Решение № 2106 от 12.06.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2106 гр. Варна, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110109770 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен от П. Д. К. срещу „*** отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 1016,04 лв.- за която е издаден в полза на ответника изпълнителен лист от 08.01.2014 г. по ч.гр.д. 14036/2013 г. по описа на РС-Варна, в която обща сума се включват: 739,83 лв.-главница за ползани и незпалатени Вик услуги по партида с абонатен номер 1143376 на адрес: град ****за периода 16.05.2008 г. до 21.09.2013 г., 151,21 лв. (сто петдесет и един лева и 21 ст.), лихва за забава, за периода от 16.05.2008 г. до 21.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.09.2013год. до окончателното й изплащане, както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение, поради изтекла петгодишна погасителна давност, считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 14043/2013 г. по описа на РС-Варна.

Твърди се в исковата молба, че за процесните суми е издадена заповед за изпълнение 8266/30.09.2013 г. по ч.гр.д. 14036/2013 г. по описа на РС-Варна, въз основа на която е издаден на 08.01.2014 г. изпълнителен лист. За принудително събиране на сумите по този изпълнителен лист е образувано изп. дело 1798/2021 г. по описа на ЧСИ с рег. номер ***/ изпълнението по което е спрямо с определение 7126/30.06.2022 г. по описа на ВРС, 52 ГПК, като обезпечение на предявения в настоящото производство иск/. Сочи се, че е получил покана за доброволно изпълнение по посоченото изп. дело едва на 22.06.2022 г. Сочи се, давността е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.

14036/2013 г. по описа на РС-Варна – 22.10.2013 г. Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист от 08.01.2014 г. са погасени по давност с изтичане на петгодишен давностен срок още преди да бъде образувано изп. дело от 2021 г. Иска се уважаване на претенцията и присъждане на разноски в настоящото производство и в производството по обезпечаване на бъдещ иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва. Сочи се, че на 13.05.2016 г. въз основа на изп. лист от 08.01.2014 г. по ч.гр.д. 14036/2016 г. по описа на ВРС е образувано изпълнително дело 690/2016 г. по описа на ЧСИ ***Д. с рег. номер ***срещу П. Д. К., като в молбата за образуване са посочени изпълнителните способи, които взискателя желае да се извършат. В хода на това изп. дело – 1 на 15.11.2016 г. на регистрирания настоящ адрес на ищеца е залепено уведомление за образувано изп. производство, а след това книжата са изпрати и по „Български пощи“, но са непотърсени от ищеца-получател; на 04.02.2020 г. изп.д. 690/2016 г. по описа на *** е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. Сочи се, че на 14.12.2021 г. по изп.лист 260075/13.10.2020 г. по ч.гр.д. 519/2020 по описа на ДРС е образувано изп.д. 1798/2021 г. по описа на *** срещу ищеца, като в същото производство са предявени за събиране и сумите по процесния изп. лист от 08.01.2014 г. по ч.гр.д. 14036/2013 г. по описа на ВРС, 19 състав.

Посочва се, че отвентикът като кредитор е поискал с нарочна молба образуване на новото изп. дело, с която е посочил изпълнителните способи, които да се приложат. Поддържа се, че в хода на изп. дело 1798/2021 г. по описа на *** са извършени валидни изпълнителни действия вкл. наложен запор на банкови сметки на длъжника П. К. – 03.02.2022 г. и върху движимо негово имущество – ППС на 03.02.2022 г., от който момент длъжникът е разбрал за образуваното изп. производство. Сочи се, че призовкар от кантората на ЧСИ е посещавало постоянни адрес на ищеца на 02.02.2022 г., 19.02.2022 г. и 08.03.2022 г. и е залепено уведомление, поради неосигурен достъп. Излага, че давността е прекъсвана с предприемане на всяко действие по принудително изпълнение и доколкото последното валидно изпълнително действие по изп. дело 1798/2021 г. е от 03.02.2022 г. , 5 годишна погасителна давност не е изтекла към твърдяната от ищеца дата – 26.07.2022 г.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК

В доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането чрез предприемане от негова страна на действия вкл. в хода на изп. производство прекъсващи давността От фактическа страна:

От представения по делото изпълнителен лист от 08.01.2014 г. се установява, че същият е издаден по ч.гр.д. 14036/2013 г. по описа на ВРС, като е осъден П. Д. К. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД сумата от 739,83 лв. неиздължена главница, представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ***услуги по партида с номер ***на адрес: *** за периода 16.05.2008г.-21.09.2013 г.; 151,21 лв.-лихва за забава за периода от 16.05.2008 г. до 21.09.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -25.09.2013 г. до окончателното й изплащане, както и за сторените съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25,00 лв. и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение./ л.18/.

По делото е изискан и приложен препис от изп.д.690/2016 по описа на Ч***. образувано на 16.05.2016 г. по молба на ответника в настоящото производство за събиране вземанията по изпълнителния лист от 08.01.2014 г. В молбата за образуване на производството взискателят е поискал извършване на справки в НОИ и НАП и налагане на запор върху трудовото възнаграждение или пенсия на длъжника, евентуално- справки в АгВп. И Община Варна и налагане на възбрана/ запор, опис и продажба. ЧСИ Д. е извършил исканите справки, а Държавата е присъединен като взискател за задължение към НАП.

До длъжника са изпращани уведомления за присъединяването на взискател и за образуваното изп.д. на адрес в***, на който са лепени на осн. чл.47 ГПК на 11.10.2017 г. и 15.11.2017г. От справка в НБД „Население“ се установява, че регистрирания му адрес е различен от посочения.

На 03.01.2018 г. „*** е депозирало молба по изп.дело, чс която се иска преустановяване на изпълнителните действия по всички дела по които е взискател, считано от тази дата /л.43 от изп.д./

С молба от 23.11.2018 г / л.53 от изп.д./ взискателят е поискал прехвърлянето на делото при ***, като с разпореждане от 17.05.2019 г. ЧСИ Д. е разпоредил делото да се изпрати за продължаване на съдопроизводствените действия на ЧСИ Ернандес.

С молба от 09.01.2020 г. взискателят е поискал връщане на оригинала на изпълнителния лист, като предаването на последния се е осъществило на 14.01.2020г.

По делото е изискан и приложен препис от изп.д.1798/2021г. по описа на ***, образувано на 14.12.2021 г. въз основа на молба на ответника за събиране на вземанията по 2 процесния испълнителен лист. В молбата за образуване от взискателя е посочен изпълнителен способ, който се иска да бъде приложен. На осн. чл.18 ЗЧСИ е възложено на *** да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начина на изпълнението. Това изп.д. е образувано и за събиране на вземания по изп.л.

260075/13.10.2020 г. по ч.гр.д. 519/2020 г. по описа на РС-Девня, вземанията по който не са предмет на настоящото производство.

На 16.12.2021 г. е извършена справка в хода на изп. дело за адресната регистрация на длъжника, видно от която той е с регистрирани настоящ в *** /от 04.01.2017г./ и постоянен адрес в *** / от 24.09.2020г./

На 23.12.2021 г. са издадени 2 бр. уведомления за наложен запор до ОД на МВРВарна касаещи запор на 2 МПС, собственост на длъжника и едно до Пътна полиция-София.

На 23.12.2021 г. е издадено запорно съобщение до „***за налагане на запор върху вземания на П. Д. К. в банката до размер на 4194,69 лв. С писмо с изх. номер на банката от 03.02.2022 г. „**** уведомява Ч***е е наложен запор върху сметки на длъжника, открити при нея. Че по сметката постъпва пенсия под установения размер на минималната работна заплата и запорът няма да се изпълнява върху средства с такъв произход.

Поканата за доброволно изпълнение по изп.д. 1798/2021 г. по описа на *** е връчена на длъжника П. К. на 22.06.2022 г. чрез процесуалния му представител адв. К. / писмо на л.29 и л.36 от изп.дело/.

Други относими за спора доказателства не са събрани.

От правна страна:

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на пет годишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК е прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

С оглед установяването на висящност на изпълнителни дела между страните от 2016 г. и 2022г. г. приложение изцяло постановеното ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при което действието на постановлението отпада.

В ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, се приема, че погасителната давност в изпълнителното производство не спира, а се прекъсва многократно на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД.

Процесния изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Срещу издадената заповед за изпълнение не е подадено възражение по чл. 414 ГПК и тя е влязла в сила на основание чл.416, ал.1, предл. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист. С влизането в сила на заповедта за изпълнение, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет 3 години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора / така Решение № 100 от 20.06.2011 год. на ВКС по т. д. № 194/2010 год., II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 год. на ВКС по гр. д. №5140/2015 год., ІV г. о., ГК./ Доколкото делото по което е издаден процесния изп. лист е унищожено, съдът възприема, че щом на 08.01.2014 г. е издаден изпълнителен лист, заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно на тази дата / доколкото това е предпоставка за издаване на изп.лист/. Давността за вземането се прекъсва на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД с изтичане на срока за възражение и започва да тече нова давност, като в конкретния случай съдът възприема най-късната възможна дата за изтичане на срока за възражение- датата на издаване на изп. лист.