Решение № 77 от 23.05.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Поморие, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20242160100346 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от ищеца Г. Н. Г., чрез пълномощника адв.Р.Ц. от БАК с адрес за призоваване в гр.Бургас против ответника ... с.Габерово, общ.Поморие представлявано от директора П. П.. Твърди се , че със Заповед № 202 от 31.05.2024 г. ответникът, на основание чл.325, ал.1, т.5 от КТ уволнил ищеца от заеманата от него длъжност по силата на трудов договор № 3/14.09.2023 г. „Учител начален етап на основното образование(1 - IV)", (код по НКПД: 2341-5002) при ответника. Твърди се, че посоченото в заповедта за уволнение основание за прекратяване на трудовото правоотношение- „завръщане на замествания на работа“ е неприложимо в конкретния случай, тъй като трудовия договор сключен с ответника бил срочен до 13.09.2024 г., а след това с допълнителни споразумения № 5 от 16.10.2023г. и № 9 от 19.01.2024 г. , срока на трудовото правоотношение бил променен и договорът, който първоначално бил срочен , се считал за сключен за неопределено време, поради което и се твърди, че прекратяването му на посоченото в заповедта за уволнение основание е незаконосъобразно. Иска се отмяна на уволнението като незаконосъобразно, възстановяване на ищеца на длъжността заемана преди уволнението- „Учител начален етап на основното образование(1 - IV)", (код по НКПД:

2341-5002) и осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на шест месечни брутни възнаграждения в размер на 2420 лв. всяко, за времето през което е останал без работа, считано от 03.06.2024 г.- датата на уволнението, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата . Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Представя доказателства .

Предявените от ищеца обективно съединени искове са с правно основание по 1 чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.225 от КТ , вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД .

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното начално училище, с който се оспорва основателността на предявените искове. В отговора се признават обстоятелствата твърдени от ищеца свързани със съществуването на трудовото правоотношение между страните за длъжността изпълнявана от ищеца, прекратено с оспорената от ищеца заповед за изпълнение. Оспорват се фактическите твърдения на ищеца във връзка със срока, за който е сключен трудовия договор, като се твърди, че той е сключен за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа, на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, а посочването в същия на чл.68, ал.1, т.1 от КТ било фактическа грешка, включително и допълнителните споразумения, с които договорът следвало да се счита за безсрочен, били сключени без да е налице воля на страните за това. Твърди се , че е налице посоченото в заповедта за уволнение основание по чл.325, ал.1,т.5 от КТ , тъй като заместваното лице се е завърнало на работа на 13.05.2024 г. Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение, като се сочи, че същият не следва да се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение, а въз основа на нетното такова, което било 1646,31 лв.

Иска се отхвърляне на предявените искове . Претендират се направените разноски.

Ищецът редовно призован се явява лично и с процесуален представител- адвокат.

Поддържа иска за отмяна на уволнението и възстановяването му на работа, прави изменение на иска относно претенцията за присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ, като заявява, че същата следва да се счита предявена в размер на 6760,73 лв., което е брутния размер на обезщетението за периода от 03.06.2024 г. до 02.09.2024 г. .

Моли за уважаване на така предявените искове и присъждане на направените разноски по делото съгласно представения списък на разноските.

Ответното училище се представлява от процесуален представител- адвокат.

Поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявените искове.

Изменението на иска относно претенцията за присъждане на обезщетение по чл.225 от КТ е прието от съда с протоколно определение.

За да се произнесе по предявените искове, съдът се запозна подробно със становищата на страните и доказателствата по делото и като се съобрази с приложимите законови разпоредби, прие следното.

Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното начално училище , което се установява и от представените по делото трудов договор №3/14.09.2023 г. и допълнителни споразумения към него. В ответното училище ищецът е изпълнявал длъжността „Учител начален етап на основното образование(І-ІV) клас ” с код по НПКПД2341-5002 с място на работа в ... в с.Габерово, общ.Поморие , с основно месечно възнаграждение от 1766 лв. , което считано от 01.01.2024 г. е увеличено на 1916 лв. с представеното допълнително споразумение №9/19.01.2024 г., с което са увеличени и допълнителните възнаграждения за класен ръководител, за взети часове над индивидуалния ЗНПР и за всяка година професионален опит-1 %. В трудовия договор е посочено, че 2 същият е сключен за определено време- до 13.09.2024 г. на основание чл.68, ал.1, т.1, вр. с чл.70, ал.1 от КТ в полза на работодателя. С представеното допълнително споразумение №5/16.10.2023 г. към процесния трудов договор, сключено на посоченото в същото основание чл.259, ал.1 от ЗПУО, чл.31, ал.1,т.19 от Наредба №15/22.07.2019 г., вр. с чл.118, ал.3 и чл.119 от КТ и чл.8, ал.1 от ВПОРЗ на процесното училище, същият е променен , считано от 01.10.22023 г. Не се спори между страните, че трудовото правоотношение на ищеца с ответното училище е било прекратено с представената по делото в препис заповед №202/31.05.2024 г. издадена от директора на НУ“Константин Величков“ с.Габерово, общ.Поморие, която заповед е връчена срещу подпис на ищеца на 31.05.2024 г. .

Основанието за уволнението посочено в заповедта е по чл.325, ал.1, т.5 от КТ , като причините за прекратяване на трудовото правоотношение посочени в заповедта са – завръщане на замествания на работа. В заповедта е посочено също , че на лицето следва да се изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 2165,05 лв. за неизползван платен годишен отпуск-19 работни дни. Представен е препис от регистрационна карта издадена по повод регистрацията на ищеца в Бюро по труда на 07.06.2024 г. Представени са препис от фишове за трудови възнаграждения за месеците април и май, видно, от които брутното трудово възнаграждение за м.май 2024 г. е съответно 2959,24 лв.Видно от представения препис от трудов договор от 30.08.2024 г., след уволнението си, ищецът е постъпил на работа в СУ“Св.св.Кирил и Методий“ гр. Созопол на 02.09.2024 г. с основно трудово възнаграждение 1854 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит- 13 %. Представени са заявление от Х.И.Ш. с вх.№ 39 от 05.03.2024 г. , до директора на ответното училище, с което го уведомява, че иска да се върне на работа в училището на 13.05.2024 г., след навършване на две годишна възраст на детето и, както и допълнително споразумение от 13.05.2024 г., в сила от 13.05.2024 г., сключено към трудовия договор на със същата. Представени са щатни разписания утвърдени със заповед на директора на ответното училище, като в разписанието утвърдено на 20.03.2024 г. щатния състав на училището се състои от осем човека, от които шест на длъжност учител начален етап, включително ищеца и Х.Ш. а в разписанието утвърдено на 18.06.2024 г. щатният състав е намален на четири човека, от които двама на длъжност учител начален състав, единият от които е Х.Ш., а ищецът не фигурира в това разписание.

Видно от заключението на извършената по делото съдебно- счетоводна експертиза, размерът на обезщетението по чл.228 от КТ за периода от 03.06.2024 г. до 02.09.2024 г. е 6760,73 лв. бруто и 5550,46 лв. нето- след приспадане на дължимите осигурителни вноски и данък общ доход.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.325, ал.1, т.5 КТ работодателят може да прекрати едностранно трудовото правоотношение без предизвестие в случаите на завръщане на замествания на работа . В настоящото производство, в тежест на работодателя е да докаже законността на уволнението, съобразно хипотезата на приложеното уволнително основание по чл.325, ал.1, т.5 КТ, а именно че е прекратеното на посоченото основание трудово правоотношение е 3 възникнало на основание срочен трудов договор сключен в хипотезата на чл.68, ал.1, т.3 от КТ, а именно за заместване на работник или служител, който отсъства от работа за срок до завръщане на замествания от работа. В случая не се спори между страните и се установява от доказателствата по делото , че между тях е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор от 14.09.2023 г. , по силата на което ищецът е заемал в ответното начално училище длъжността „Учител начален етап на основното образование (І-ІV) клас ” с основно трудово възнаграждение 1916 лв. за периода от постъпването му на работа на 14.09.2023 г. до прекратяване на правоотношението с процесната заповед от 31.05.2024 г. връчена му на същата дата. Основният спорен въпрос между страните е наличието на основанието за уволнение посочено в заповедта , като според ищеца, трудовият му договор с ответника е сключен в хипотезата на чл.68, ал.1,т.1 – за посочения в договора срок до 13.09.2024 г. и впоследствие с допълнителното споразумение е станал за неопределено време, поради което и не може да бъде прекратен на посоченото от ответника основание, което е приложимо единствено при прекратяване на трудов договор сключен в хипотезата на чл.68, ал.1, т.3 от КТ. Според ответника правоотношение му с ищеца е възникнало на основание процесния трудов договор, но се застъпва тезата, че в същият е допусната грешка при посочване на основанието за сключване досежно срока на договора и всъщност същият е сключен в хипотезата на чл.68, ал.1,т.3 от КТ за срок до завръщане на замествания на работа- в случая до завръщане на Х.И.Ш. на работа след ползване от нейна страна на отпуск поради раждане и отглеждане на дете и работодателят никога не е имал намерение и не е изразявал воля да сключи трудовия договор с ищеца на посоченото в договора основание. За разрешаване на така поставения спорен въпрос, следва да се има предвид следното: В чл.66, ал.1 от КТ е предвидено задължителното съдържание на трудовия договор, като сред задължителните елементи в т.4 е и посочване на времетраенето на договора, за което в чл.67 от КТ е предвидено, че може да е за неопределено време или за определен срок. Съгласно чл.68, ал.1 от КТ при срочните трудови договори, срокът може да се определи по т.1 за конкретно посочен времеви период , по т.2 за срок до извършване на определена работа или по т.3 за заместване на работни или служител, който отсъства от работа. При трудовите договори сключени за срок определен съгласно чл.68, ал.1,т.3 от КТ, доколкото времетраенето се определя от времето на отсъствие на замествания работник, поради което в трудовия договор следва да бъде отразено не само наименованията на длъжността и характерът на работата за изпълняваната длъжност на замествания, но и кой е заместваният титуляр на длъжността. Заместваният работник може да бъде посочен чрез имена, ЕГН или по друг начин, който еднозначно указва за личността му. За да е валидна клаузата за срок, заместваният работник трябва да бъде индивидуализиран в достатъчна степен, за да може времетраенето на договора да е изначално определено, а заместващият да има яснота до кой момент ще съществува трудовото му правоотношение, в какъвто смисъл е и съдебната практика обективирана в Решение № 22 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 636/2017 г., IV г. о., ГК. Единствено договорите сключени в хипотезата на чл.68, ал.1 , т.3 от КТ, могат да се прекратят без предизвестие на основание чл. 325, ал.1,т.5 от КТ, при завръщане на замествания на работа.