата на Г. Б. С. за изменение на решение № 780 от 11.07.2023 г. по същото дело в частта за разноските, като решението бъде отменено в частта, в която ищцата е осъдена да заплати разноски на ответника и вместо това ответникът да бъде осъден да заплати сторените от ищцата разноски и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ЗА в полза на нейния процесуален представител адвокат Б. Б..

Срещу определението е подадена частна жалба от Г. Б. С., с която се иска неговата отмяна и уважаване на молбата за изменение на решението в частта за разноските.

В срока за отговор ответникът по жалбата „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК).

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

С решение № 780 от 11.07.2023 г. по гр.д. № 1164/2023 г. РС Перник е признал за установено, че Г. Б. С. не дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД следните суми, за които по ч.гр.д. № 5936/2011 г. на РС Перник е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение изпълнителен лист:

945,59 лв., представляваща стойност на услуга за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 11.12.2007 г. до 07.09.2011 г., ведно със 1 законната лихва от 28.01.2009 г. до окончателното заплащане на вземането;

181,57 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 16.02.2008 г. до 15.09.2011 г.;

25,00 лв., представляваща сторени разноски по делото.

Решението е постановено при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като с него Г.

Б. С. е осъдена на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 100,00 лв., представляваща сторените по делото разноски, като спорът между страните е бил концентриран върху въпроса, предмет и на настоящото производство, а именно – дал ли е повод ответникът за предявяване на иска и приложима ли е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Не е спорно между страните и се сочи в исковата молба, че въз основа на посочения изпълнителен лист на 30.05.2012 г. е било образувано изпълнително дело № 516/2012 г. по описа на ЧСИ С.Б., рег. № *** при КЧСИ. В продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, поради което същото се е прекратило по силата на закона на 30.05.2014 г. при настъпила перемпция – на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Предвид постановките на ТР 3/2020 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС и тези на ППВС № 3/1980 г., погасителна давност не е текла по време на висящността на изпълнителното производство. Следователно от 30.05.2014 г. е започнал да тече приложимият петгодишен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (арг. от чл. 424 ГПК) и същият е изтекъл на 30.05.2019 г.

Изрично се признава от ищеца в исковата молба, че след образуване на горепосоченото ИД ответникът като взискател не е предприемал извършването на изпълнителни действия.

Същият е съобразил поведението си с изтичането на приложимия давностен срок. Фактът, че е бездействал по отношение на събирането на вземането си след 30.05.2019 г. обуславя извода, че не е дал повод на ищеца като длъжник по изпълнителния лист да предяви иск по чл. 439 ГПК за възпрепятстване на принудително изпълнение.

В обобщение, правилна е преценката на РС Перник, че приложение в случая намира разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ответникът е признал иска, като не е дал повод за неговото предявяване, поради което разноските в производството законосъобразно са възложени на ищеца.

По тези съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2873/07.09.2023 г., постановено по гр.д. № 1164/2023 г. на Районен съд Перник.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2