Определение № 24464 от 13.06.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24464 гр. София, 13.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. Т. като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело № 20231110149421 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника **********, в която се съдържа искане за изменение на постановеното по гр.д. № ******** по описа на ********* Решение № ********* в частта му за разноските, като разноските по делото бъдат възложени в тежест на ищеца, доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, а при условията на евентуалност разноските, за които е осъдено ответното дружество бъдат намалени като се съобрази направен от ищеца частичен отказ от иск.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който изразява становище за неоснователност на молбата, като са изложени подробни съображения.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Производството е образувано по искова молба на ***********, находяща се на адрес: *************, представлявани от управителя ***********, по реда на чл. 422 ГПК след постъпило от длъжника ********** възражение срещу издадената по ч.гр.д.

№ ********** по описа на ******** Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ********

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска при множество възражения, които са разгледани с постановения краен акт по делото.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовава ответникът в искането си по чл. 248 от ГПК, е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая, обаче не е приложимо това изключение. Законът изисква кумулативното наличие и на двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, от една страна, и от друга страна – да е признал иска. В случая не е налице нито една от посочените предпоставки, доколкото към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът-заявител е имал изискуемо вземане срещу ответника от една страна и от друга – ответникът, в качеството му на 1 длъжник в заповедното производство е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, с което е предизвикал последващото процесуално поведение на заявителя – да предяви иск за установяване на вземането под страх, че заповедта за изпълнение може да бъде обезсилена. Не е налице и признание на иска, доколкото с отговора на исковата молба е оспорен предявеният иск. В този смисъл съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане, както на заповедното производство, така и на развилото се исково такова за установяване на вземането по заповедта за изпълнение, като в този случай последващото изявление за признание на иска, респективно погасяване на вземането чрез плащане, е без значение.

Съдът намира обаче, че възражението на ответника относно обстоятелството, че при разпределението на отговорността за разноските в заповедното производство, съдът не е взел предвид, че ответникът не е предявил иск за цялото вземане, се явява основателно. Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ********** е издадена за сумите: сумата 161,46 лева, представляваща неплатени вноски за ******* за периода от 01.01.2019 г. до 16.06.2023 г. и сумата 100,80 лева, представляваща неплатена такса управление на ******* за период от 01.05.2022 г. до 16.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. В изпълнение на указанията на съда по чл. 415 ГПК, заявителят е предявил иск за установяване на вземане по оспорената заповед за изпълнение само за част от вземането по издадената заповед, но не е предявил иск за част от общо присъдената сума в размер на 161,46 лв., а именно за сумата от 107,64 лв., представляваща неплатени вноски за ********** за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. Именно поради тази причина с Определение № ********, постановено по ч.гр.д.№ ********** по описа на ******** съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично задължениепо чл. 410 ГПК № **********, издадена по ч. гр. д. № ********** по описа на *********, в частта за сумата за сумата от 107,64 лв., представляваща неплатени вноски за ********** за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. При тези данни са налице основания за намаляване отговорността за разноските на длъжника в заповедното производство, като се съобрази размерът на обезсилената част на заповедта за изпълнение, за което не е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК.

Съдът като взе предвид предявената част на вземането и тази, за която не е предявен иск и заповедта за изпълнение е обезсилена, сторените от заявителя разноски в заповедното производство в общ размер на 75 лв. следва да бъдат редуцирани до размера на 42,91 лв.

В исковото производство разноските не подлежат на редуциране на посоченото по-горе основание, тъй като вземането, в частта в която е обезсилена заповедта за изпълнение никога не е била предмет на иска и поради това не може да се възприеме, че е налице отказ от иск, въпреки неправеното от ищеца изявление в исковата молба в този смисъл.

Поради изложеното решението следва да бъде изменено в частта за разноските, като бъде отменено в частта, с която **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********** е осъден да запрати на ***********, находяща се на адрес: *************, представлявани от управителя ***********, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата над 42,91 лв. до 75 лв. – разноски в заповедното производство.

В останалата част молбата подлежи на отхвърляне.

Мотивиран така, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № *********, постановеното по гр.д. № ********* по описа на ********* частта му за разноските, като ГО ОТМЕНЯ в частта за разноските, с която **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********** е осъден да запрати на ***********, находяща се на адрес: *************, представлявани от управителя ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 42,91 лв. до 75 лв. – разноски в заповедното производство.

ОТХВЪРЛЯ молбата на ответника ********** за изменение на постановеното по делото решение в останалата й част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3