Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 142 от 19.07.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 210/2023
Вид
Решение № 142
Подписан
19.07.2023
В сила
16.12.2024
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.204 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.152 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.164, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.29 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.34 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.209 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Варна, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

М. Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500210 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Г. В. Г., чрез процесуалния му представител адв.М.Ж., против решение №226/24.02.2023г., постановено по гр.д.№2786/21г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ е отхвърлен предявеният от Г. В. Г. против К. И. И. иск за прогласяване за нищожен сключеният между тях договор за покупкопродажба, обективиран в н.а.№188, том III, рег. №12783, дело №548/2021г. от 13.09.2021г. на нотариус О. Ст. - с район на действие ВРС, рег.№196 на НК, вписан в СВ с вх.рег.№27511, акт №82, том LХХХIV, дело №16542/2021г., с който ищецът Г. В. Г. е продал на К. И. И. следния свой недвижим имот, а именно: Апартамент №4, със застроена площ 97,04 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021г., находящ се в гр.В., ж.к.“*“, ул.“* *“№*-*, вх.*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1, състоящ се от: входно антре, дневна - столова с кухненски кът, две спални, баня с тоалет, тоалетна и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - * и *, под обекта - * и *, над обекта - *, ведно с прилежащата изба №3 в секция „А“ с площ 4, 34 кв.м., както и 2, 7111% ид.ч. от общите части на жилищната сграда с идентификатор № ***, в която се 1 намира самостоятелният обект, и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***, за сумата от 30 000лв., като съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, като начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, на осн. чл.152 от ЗЗД, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД; 2/ е отхвърлен предявеният от Г. В. Г. против К. И.

И. евентуален иск за унищожаване на сключения договор за покупкопродажба, обективиран н.а.№188, том III, рег.№12783, дело №548/2021г. от 13.09.2021г. на нотариус О. Ст. - с район на действие ВРС, рег. №196 на НК, вписан в СВ с вх.рег.№27511, акт №82, том LХХХIV, дело №16542/2021г., с който ищецът Г. В. Г. е продал на К. И. И. следния свой недвижим имот, а именно: Апартамент №4, със застроена площ 97, 04 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-64/16.05.2008г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021г., находящ се в гр.В., ж.к.“*“, ул.“* *“№*-*, вх.*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1, състоящ се от: входно антре, дневна - столова с кухненски кът, две спални, баня с тоалет, тоалетна и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - * и *, под обекта - * и *, над обекта - *, ведно с прилежащата изба №3 в секция „А“ с площ 4, 34кв.м., както и 2, 7111% ид.ч. от общите части на жилищната сграда с идентификатор № ***, в която се намира самостоятелният обект, и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***, за сумата от 30 000лв., поради умишлено въвеждане в заблуждение, както от страната по договора, така и от трето лице, като страната по договора е знаела за измамата, на осн. чл.27, вр. чл.29 от ЗЗД; 3/ е признато за установено в отношенията между Г. В. Г. и К. И. И., че К. И. И. е собственик на следния недвижим имот, а именно: Апартамент №4, със застроена площ 97,04 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-64/16.05.2008г. на изп.директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 08.09.2021г., находящ се в гр.В., ж.к.“*“, ул.“* *“№*-*, вх.*, ет.*, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта 1, състоящ се от: входно антре, дневна - столова с кухненски кът, две спални, баня с тоалет, тоалетна и два балкона, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - * и *, под обекта - * и *, над обекта - *, ведно с прилежащата изба №3 в секция „А“ с площ 4, 34кв.м., както и 2, 7111% ид.ч. от общите части на жилищната сграда с идентификатор № ***, в която се намира самостоятелният обект, и от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ***, въз основа на договор за покупко2 продажба обективиран в н.а.№188, том III, рег. №12783, дело №548/2021г. от 13.09.2021г. на нотариус О. Ст. - с район на действие ВРС, рег. №196 на НК, вписан в СВ с вх.рег.№27511, акт №82, том LХХХIV, дело №16542/2021г., и Г. В. Г. осъден да предаде владението му на К. И. И.; 4/ е осъден Г. В. Г. да заплати на К. И. И. направените по делото разноски в размер на 5 968,33 лв., от които сумата от 5 200лв. разноски за един адвокат защитник.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявеният иск главен иск, евентуално се уважи предявеният евентуален иск, както и се отхвърлят насрещните искове.

Въззиваемият К. И. И. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Г.З. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 17.01.2022г. ищецът Г. В. Г. излага, че е собственик на недвижим имот с адм.адрес гр.В., ул.“* *“№*-*, вх.*, ет.*, ап.*, представляващ по КККР на гр.Варна, одобрени 2008г., самостоятелен обект/апартамент/ с идентификатор ***, придобит по наследяване от В. Г. Д., б.ж. на гр.Варна, поч. на *г., а от последния, придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.

№56/03.10.2006г.През 2021г. ищецът имал нужда от парични средства и негов познат го запознал с лицето Д., по прякор „Лихваря“.Няколко пъти вземал от него заеми от по 1 000лв. и така общо 5 000лв.Тогава заемодателят му казал, че му дължи общо 10 000лв., защото лихвата била 100%.Ищецът очаквал в средата на септември да му се роди дете и спешно му трябвали средства.Д. му казал, че ще му даде още 10 000лв., но трябва да му върне общо 30 000лв. и да плаща месечна лихва.Като гаранция за връщане на сумата поискал да си заложи апартамента и му казал, че когато върне сумата ще освободи залога.Ищецът спешно се нуждаел от средства и се съгласил.За да стане побързо сделката, Д. го завел до СГКК-Д. за снабдяване със схема на апартамента и до данъчната служба на о. В. за снабдяване с данъчна оценка.На 13.09.2021г. Д. дошъл с още един човек в апартамента, който тогава ищецът видял за първи път, казвал се К. И., и заедно се качили в колата на Д., а майка му и приятел на ищеца се качили в тяхната кола и ги следвали, защото по-късно трябвало да отидат при жена му, която родила на *г.По пътя Д. му казал, че трябва да прехвърли апартамента на К., с когото така работили, а когато върне парите К. ще му прехвърли апартамента 3 обратно.Обяснил, че пред нотариуса ще направят покупко-продажба с К., защото няма как апартаментът да се залага.К. потвърдил, че с Д. работят заедно и, че няма проблем, когато върне парите на Д., да му върне апартамента.Д. казал, че заради сделката трябва да минат през банка и официално да му преведат 30 000лв., за да покажат на нотариуса платежното нареждане.Отишли в „Р./Б./“ЕАД, клон Тр., находящ се в гр.Варна, на бул.“*.*“.Майката на ищеца и приятелят му изчакали отпред, а ищецът, К. И. и Д. влезли в банката.Там Д. извадил 30 000лв., подредени в три пачки и ги внесъл от името на К. по сметка на ищеца.След това отишли при нотариус О.Ст..След подписване на нотариалния акт /н.а.№188/13.09.2021г./ се върнали в банката.Ищецът изтеглил сумата от 30 000лв. и още на касата Д. си ги взел.Когато излезли от банката отново потвърдили уговорката, че в момента, в който върне парите, К. ще му върне обратно апартамента.Няколко дни покъсно ищецът намерил купувач на апартамента, предложил му добра цена, с част от която щял да може да върне заемите на Д., а с останалата да си закупи по-малко жилище.Свързал се с Д. и той му заявил, че няма проблем, но К. бил в чужбина и трябвало да изчакат две седмици докато се върне.След две седмици го потърсил отново, но тогава Д. му заявил, че апартаментът няма да се продава, че го е купил за себе си.Тогава ищецът разбрал, че е бил измамен, защото Д. и К. го уверявали, че договорът за продажба е сключен само като обезпечение /гаранция/ и, че като върне заема, ще му се върне обратно собствеността, а реално двамата са нямали никакво намерение да му се върне обратно собствеността.Д. и му казал, да не рови, защото щяла да му се случи случка.

На осн. чл.152 от ЗЗД съглашението, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.Договорът, обективиран в н.а.№188/13.09.2021г., съставлява такова съглашение, поради което е нищожен като сключен в противоречие със закона.Предвид изложеното, претендира да бъде прогласена нищожността на сключения с ответника К. И. И. договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№188/13.09.2021г.В условие на евентуалност, ако главният иск бъде отхвърлен, твърди, че същият договор е унищожаем, като сключен чрез измама, т.к. Д. и К. И. го въвели в заблуждение, че прехвърлянето на апартамента е само като гаранция за връщане на заема на Д. и, че веднага след връщане на сумите собствеността ще бъде прехвърлена обратно от ответника на ищеца, докато в действителност ответникът не е имал никакво намерение да му върне собствеността след погасяване на задължението.Предвид изложеното, претендира, в условие на евентуалност, договор за покупко-продажба на 4 недвижим унищожен. имот, обективиран в н.а.№188/13.09.2021г., да бъде

Ответникът К. И. И. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че с процесния договор за покупко-продажба е придобил собствеността върху самостоятелен обект с идентификатор

*** за договорената между страните продажна цена в размер на 30 000лв., изцяло заплатена от ответника купувач на ищеца продавач по банков път преди подписване на договора.Действителната воля на страните е тази, обективирана в нотариалния акт, представляващ официален удостоверителен документ, ползващ се в материална доказателствена сила.Ищецът ясно е съзнавал при подписване на договора, че се разпорежда с недвижимия си имот за посочената продажна цена.Ако и да е имал невярна представа за съдържанието на договора, то би била налице грешка в мотивите за сключване на договора, а не измама.Ако не е бил съгласен с формулирания предмет на договора е можел да не го подписва.

В срока за отговор ответникът е предявил насрещни искове, както следва.Твърди, че ищецът отказва да му предаде владението върху придобития с договора, обективиран в н.а.№188/13.09.2021г., недвижим имот, който след сключване на този договор Г.Г. владее без основание, предвид което претендира Г.Г. да бъде осъден на осн. чл.108 от ЗС да му предаде владението върху самостоятелния обект с идентификатор

***.В условие на евентуалност-ако бъде уважена исковата претенция на Г. В. Г. и бъде отхвърлен насрещният иск с пр.осн. чл.108 от ЗС, на осн. чл.34 от ЗЗД претендира Г. В. Г. да бъде осъден да му заплати: 1/ сумата от 30 000лв., представляваща заплатената по договора продажна цена;