Определение № 40050 от 27.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40050 гр. София, 27.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20211110146296 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 64 ГПК.

Образувано е по молба от 17.06.2025 г. на К. У. за продължаване срока за изпълнение на указанията по Разпореждане от 07.04.2025 г.

Производството е образувано по отрицателен установителен иск по чл. 67 ЗС на К. У. в качеството му на ***********.“, срещу С. Г. и ****************** за установяване, че учреденото с договор от 22.04.2014 г. в полза на С. Г. от ****************** право на строеж за изграждане на едноетажна сграда с идентификатор **************** е погасено по давност като неупражнено за период повече от пет години считано от датата на учредяването му.

Съдът, като съобрази данните по делото, намира следното:

При проверката относно редовността и допустимостта на така подадената искова молба съдът, като е констатирал несъответствия с изискванията на ГПК с Разпореждане от 07.04.2025 г. е оставил същата без движение, като е дал подробни указания относно поправянето на установените пропуски, като е постановено да се издадат съдебни удостоверения във връзка с изпълнение на указанията при поискване след представяне на проект и доказателства за внесена по сметка на СРС държавна такса и ищецът е предупреден, че неизпълнението на указанията в цялост и в срок влече връщане на исковата молба.

С молбата адв. Д. Г. заявява, и то за първи път в хода на цялото производство считано от 09.08.2021 г. въпреки многократно даваните му указания обстоятелството, без да сочи конкретни доказателства в тази насока, че ищецът постоянно пребивавал в чужбина, а работата му била свързана с постоянно пътуване и връзката с него била затруднена, поради което не можел да изпълни указанията по т. 9 и т. 10 от Разпореждане от 07.04.2025 г., в каквато връзка иска продължаване на срока за тяхното изпълнение. Искане по чл. 63 ГПК е отправено и във връзка с изпълнението на други указания по същия акт, в случай че съдът прецени тяхното ненадлежно изпълнение.

Съдът възприема, че даденият едномесечен срок за изпълнение на указания е напълно достатъчен, така че ищецът чрез своя процесуален представител да организира своята защита по делото, имайки предвид, че за пети пореден път му е дадена възможност за отстраняване нередовности на исковата молба, като са обективирани и указания, дадени от две въззивни инстанции, добавени са още указания от районния съд, както и че в последния ден от изтичането на срока за изпълнение на указания е подал молба с с приложени проекти на съдебни удостоверения с оглед издаване на актуална скица, която му е указано да представи.

На следващо място, ищецът не сочи каквито и да е доказателства за постоянно 1 пребиваване в чужбина с оглед работата му, която налагала постоянни пътувания, като не е представил доказателства за наличието на сочените уважителни причини.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК продължаването на законните и определените от съда срокове става при наличие на уважителни причини. По правило всяка страна следва да докаже своите твърдения, като представи доказателства в тази насока в рамките на съответно производство. Такова производство е и производството за продължаване на срок по чл. 63 ГПК, чиито разпоредби не предвиждат даване на указания за представяне на доказателства с оглед твърденията в молбата по чл. 63 ГПК (Определение № 65 от 18.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1096/2022 г., I г. о.;

Определение № 35 от 25.01.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3677/2017 г., III г. о.;

Определение № 123 от 25.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 250/2015 г., II т. о.).

Ищецът не представя каквито и да е доказателства за наличие на уважителни причини, поради които да е бил възпрепятстван в указания срок да изпълни съдебното разпореждане. Искането за продължаване на срока за изпълнение на указания без доказани уважителни причини се явява неоснователно, след като ищецът не е проявил своевременна процесуална деятелност във връзка с изпълнение на така дадените му указания.

Актът, с който съдът се произнася по искане за продължаване на срок, не прегражда хода на делото, както и неговото обжалване не е предвидено изрично в закона. На обжалване ще подлежи последващият акт на съда, с който същият се произнася по предмета на спора, ако това обжалване е допустимо, както и последващ акт на съда, свързан с неизпълнение на указания или друго процесуално действие, доколкото процесуалния закон предвижда това (Определение № 4178 от 1.11.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3734/2022 г., II г. о.; Определение № 44 от 1.04.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 83/2021 г., I г. о.; Определение № 353 от 23.09.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2228/2020 г., III г. о.; Определение № 481 от 25.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3633/2014 г., IV г. о.).

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 17.06.2025 г. на К. У. за продължаване срока за изпълнение на указанията по Разпореждане от 07.04.2025 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2