Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264 от 05.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 129/2023
Вид
Решение № 264
Подписан
05.06.2023
В сила
05.06.2023
Състав
Теодорина Димитрова, ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА, ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 435, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 446, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 57 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • Чл. 7 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 78, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 78, ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 84, ал.2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 84, ал.2 и ал. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Велико Търново, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Йордан Воденичаров

Илина Гачева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20234100500129 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК.

ВГрД № 124/2023 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е образувано въз основа на частна жалба от Г. В. В. длъжник по изпълнително дело № 462/2022 по описа на ДСИ при РС Велико Търново против наложен запор на 14.12.2022г. върху постъпващите към него суми по затворническата му партида Затвора, където изтърпява наказание.

Жалбоподателят излага доводи, че запора е насочен върху несеквестируемо имущество, а затворническата администрация незаконосъобразно изпълнява запорното съобщение.

Съдебния изпълнител наложил запора, без преди това да установи от къде, от кого и за какво постъпват сумите и с каква цел, на какво основание и не е определил каква част може да бъде секвестирана. Не била проверена и легитимността на третото задължено лице постъпват сумите. ГНИД към МП, представлявано от главен инспектор,неправомерно се обогатявало за сметка на лишените от свобода, поради което били лишени от средства за лични нужди. Липсва отправено конкретно искане към съда.

Изпълнена е процедурата по чл. 436, ал. 2 от ГПК, като препис от жалбата е връчен на взискателя по изпълнението Административен съд Габрово. Подадено е писмено възражение от взискателя чрез председателя на Адм.съд Габрово Галин Косев чрез което оспорва основателността на жалбата, като я приема за допустима. Излага подробни доводи относно законосъобразността на наложения запор върху средства от личната партида на В., постъпващи в Затвора Плевен, в който лицето изтърпява наказание лишаване от свобода.

Към жалбата е приложено копие от изп. дело № 20188960400687 г. по описа на ДСИ 1 при РС Велико Търново, ведно с писмени мотиви по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, в които излага писмени обяснения и навежда доводи за законосъобразност на атакуваните изпълнителни действия. Заема становище, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение. Излага аргументи, че при налагане на запора са спазени разпоредбите на чл. 78, ал. 2 ЗИНЗС, чл. 84, ал.2 и ал. 3 ЗИНЗС и чл. 57, ал. ППЗИНЗС.

Великотърновският окръжен съд, след като разгледа чатната жалба, изложените в нея възраженията на длъжника по изпълнението, писмените мотиви на ДСИ и материалите по приложеното заверено копие от изп. дело № 462/2022 по описа на ДСИ при РС Велико Тъново, намира за установено следното:

Извършвайки преценка относно редовността и допустимостта на частната жалба съдът намира следното:

Доколкото чрез разглежданата частна жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело, се атакува насочването на изпълнението върху имуществото, за което се твърди, че е несеквестируемо, на основание чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК същата се явява подадена от процесуално легитимирана страна. Частната жалба е подадена в срока по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК. Като редовна и допустима частната жалба следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява следното:

Изпълнителното дело № 462/2022 по описа на ДСИ при РС Велико Търново е образувано по молба на взискател Административен съд Габрово и приложени към нея изпълнителен лист № 55/03.11.2022г. по адм.дело № 85/2022г. на Адм. съд Габрово против длъжника Г. В. В. за присъдена в полза на съда ДТ в размер на 10 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Връчена е покана за доброволно изпълнение на длъжника на 22.11.2022г. На 14.12.2022г. на длъжника е връчено съобщение, че е наложен запор върху постъпващи суми към Г. В. В. в Затвора Ловеч със запорно съобщение от 14.12.2022г., което е получено в Затвора Ловеч на 19.12.2022г. На 29.12.2022г. длъжникът В. подава разглежданата жалба против наложения запор.

Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Чрез разглежданата жалба се атакува наложен чрез запорно съобщение от 14.12.2022г. запор върху средствата от личната партида на Г. В., постъпващи в затвора Ловеч, където изтърпява наказание лишаване от свобода.

Съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК се определя върху каква част от трудовото възнаграждение или друго каквото и да било възнаграждение за труд, както и върху получаваната пенсия, не може да бъде насочвано принудително изпълнение. Чл. 7 от ЗИНЗС определя, че за всяка работа извън доброволния неплатен труд и дежурствата по поддържане на реда и хигиената лишените от свобода получават определена част, но не по-малко от 30 на сто от възнаграждението за изработеното.) Частта от възнаграждението се определя със заповед на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 78, ал. 3 от същия закон на лишените 2 от свобода могат да се правят удръжки съгласно действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се възнаграждение. Това ограничение не се отнася за удръжките по задължение за издръжка. В конкретния случай обаче наложения запор не е върху такова възнаграждение, а върху средства, които лишения от свобода длъжник В. получава от трети лица. Последните не се засягат от правилата за несеквестируемост предвидени в чл. 446 ГПК и чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС. Наведените от жалбоподателя доводи, че съдебния изпълнител не е изследвал какви са тези средства не отговаря на истината. Както сам жалбоподателя твърди, това са лични средства получени от трети лица, а не възнаграждения по смисъла на чл. 78 от ЗИНЗС. Освен това дори и да се приеме, че това са такива средства, каквито обективно не са, то с оглед размера на дълга не е нарушено и правилото за несекввестируемост съгласно чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС. Ето защо наведените възражения на жалбоподателя и в цялост жалбата се явява неоснователна и съдът следва да я остави без уважение.

Водим от горните съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Г. В. В., ЕГН ********** понастоящем в Затвора Ловеч, длъжник по изп. дело № 462/2022 год. по описа на ДСИ при Районен съд – Велико Търново, против запор със запорно съобщение от 14.12.2022г. върху средства от личната партида постъпващи суми към Г. В. В. в Затвора Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3