Решение № 462 от 01.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Благоевград, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20221200500279 по описа за 2022 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба с вх.№ 61668/15.03.2021 г. от адв.В.А., като пълномощник на ответниците по първоинстанционното дело, срещу Решение № 6497 от 08.02.2021 г., постановено по гр.д.№131/2015 г. по описа на РС –Г.Д.. Обжалва се постановеното решение с искане да бъде отменено изцяло и да се постанови съдебен акт , с който да се отхвърлят изцяло предявените искови претенции, както и да се присъдят сторените разноски.

По реда на чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор по въззивната жалба от въззиваемите. С него въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Счита се, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и обосновано, а изложените във въззивната жалба твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция са неоснователни, необосновани и не се подкрепят от доказателствата по делото.

В о.с.з процесуалният представител на въззивниците адв. А. поддържа доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение.

Претендира разноски.

Процесуалният представител на въззиваемите – адв. Б., в о.с.з. оспорва въззивната жалба и прави искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

1

Окръжният съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,изхожда от страни с необходимия правен интерес и процесуална представителност, насочена е против съдебен акт от категорията на обжалваемите, при което е процесуално допустима.

По същество:

С атакуваното решение РС е ПРИЗНАЛ за установено по отношение на ответниците Г. ИВ.

М., с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ул. „Х.С. и ” М.” ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Г.Д., обл. Благоевград, ул. „Х.С., че ищците К. ИВ. П. с ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Г.Д.; Н. ИВ. Б. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ул. Л.; ДР.

ИВ. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ул."С.В.; Н. К. М. с ЕГН **********, с адрес гр.

Г.Д., ул. „И.М., вх.А; Н. К. АЛ. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ул."М.К.; М.К. С.а с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ж.к. Юг 3, вх.А, ет.2, ап.4; Р.С. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ул." И.М.; М. Г. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ул."С.З.; М. Г. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ул."И.М.; П. ИЛ. Н. с ЕГН **********, с адрес с. Д., общ. Г.Д.;

ИЛ. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ул."Е.А.; ИВ. Д. Н. с ЕГН **********, с адрес гр.Г.Д., ул.”Е.А. и АН. Д. П. с ЕГН **********, с адрес гр. Г.Д., ул."С.В. са собственици на основание наследство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ на ЛИВАДА с площ от 1.523 дка. находяща се в месностга “Л.”, землище на с. Д., общ. Г.Д., обл.

Благоевград, представляваща имот № 020288 по картата на землището, при граници/съседи за имота: имот № 020289 - ливада на наследници на М.И. Н., имот № 020223 - нива на ’’М.” ЕООД, имот № 020133 - ливада на ’’М.” ЕООД, който имот е образуван от имот № 020135, възстановен с Решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК - Г.Д., влязло в сила на 06.05.1997 г. С оглед уважената установителна претенция за собственост, РС е отменил частично констативен нотариален акт № 63, том V, per. № 10485, дело № 768 от 05.12.2011 г. по описа на нотариус В.Б., вписан в СВ към PC - Г.Д. с вх. per. № 2807, акт №158, том XI, дело №1632 от 05.12.2011 г., с който първия ответник Г. ИВ. М. е признат за собственик на основание давностно владение на ЛИВАДА с площ от 1.523 дка. находяща се в месностга “Л.”, землище на с. Д., общ. Г.Д., обл. Благоевград, представляваща имот № 020288, който имот е образуван от имот № 020135 по картата на землището, ведно с изградената в имот № 020288 стопанска сграда със застроена площ от 280 кв.м., в частта касаеща поземления имот /без стопанската сграда/. На следващо място, с атакуваното решение е прието за недоказано направено от ищците оспорване на истинността - верността на съдържанието, на представената по делото скица № 779/31.01.1997 г. за имот № 020135, възстановен с Решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК - Г.Д.. С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК РС е присъдил в полза на ищците сторените от тях разноски.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение постановено в посочения смисъл, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС 2 доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и с оглед разпоредбата на чл.

272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, а и към формираните въз основа на същата правни изводи.

При вярно констатирани факти, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, като фактите са били субсумирани правилно към приложимите законови разпоредби.

Въззивният състав СПОДЕЛЯ правните изводи на РС, тъй като те са обосновани и намират опора в относимите към спора материалноправни норми.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Предявения пред първоинстанциония съд иск е с правно основание 124 от ГПК във вр. с чл.

537, ал. 2 ГПК. Това е претенция на собственика на имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретния имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право на същото основание.

Уважаването на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяването от страна на ищеца, с оглед доказателствената му тежест, че той е собственик на процесния имот на соченото основание, както и интерес от установяването му, който е налице при оспорване правото на собственост от ответника. В процесния случай съдът намира, че ищците, избрали да се защитят с положителен установителен иск за собственост, са имали интерес от предявяването му, предвид оспорване правото на собственост от страна на ответниците.

Предмет на доказване по предявения положителен установителен иск е визираното в исковата молба оригинерно основание на правото на собственост на ищците.

Страните по делото спорят относно собствеността на описания в исковата молба недвижим имот. Ищците твърдят, че са собственици на основание наследство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ след проведено реституционно производство и постановено в тяхна полза Решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК - Г.Д.. Ответниците противопоставят на предявения установителен вещноправен иск възражение в насока, че са придобили собствеността върху процесния имот на законно основание, а именно първият ответник Г.

ИВ. М. сочи, че е придобил на собствено основание част от реституираният на ищците имот с № 020135 в месността “Л.”, която част представлява образуван от последния имот нов такъв с № 020288 с площ от 1.523 дка., както и съществуваща в същият имот сграда, въз основа на договор за покупко-продажба от 04.01.1995 г. сключен с Ликвидационен съвет на ТКЗС „Неврокопска басма“ гр. Г.Д., след което правото на собственост в същият обем е прехвърлено на вторият ответник. Освен на основание покупко-продажба, първия ответник твърди, че се легитимира като собственик на спорния имот и на основание давностно 3 владение, за което му е издаден констативен нотариален акт № 63, том V, per. № 10485, дело № 768 от 05.12.2011 г. по описа на нотариус В.Б..

Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка. Поради това и при отсъствието на нови факти и доказателства, настоящият състав намира за безпредметно подробното преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС, като само за допълнение ОС посочва, че крайния извод на първата инстанция остава непроменен и според въззивния състав. В мотивите на първата инстанция, след подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и законосъобразно е приела, че ищците са доказали, при условията на пълно и главно доказване, че са собственици на спорния имот. И това е така, тъй като видно и след анализ на събрания пред РС доказателствен материал се установява, че не се доказва възражението на ответниците, че имат законови и самостоятелно придобити права върху имота предмет на иска. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, и назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза съдът приема за безспорно установено, че собственици на спорната площ от 1.523 дка., обособена през 2012 г. като самостоятелен имот с № 020288, образувана от имот № 020135 с площ от 3.720 дка. и представляваща част от последния преди разделянето му, са ищците по делото в качеството им на наследници на М.И. Н., бивш жител на с. Д., починала 12.04.1974 г. Същите са придобили собствеността на основание наследствено правоприемство и възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ след проведено реституционно производство и постановено в тяхна полза Решение № 3012 от 21.02.1997 г. на ПК - Г.Д..

Събраните доказателства по делото сочат, че първоинстанционния съд не е допуснал процесуални нарушения касаещи направените от ответната страна оспорвания на материалната законосъобразност на реституционното решение на ищците, нито такива препятстващи възможността на ответника да ангажира доказателства за установяване на своите твърдения. Действително, ответниците оспорват принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в патримониума на наследодателя на ищците, но това оспорване е несъстоятелно, тъй като ответниците не заявяват самостоятелни права върху този имот към момента на внасянето му в ТКЗС. Безспорно, противната страна, може да се защитава с възражение за незаконосъобразност на административния акт за възстановяване на собствеността, като твърди, че същият е издаден при липса на материалните предпоставки за настъпване на реституционния ефект, но само ако заявява свои права по отношение на процесния имот към момента на обобщаването, които твърдения липсват в настоящия случай. При условията на пълно и главно доказване, ищците установяват, че са собственици на процесния недвижим имот на наведеното от тях придобивно основание наследство и реституция. На следващо място, становено е, че първия ответник по иска Г.М. не е бил собственик на този имот, поради което и втория ответник по иска - ’’М.” ЕООД също не е придобил собствеността върху имота, доколкото приобретателят по една сделка не може да придобие повече права от своя праводател и щом последният не е бил собственик на имота, то и приобретателя не е станал негов собственик. Същевременно 4 неоснователно и недоказано остана при разглеждане на делото в първата инстанция и твърдението на втория ответник, че е придобил процесния имот по силата на давностно владение. Дори и същия да се явява добросъвестен владелец по смисъла на чл. 70 от ЗС от извършването на прехвърлителната сделка с Нотариален акт за покупко продажба №17/08.05.2013 год., том 4, рег.4827. дело 401 до депозиране на исковата молба в съда не е изтекъл установения в закона 5 - годишен давностен срок, а и липсват доказателства, че действително втория ответник е осъществявал фактическа власт по отношение на процесния имот.

Твърденията за за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, БлОС счита за неоснователни. Направеното изменение на иска е надлежно, правилно е допуснато от първоинстанционния съд и няма процесуално нарушение от страна на първата инстанция. Не се констатират и нарушения във връзка с изготвянето на доклада по делото и разпределението на доказателствената тежест между страните. Първоинстанционния съд е обсъдил всички доказателства по делото, включително и документите за собственост на ответника М. и обосновано е достигнал до извод, че последните не го легитимират като собственик на имота. Неоснователни са твърденията на жалбоподателите за липса на мотиви относно възприетото от първоинстанционния съд, че построената в имота сграда е с площ от 80 кв.м. В решението си РС е обсъдил обстоятелствата относно площта на сградата и имота в подкрепа на изводите си, че ответниците не са придобили в собственост процесния недвижим имот и е възприето, че поправката относно цифровото изписване на площта на сградата не съответства на словесното изписване, поради което площта на процесната сграда е 80 кв.м. Отделно от това досежно изградената върху имота постройка не може да намери приложение и разпоредбата на чл.10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, която да препятства реституцията в полза на ищците, още повече, че стопанска постройка не променя статута на земеделската земя и не представлява пречка за нейното възстановяване. Освен това от приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява по безспорен начин, че сградата в имот №020288 не е идентична с придобитата от ответника по договора. Действително, при изслушване на вещото лице в първоинстанционното производство процесуалния представител на ответниците е оспорил заключението макар и единствено в частта относно констатациите на вещото лице, че сградата в имота е достроена. Въпреки така направеното оспорване, не е поискана изготвянето на допълнителна или повторна СТЕ, нито са направени някакви доказателствени искания за опровергаване констатациите на експерта от ответната страна, затова се приема, че ответника Г.М. не е придобил процесната и съществуваща в имота стопанска постройка по силата на сключения с ЛС на ТКЗС „Неврокопска басма“ Договор за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като тази сграда представлява сеновал и е различна от описаната в договора стопанска постройка, която е овчарник.