Акт от 18.10.2022, Административен съд - Русе
- Съд
- Административен съд - Русе
- Дело
- 245/2022
- Подписан
- 18.10.2022
Цитирани разпоредби
- чл.118, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.173, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 117, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.118, ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.120, ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.33, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал. 1-3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал. 1-3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.68, ал. 1-3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9, ал. 7 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9а, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 9, ал. 1 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28 гр.Русе, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 245 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118, ал.3 от КСО.
Образувано е по жалба на Х.Ю.Х. ***, против решение № 2153-17-164/23.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ -Русе, с което е отхвърлена жалбата му по административен ред и е потвърдено разпореждане № 2140-17-201/05.04.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С разпореждането на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал. 1-3 и чл. 9а, ал. 2 от КСО.
В жалбата се твърди, че в противоречие с установената съдебна практика и закона административният орган неправилно не е зачел като действителен осигурителен стаж периодът на наборна военна служба. В хода на производството по делото е релевирано и възражение за незаконосъобразност на оспорените актове поради неправилното зачитане на останалия осигурителен стаж на жалбоподателя.
Същият сочи, че е налице разминаване между данните в притежаваната от него и представена пред пенсионния орган трудова книжка, издадените удостоверения обр.
УП-13, на които се е позовал пенсионният орган и които не са му били предоставени и данните в предоставеното му удостоверение, съдържащо обобщена информация за съдържанието на наличните по пенсионната преписка удостоверения обр. УП-13.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на пенсионния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на
ТП на НОИ – Русе не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Представил е, чрез процесуалния си представител, писмени бележки с вх.№ 3747/20.09.2022 г., в които изразява становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде отхвърлена. Прави изрично възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение поради липсата на правна и фактическа сложност на делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Същата е депозирана в законоустановения срок, видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л.4 от преписката) и извършеното отбелязване на датата на нейното постъпване в деловодството на административния орган (л.3 от делото). Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Решение № 2153-17-164/23.05.2022 г., предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – от директора на ТП на НОИ – Русе.
При неговото издаване е спазена е изискуемата писмена форма като решението е мотивирано съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО. От данните по преписката се установява, че в хода на административното производство са събрани всички относими доказателства, релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата от него пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Налице е обаче неправилно приложение на материалния закон.
От приложените по административната преписка доказателства се установява, че жалбоподателят е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със заявление вх. № 2113-17-2242/08.12.2021 г. В заявлението не са вписани представените от същия документи за осигурителен стаж, но, видно от изготвения опис на върнатите документи, представени със заявление № 2113-17-2242/08.12.2021 г. (л. 18 от преписката), той е представил пред пенсионния орган военна книжка № 76803/01.04.1985 г. (л. 17 от преписката) и трудова книжка от 04.08.1972 г. (без номер), копие от която е представено по делото (л.18-20 от делото). В хода на административното производство пред пенсионния орган бил изготвен опис на осигурителния стаж на Х. (л. 14-16 от преписката), в който е отразен (зачетен) осигурителен стаж от ІІІ категория – 13 години, 10 месеца и 17 дни и от ІІ категория – 2 години, 5 месеца и 17 дни или общ стаж, превърнат към ІІІ категория – 16 години, 11 месеца и 16 дни. Върху машинно изготвения опис на осигурителния стаж ръчно е изчислен сбор на осигурителния стаж на жалбоподателя без превръщане – 14 години, 4 месеца и 12 дни, като в този сбор не е включен период от 1 година, 11 месеца и 12 дни наборна военна служба. От съдържанието на описа на осигурителния стаж на жалбоподателя е видно, че по-голямата част от стажа на Х., с изключение само на военната служба и период от 6 месеца от 08.04.2019 г. до 08.10.2019 г., е зачетен въз основа на четири броя удостоверения обр. УП-13 № № 5507-17-56, 5507-17-57 и 5507-17-58 и трите от 28.01.2022 г., както и 5507-17-73/07.02.2022 г., които не са налични по административната преписка. В колона „Забележка“ за периодите със зачетен стаж, въз основа на удостоверенията обр. УП-13, е налице вписан текст „+спом. раб-ци Рафинерия +Тр.кн.“ или „+Тр.кн.“, а за периодите, за които не е зачетен стаж е вписано „няма данни в РПВ“ или „не фир. в РПВ“.
При тези данни, с разпореждане №
2140-17-201/05.04.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, който към датата на заявлението е на възраст 66 години, 8 месеца и 2 дни. В разпореждането са изложени мотиви, че последният не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за отпускане на този вид пенсия, тъй като не притежава необходимия му по тези разпоредби стаж. Посочено е, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.9а, ал. 2 от КСО за закупуване на осигурителен стаж. Отказът е аргументиран и по отношение на неприложимостта на чл. 68, ал. 3 от КСО с обстоятелството, че от зачетения осигурителен стаж на жалбоподателя от общо 16 години, 4 месеца и 4 дни (с превръщане към ІІІ категория – 16 години, 11 месеца и 19 дни), за действителен стаж се признават само 14 години, 4 месеца и 12 дни. За определянето на действителния стаж пенсионният орган се е позовал на разпоредбата на § 1, т.12 от ДР на КСО като изрично е посочил, че в действителния стаж не е включен периода на военната служба от 20.08.1976 г. до 11.08.1978 г. – 1 година, 11 месеца и 22 дни. Именно с този извод на административния орган не е съгласен жалбоподателят, който оспорил издаденото разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Русе. Последният, с оспореното решение, отхвърлил жалбата му и потвърдил разпореждането, възприемайки изцяло доводите на пенсионния орган относно съдържанието на понятието „действителен стаж“.
Към момента на подаване на жалбата пред горестоящия орган на жалбоподателя, на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), било издадено удостоверение изх.№ 2164-17-1/26.04.2022 г. (л. 17 от делото), в което е посочено, че същият има зачетен осигурителен стаж по следните оригинални документи, съхранявани в пенсионното досие, за периода до 31.12.1999 г. – удостоверение обр. УП-13 № 5507-17-58/28.01.2022 г., издадено от ТП НОИ – Русе; удостоверение обр. УП-13 № 5507-17-73/07.02.2022 г., издадено от ТП НОИ – Русе; удостоверение обр. УП-13 № 5507-17-56/28.01.2022 г., издадено от ТП НОИ – Русе и удостоверение обр. УП-13 № 5507-17-57/28.01.2022 г., издадено от ТП НОИ – Русе. Зачетената обща продължителност на осигурителния стаж по описаните оригинални документи, записана с цифри и думи е: „Години – 13 /три/; Месеци – 10 /два/; Дни – 12 /тринадесет/; Часове – няма“.
Спорният по делото въпрос се свежда до това следва ли да се зачете за действителен осигурителен стаж стажът от 1 година, 11 месеца и 22 дни – наборна военна служба в периода от 20.08.1976 г. до 11.08.1978 г., както и каква точно следва да е продължителността на зачетения на жалбоподателя осигурителен стаж.
В тази връзка следва да се посочи, че отбиването на наборна военна служба е било правно регламентирано задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.). Съгласно чл. 1 и чл. 3 от този закон, военната служба е била задължителна за всички мъже, граждани на Народна Република България, които са били длъжни да отбият военната си служба в състава на въоръжените сили. С нормата на § 1, т. 12 (Нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) от ДР на КСО, законодателят е дал легална дефиниция на понятието "действителен стаж". Съгласно него това е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.
Към настоящия момент в разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО изрично е посочено, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В този смисъл категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в относимата редакция, която признава за осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Разпоредбата на чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) изрично признава на служещите редовната военна служба във въоръжените сили от войнишкия състав, за действителна военна служба.
Вярно е, че понятието действителна военна служба и понятието действителен осигурителен стаж не са идентични, но от анализа на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО се налага извод, че военната служба следва да бъде зачетена като действителен стаж. В този смисъл е и дългогодишната и константна съдебна практика на ВАС, VІ отд., по постановените по идентични казуси решения, като решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. № 11816/2012 г., решение № 28 от 3.01.2013 г. по адм.д. № 9460/2012 г., решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм.д. № 1961/2016 г., решение № 7647 от 16.06.2017 г. по адм.д. № 4023/2017 г., решение № 9471/17.07.2017г по адм.д. № 7470/2016 г., решение № 11681/03.10.2018 г. по адм.д. № 10591/2017 г. и мн.др. Същата практика се следва и в по-новите новите решения на ВАС, VІ отд. – решение № 15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г., решение № 266/08.01.2019 г. по адм.д. № 2856/2018 г., решение № 4842 от 02.04.2019 г. по адм. д. № 10942/2018 г., решение № 6234/24.04.2019 г. по адм.д. № 1300/2019 г., решение № 6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 4145/2018 г., решение № 8524/06.06.2019 г. по адм.д. № 2326/2019 г., решение № 8978/16.06.2019 г. по адм.д. № 11473/2018 г., решение № 4900 от 20.05.2022 г. по адм. д. № 1392/2022 г. и др.
Относно възражението на жалбоподателя досежно зачитането на останалия осигурителен стаж съдът намира следното:
Видно от представеното копие на трудова книжка без номер (от копието не се установява и датата на документа, но не се спори, че е посочената в описа дата – 04.08.1972 г.), същата е издадена на Х.Д.К. Според наличното по преписката удостоверение за идентичност на лице с различни имена, това име е също на жалбоподателя. Самата трудова книжка очевидно е преиздадена във връзка с принудително извършената промяна на имената на жалбоподателя, за което свидетелстват вписванията в нея, а именно: стажът до 01.10.1979 г. представлява препис, а стажът от 10.10.1979 г. до 05.06.1989 г. в АПК „Съветска Русия“ с. Сливо поле, където жалбоподателят е работил към момента на промяна на името му, е оформен по надлежния ред със съответните подписи и печати. Пенсионният орган е приел, макар и без да изложи изрични мотиви за това, че представената от жалбоподателя трудова книжка е нередовно оформена за стажа му преди 1999 г. и по тази причина е изискано по служебен път издаването на удостоверения обр. УП-13 от архивохранилището на ТП на НОИ – Русе, където се съхраняват разчетно-платежни ведомости (РПВ) на прекратени осигурители, каквито са работодателите на жалбоподателя за периода до 1989 г. Въпреки това в изготвения опис на осигурителния стаж пенсионният орган се е позовал и на трудовата книжка, чрез отбелязване в колона „Забележка“, без да уточни какви обстоятелства е приел за установени въз основа на нея.
Разпечатката съдържа 31 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ed4d04a0-8b78-450e-aa3c-d00f277215f9